Определение № 647 от 18.02.2020, Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №647

18.02.2020 г., гр. Бургас

Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА като разгледа докладваното от младши съдия

Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 502 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 317 вр. чл. 310, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от директора гл. комисар Николай Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова – с представено пред първата инстанция пълномощно, със съдебен адрес:***,,Александър Велики“ № 37Б, против Решение № 3480 от 10.12.2019 г. по гр. д. № 6985/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което въззивникът е осъден да заплати на А.И.И., ЕГН **********, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 1078,

23 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 148.72 часа, за периода от 01.09.2017 г. до 31.07.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, както и сумата от 100,

11 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.08.2016 г. до 20.08.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им не са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат.

Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143.

Счита, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0, 25 лева на час съобразно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Позовава се на докладна записка с рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от Дирекция „Правно-нормативна дейност“ към МВР. Сочи съдебна практика. Позовава се на Писмо с изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП. Позовава се на и на писмена правна консултация на проф. Васил Мръчков, която представя по делото.

Поддържа, че съдът не е мотивирал извода, на който основава решението си, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Излага съображения относно правилността на заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза. Посочено е, че по отношение на лихвите се поддържа изразеното в писмения отговор становище.

Въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Евентуално моли съда да вземе предвид разпоредбата на чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в редакцията й за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.

В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия чрез адвокат З.Б. – с пълномощно от първата инстанция (л. 5), с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционното решение.

Въззиваемият моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОКЛАДВА въззивната жалба на Главна

Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от директора гл. комисар Николай Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, със съдебен адрес:***,,Александър Велики“ № 37Б, против Решение № 3480 от 10.12.2019 г. по гр. д. № 6985/2019 г. на Районен съд – Бургас, съобразно мотивната част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Определението да се съобщи на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.