Протокол № 465 от 28.03.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 169/2024
- Вид
- Протокол № 465
- Подписан
- 28.03.2024
- В сила
- 28.03.2024
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска, мл.с. Виляна Николаева Михалева, Весела Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 496, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 465 гр. Варна, 26.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове:
Весела Гълъбова мл.с. Виляна Н. Михал. при участието на секретаря Г. Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Виляна Н. Михал. Въззивно гражданско дело № 20243100500169 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Въззивницата Г. Д. Ч., редовно уведомена, се явява лично и с адв. А.
Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззивникът Г. Н. Ч., редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. А. Х., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата А. А. С., редовно уведомена, не се явява, представлява се от адв. П. С., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Х.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
1
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Г. Д. Ч., чрез адв. Д., и въззивна жалба, подадена от Г. Н. Ч., чрез адв. Х., срещу Решение №3566/06.11.2023 г., постановено по гр. д. №16049/2022 г. по описа на РС Варна, с което е уважен иск с правно осн. чл. 108 ЗС, като е прието за установено в отношенията между А. А. С., от една страна, и Г. Д. Ч. и Г. Н. Ч., от друга страна, че А. А. С. е носител на право на собственост върху 500 кв. м идеални части от поземлен имот с идентификатор *** , находящ се в гр. **********, с площ на целия имот 1047 кв. м, при съседи: ПИ с идентификатори
***,
***,
***,
***, *** и ***, на основание влязло в законна сила на 03.06.2022 г. Постановление от 13.05.2022 г., за възлагане на недвижим имот, изготвено от ЧСИ Захари Д., рег. №808, с р-н на действие:
ОС - Варна по ИД №8/2022 г., като Г. Д. Ч. и Г. Н. Ч. са осъдени да предадат на А. А. С. владението върху 500 кв. м идеални части от поземлен имот с идентификатор *** в гр. Варна, ж. к. „Бриз", м-ст „Св. Никола", с площ от 1047 кв. м, при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, *** и
***, и на осн. чл. 537, ал.2 ГПК е отменен Констативен нотариален акт №119, т. I, рег. №1781/06.04.2021 г., дело №119/2021 г., издаден от нотариус Борис Василев, рег. №124, с р-н на действие: РС - Варна, акт вписан в СВп с рег. вх. №8696/06.04.2021 г., т. XXII ,акт №188 на СВ, само до размера на идеалната част от 500 кв. м идеални части от поземлен имот с идентификатор *** в гр. Варна, ж.к. „Бриз“, м-ст „Св.
Никола", с площ на целия имот 1047 кв. м, при съседи: ПИ с идентификатори ***,
***,
***,
***,
*** и ***. Във въззивната жалба, подадена от Г. Д.
Ч., чрез адв. Д., са изложени съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Жалбоподателят поддържа, че върху спорния имот не е налагана възбрана в полза на въззиваемата и тя не се ползва от нея към момента на съставяне на КНА. Твърди, че към момента на влизане в сила на постановлението за възлагане длъжникът по ИД не е бил собственик на имота, затова и въззиваемата не е придобила право на собственост. Поддържа, че със съпруга си е владяла имота от 2009 г. до 2021 г. необезпокоявано и явно за всички съседи. Сочи, че първоинстанционният съд не обсъдил всички доказателства поотделно и в съвкупност, като игнорирал част от експертното 2 заключение, показанията на водените от ответната страна свидетели и постановлението на РП – Варна от 20.06.2022 г. По изложените съображения отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Не релевира доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата на Ч. от въззиваемия А. А. С..
Във въззивната жалба, подадена от Г. Н. Ч., чрез адв. Х., са изложени съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение.
Жалбоподателят поддържа, че върху спорния имот не е налагана възбрана в полза на въззиваемата и тя не се ползва от нея към момента на съставяне на КНА. Твърди, че към момента на влизане в сила на постановлението за възлагане длъжникът по ИД не е бил собственик на имота, затова и въззиваемата не е придобила право на собственост. Поддържа, че със съпругата си е владял имота от 2009 г. до 2021 г. необезпокоявано и явно за всички съседи. Сочи, че първоинстанционният съд не обсъдил всички доказателства поотделно и в съвкупност, като игнорирал част от експертното заключение, показанията на водените от ответната страна свидетели и постановлението на РП – Варна от 20.06.2022 г. По изложените съображения отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Отправя искане на осн. чл. 266, ал. 3 ГПК да бъдат изискани от РП – Варна дадените от Ир. Х. И., П. Г.. Р., Н.М.С, Н.Т.Д. обяснения по ДП №667/2020 г. по описа на ОД на МВР – Варна, пр. №16306/2020 г. по описа на РП – Варна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на жалбата на Ч. от въззиваемия А. А. С., чрез адв. С., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски. Оспорва доказателственото искане на насрещната страна. Не релевира доказателствени искания.
3
АДВ. Д.: Поддържам въззивната жалба. Запознат съм с определението в разпоредително заседание, не възразявам по доклада.
АДВ. Х.: Поддържам въззивната жалба на доверителя ми. Запознат съм с определението в разпоредително заседание, не възразявам по доклада.
Оспорвам отговора на въззивната ни жалба.
АДВ. С.: Оспорвам въззивните жалби. Поддържам отговора на жалбата на Ч.. Запознат съм с определението в разпоредително заседание, не възразявам по доклада.
СЪДЪТ ДОКЛАВА Молба с вх. № 7730/25.03.2024г., депозирана от въззивницата Г. Ч., чрез процесуален представител адв. А. Д. с искане за спиране на настоящото производство поради наличие на преюдициален спор.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззиваемата страна да се запознае със същата.
АДВ. Д.: Поддържам искането в молбата за спиране на производството по делото.
АДВ. С.: Считам, че в случая липсва преюдициалност или по- скоро е привидна, мнима такава, защото подадената исковата молба поначало е недопустима. Същественото, обаче във връзка с преюдициалността е, че всички тези възражения, които забелязах в приложената искова молба, ако е образувано дело, приемам че е така, са могли и могат да бъдат заявени като доводи по правото и в настоящото производство, доколкото ние се легитимираме с постановление за възлагане, т.е. ако страната твърди, че то е недопустимо. Самото производство заведено пред ВРС със сигурност е недопустимо. Моля да отклоните искането.
СЪДЪТ съобрази, че в първоинстанционното производство ищецът в срока за отговор на исковата молба, както и в новопредявения, твърдян като преюдициален иск пред ВРС не въвежда оспорване на придобивния способ на ищцата на основание чл. 496, ал. 3 от ГПК, който е единствената възможност за атакуване действителността на публичната продан, при наличие на 4 влязлото в сила постановление за възлагане, постановено в полза на С..
Според т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2017 г., ОСГТК въпросът за недействителността на публичната продан не е преюдициален, защото влиза в предмета на делото по предявения иск за собственост стига обаче такова оспорване да е заявено в преклузивния за това срок, който за ответника е изтичането на срока за отговор.
Разпоредбата на чл. 133 от ГПК, изразяваща концентрационното начало в гражданския процес предвижда, че ако ответникът бездейства и в писмения си отговор не направи всички оспорвания и възражения, той губи възможността да ги на направи по-късно. Щом е загубил правото да наведе ново възражение за недействителност на публичната продан по изп. д. № 20228080400008 по описа на ЧСИ Захари Д. в производството по гр.д. № 16049/2022 г. по описа на ВРС с предмет иска по 108 от ЗС, то без значение за това производство би било и постановеното в заведеното по-късно производство, решение по гр.д. № 3295/2024 г. по описа на ВРС, 19 състав.
С оглед горното, съдът намира, че искането на въззивницата Г. Ч. за спиране на настоящото въззивно производство до приключване на гр.д. № 3295/2024 г. по описа на ВРС, 19 състав, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата Г. Ч. за спиране на настоящото въззивно производство до приключване на гр.д. № 3295/2024 г. по описа на ВРС, 19 състав, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, като неоснователно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДВ. Д.: Представям списък с разноски. Нямам други доказателствени искания.
5
АДВ. Х.: Представям списък с разноски. Нямам други доказателствени искания.