Решение № 4601 от 18.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4601 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110210238 по описа за 2025 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано по жалбата на Г. М. Г. с ***, в качеството му на управител на „***“ ЕООД с *** със седалище и адрес на управление в гр. ***, срещу наказателно постановление №42-0012957, издадено на 04. IV. 2025 година от Г. Л.Н. в качеството му на началник на Софийския областен отдел на изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с ***, който областен отдел е със седалище и адрес на управление в гр. София на ул. „Витиня“ №1.

Жалбоподателят оспорва процесното наказателно постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване. Поддържа, че притежава сертификат за професионална компетентност, когото представя.

Жалбоподателят се явява лично в открито съдебно заседание и поддържа жалбата. Не претендира разноски.

Административнонаказващият орган не се представлява в открито съдебно заседание.

Заедно с жалбата в съда е изпратено писмо, в което е изложено становище за нейната неоснователност. Не се претендират разноски.

2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ

СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

През 2006 година IRU academy издава на представителя на дружествотожалбоподател представена по делото диплома за професионална квалификация за осъществяване на автомобилен превоз на пътници съгласно Регламент (ЕО) №1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21. Х. 2009 година за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач, както и сертификат за професионална квалификация за „мениджър „Автомобилен транспорт““ и Международен автомобилен пътнически транспорт.

През 2008 година дружеството-жалбоподател е вписано в търговския регистър с управители Б.Д.Н. и Г. М. Г. с ***. На 25. I. 2019 година Б.Д.Н. е заличена като управител на дружеството-жалбоподател. Съдът установява горните обстоятелства от справка в публично достъпния търговски регистър.

На 02. XII. 2024 година Началникът на Софийския областен отдел „Автомобилна администрация“ на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ определя график, по който на дружеството-жалбоподател да се извърши комплексна проверка за времето от 01. VI. 2023 година до 01. V. 2024 година с отговорник на екипа – свидетелят Д.Р.Б. с ЕГН**********, с представено по делото писмо с регистрационен №14-00-29-208.

В изпълнение на горното свидетелят извършва проверка в присъствието на представителя на дружеството-жалбоподател Г. М. Г. с ***. Проверката е извършена чрез преглед на предоставени документи и справки в информационните системи. След справка в публично достъпния търговски регистър е установено, че Б.Д.Н., посочена като професионално компетентно лице и ръководителка на транспортната дейност от дружеството-жалбоподател, е заличена като управител на същото. След извършена справка в общия деловоден масив на изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е установено, че Г. М. Г. с *** не притежава удостоверение за професионална компетентност.

Същият представя на проверяващите диплома от IRU academy, но последните приемат, че притежателите на такива дипломи, издадени от 19. XI. 2002 година до 29. VII. 2002 година, са длъжни да подадат заявление по образец за получаване на удостоверение за професионална компетентност. Считат, че това задължение не е изпълнено и затова приемат, че Г. М. Г. с *** не притежава лиценз въпреки представената диплома. За проверката е изготвен представен по делото констативен протокол.

На 19. XI. 2025 година изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ издава на представителя на дружеството-жалбоподател Г. М. Г. с *** представено по делото Удостоверение за професионална компетентност за автомобилен превоз на пътници с посочен №27532 от 27. XI. 2006 година.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, включително: писмените доказателства:

2 процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, заповеди за компетентност, констативен протокол, писма, известия, известия за доставяне, длъжностна характеристика, удостоверение за професионална компетентност, както и от извършена справка в общодостъпната електронна страница на търговския регистър, извършена справка от общо достъпната електронна страница на страница изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, от която се установява текста на Заповед №РД-01-259 от 04. V. 2017 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и показанията на разпитания свидетел.

Всички събрани доказателства установяват еднозначно и безспорно установената по делото фактическа обстановка. Същите не са спорни и между страните.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със съставяне на акта за установяване на административно нарушение №346490 на 03. ХII. 2024 година от свидетеля Д.Р.Б. с ЕГН**********, заемащ длъжността старши инспектор в Софийския областен отдел „Автомобилна администрация“ на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в присъствието на един свидетел.

Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето.

Въз основа на установеното в акта Г. Л.Н., началник на Софийския областен отдел „Автомобилна администрация“ на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, на 04. IV. 2025 година издава процесното наказателно постановление, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка, излага мотиви, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания, и налага на жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в размер от 200.00 лева на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл. 5б, ал. 1 от Наредба №11 за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията на 31. Х. 2002 година.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на 3 жалбоподателя на 19. VI. 2025 година, а жалбата административнонаказващия орган на 01. VII. 2025 година. е подадена чрез

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

По редовността на акта за установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление от външна страна:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представените Заповеди, издадени съответно от Министъра на транспорта и съобщенията на 29. II. 2024 година под №РД-08-107 и от Изпълнителния директор на изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ на 15. V. 2024 година под №543, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.

За да се произнесе по спазването на сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания при издаването на акта за установяване на нарушението, съдът взе предвид следното:

Срокът за изготвяне на акта за установяване на административно нарушение е започнал да тече едва когато е извършена комплексна проверка на дружествотожалбоподател на 03. ХII. 2024 година. Актът е съставен на същия ден – преди изтичането на тримесечен срок. Оттук съдът извежда, че срокът по чл. 34, ал. 1, изречение II, предложение I от Закона за административните нарушения и наказания е спазен.

Обжалваното наказателно постановление е издадено на 04. IV. 2025 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, макар и след изтичането на инструктивния 1месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, възпроизведени в наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за: датата на извършване на нарушението, мястото на извършване на нарушението и законовите разпоредби, които са нарушени.

Налице е и точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.

4

Водим от изложеното, съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

По извършването на административно нарушение от обективна страна:

Разпоредбата на чл. 5б, ал. 1 от Наредба №11 от 31. Х. 2002 година за международен автомобилен превоз на пътници и товари поставя изискването транспортната дейност на превозвача да бъде ръководена постоянно и ефективно от лице, притежаващо удостоверение за професионална компетентност. В конкретния случай събраните доказателства чрез разпита на свидетеля – актосъставител, както и от справка в електронната страница на публично достъпния търговски регистър се установи, че към края на проверения период – 01. V. 2024 година, дружеството-жалбоподател не е имало назначено лице, натоварено с ръководни функции, което да ръководи и управлява транспортната дейност на дружеството.

Аналогичен е текстът на чл. 4, §7 от Регламент №1071/2009, който поставя следните изисквания към това лице: да ръководи действително и постоянно транспортната дейност на предприятието; да има реална връзка с предприятието, например в качеството си на служител, директор, собственик, съдружник или акционер, или ръководи предприятието, или ако предприятието е физическо лице — е същото това лице; и да пребивава в Общността.

Поставено е изискването това лице да ръководи „действително и постоянно транспортната дейност на предприятието“ (според регламента) или „постоянно и ефективно“ (според Наредбата). Ръководните функции по дефиниция изискват правомощието да се вземат самостоятелно решения във връзка с дейността и управлението на дейността на дружеството. Това трябва да стане по начин, който възлага на лицето не само правото да изпълнява определени функции, но и задължението да ги изпълнява. А това може да стане само по силата на двустранен договор (трудов или граждански договор – например договор за прокура, за поръчка или друг подобен), чрез който лицето, на което се възлагат определени права, поема и задължението да ги изпълнява и да носи отговорността за това.

Съществуването на такъв договор в производството не се доказа. Напротив – от извършените справки се установи, че преди началото на проверявания от свидетеля период е заличена като управител Б.Д.Н. – лицето, притежавало такова удостоверение, след което липсва информация за назначено друго лице, включително към датата на проверката.

Съдът не обсъжда дали на посочената в наказателното постановление дата са извършени конкретни превози или не. Наредбата изисква ръководене на транспортната дейност на предприятието като цяло.

В случая след заличаването на управителката Б.Д.Н. от търговския регистър, дружеството е останало без такова професионално лице. При така приетото и установено по безспорен начин, като не е назначено такова лице дружеството-жалбоподател осъществява нарушението по чл. 5б, ал. 1 от Наредба №11 от 31. Х. 2002 година на Министъра на транспорта и съобщенията от обективна страна.