Решение № 18 от 29.01.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Велико Търново, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Симона Миланези

ПЕНКО ЦАНКОВ при участието на секретаря Ирена Д. Илиева като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20254100600802 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от подсъдимия Н. С. С. срещу Присъда № 17/10.10.2025г. по НЧХД № 154/2025г. по описа на РС – Свищов.

С обжалваната присъда, първоинстанционният съд е признал подсъдимия Н. С. С., роден на ....г., в гр. Р.., с адрес гр. Р., ул. „Р. И.“ № ....., български гражданин, със средно образование, разведен, работи, неосъждан, ЕГН ********** за виновен в това, че на 27.02.2025г., в гр.Р., да е казал нещо унизително за честта и достойнството на В. П. Г., с ЕГН **********, в негово присъствие, а именно: написал по отношение на него „Вие сте боклук“, в изготвен от него документ, подаден в деловодството на Русенска районна прокуратура с вх. № 2353/24 от 25.02.2025г. - престъпление по чл. 146 ал. 1 от НК, като го признал за невиновен да е извършил горното деяние, като обидата да е нанесена публично и да е разпространена по друг начин, поради което го оправдавал по обвинението по чл. 148, ал. 1, т.1 и т.2 пр.2 от НК.

1

При това, решаващият съд е освободил Н. С. С., от наказателна отговорност, за извършеното престъпление по чл. 146 ал. 1 от НК и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК му наложил административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1000,00 лв. (хиляда лева), както и 5,00 лв. (пет лева), ДТ такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Подсъдимият е бил осъден да заплати на В. П. Г., с ЕГН **********, с адрес в гр. Р., ул. „Б.“ № .... сумата от 500,00 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпените, от твърдяното деяние по чл. 146 ал.1 от НК, неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието - 27.02.2025г, до окончателното и изплащане, като за разликата до 5000,00 лева е отхвърлил гражданския иск - като недоказан.

Н. С. С., също така, е бил осъден да заплати ДТ върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50,00 лева, по сметка на Районен съд Свищов, и 5,00 лева (пет лева) – такса за издаване на изпълнителен лист, както да заплати на В. П. Г., направените по делото разноски в размер на 12, 00 лева, представляващи такса за завеждане на делото и 1000,00 лева (хиляда лева) за заплатено адвокатско възнаграждение.

С жалбата на подсъдимия се прави искане за отмяна на атакуваната присъда, в нейната осъдителна част, като неправилна и незаконосъобразна.

Излагат се аргументи, според които въззивникът не бил извършил процесното престъпление, както и такива за недоказаност на претенцията на тъжителя.

Моли се въззивния съд, на основание чл. 334, т. 2, вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, да постанови нова присъда, с която изцяло да оправдае подсъдимия, по отношение на поддържаното частно обвинение. С жалбата са депозирани писмени доказателства, описани в съдържанието на същата.

По делото не е постъпило писмено възражение от тъжителя или от неговия повереник срещу подадената въззивна жалба.

В открито съдебно заседание, пред настоящия съд, подсъдимият претендира подадената жалба да бъде уважена и постановената присъда, в нейната осъдителна част, да бъде отменена. Излага съображения в тази насока, като представя и писмени доказателства.

Частният тъжител В. П. Г. и неговият повереник адв. Д. С., редовно призовани за съдебно заседание - не се явяват и не изразяват лична позиция по делото. По делото не е постъпило писмено становище от въззиваемата страна 2 и нейния повереник.

При въззивния съд, е проведено съдебно следствие, в което са събрани нови писмени доказателства: извлечение за значението на думата „боклук“ и технически паспорт на „локомотив влекач“, постановление за прекратяване, заверени от страната.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази изложените от страните доводи и самостоятелно, служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Настоящият състав, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка на правилността на съдебния акт, след като извърши собствена преценка на доказателствата стигна до идентични фактически констатации, до които е стигнал и районният съд. Събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателства по несъмнен и категоричен начин обосновават приетата за установена в мотивите на присъдата фактическа обстановка. ОС – В. Търново намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:

Тъжителят В. П. Г. е прокурор в Районна прокуратура Русе. В изпълнение на служебните си задължения е наблюдаващ прокурор по преписка №2353/2024г. на РП – Русе.

Въз основа на нея е било образувано досъдебно производство № 336, ДП 114/2024г. по описа на ОД на МВР – Русе.

След приключване на проведеното разследване, на 18.03.2025г., водещият прокурор при РП - Русе, в лицето на В. П. Г., е съставил обвинителен акт срещу С. Н. С. и Н. С. С.. Същият е внесен за разглеждане в съда, при което се поддържа обвинение против С. Н. С. за извършено престъпление по чл.343 ал.3, пр.6,б“а“, пр.2, вр. ал.1, вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК и за престъпление по чл.343в ал.2 от НК.

По отношение на Н. С. С., се поддържа обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал.3, пр.6, б“а“, пр.2, вр. ал.1, вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК. Същото се изразява в това че, на 12.04.2024г., в гр. Р., при управление на МПС – атракционен влак „.....“, с идентификационен номер Х.... с влекач с идентификационен номер .********** и прикачени два броя ремаркета за превоз на пътници, собственост на Н. С. С. и управляван от С. Н. С., нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 102, ал.1,т.1 от ЗДВП, като в 3 качеството си на собственик, предоставил същото МПС на неправоспособен водач – С. Н. С., който нарушавайки правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 и чл. 116 от ЗДВП, допуснал ПТП, в резултат на което, при условията на независимо съпричиняване със С. С., по непредпазливост, причинил средна телесна повреда на М. А. Д., изразяваща се в трайно затрудняване на движението на десен долен крайник, за срок от повече от тридесет дни.

Именно във връзка с образуваната предварителна проверка по преписка №2353/2024г. на РП – Русе и образуваното въз основа на нея, и водено досъдебно производство № 336, ДП 114/2024г., по описа на ОД на МВР – Русе възникват отношенията на подсъдимия Н. С. С. с тъжителя В. Г., и който касаят действията му като прокурор по цитираната преписка.

По делото, както правило е приел решаващият съд са събрани доказателства за развили се назад във времето административни и наказателни производства, във връзка с ползването и управлението на посочените МПС - атракционен влак „...“, с идентификационен номер ... с влекач и прикачени два броя ремаркета. Приобщените в тази насока писмени доказателства, правилно са били отчетени като ирелевантни за предмета на доказване по настоящето дело, като към същото относими са единствено такива свързани с воденото ДП №336 - №114/2024г. по описа на ОД МВР Русе / преписка №2353/2024г. на РРП с наблюдаващ прокурор тъжителят В. Г./.

Предмет на това производство е отправената обидна реплика „боклук“ в изречението „Вие сте боклук, щом така правите. Аз за подигравка ли съм ?“.

Процесният израз се съдържа в писмен документ, адресиран до наблюдаващият прокурор по пр.преписка 2353/2024г. на РРП, в лицето на частния тъжител В. Г..

В текста на цитираното писмо се съдържат искания за прекратяване на воденото наказателно производство, като се излагат наличните, според тъжителя основания за това.

На следващо място се излагат твърдения отправени от подсъдимия, относно, неправилни според него, извършвани от тъжителя действия във връзка с воденото разследване; като се изразяват претенции относно предоставяне на доказателства; възможности и начини за запознаване с материалите по делото, като при това се отправят негативни, 4 пренебрежителни, епитети, квалификации и сравнения в негативен аспект за личността на тъжителя.

Лексикално изражение на инкриминираната дума „боклук“ се съдържа в израза в процесното писмо в „ Днес 25.0.2.22025г. идвах за запознаване с материалите, като в 11,00 ч. сте били в съдебно заседание и след обедната почивка, като бях в съда ми казахте и вчера и днес, че са все още в окръжна прокуратура Русе. Предният път три часа ме държахте прав да чета материалите в деловодството „вие сте боклук щом така правите. Аз за подигравка ли съм?“.

Посоченото писмо съставено от подсъдимия е било подадено и респективно входирано в деловодството на РП- Русе на 25.02.2025г.

На 27.02.2025г. този документ е разпределен на прокурор В. Г., при което, на същата дата частният тъжител се е запознал със съдържанието му.

Настоящият въззивен състав приема, че с оглед на приетата за установена фактическа обстановка; че правилно контролираният съд е приел, че фактологията, описана от него и възприета от настоящата инстанция, се подкрепя от събраните по делото доказателства - показанията на св. Т. С., М. Г.

С. С., както и частично от обясненията на подсъдимия и от представените и приети по делото писмени доказателства. Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства, които са безпротиворечиви и се намират във взаимна свързаност, последователност и вътрешно логична връзка.

Настоящият състав, изцяло, подкрепя направения от първостепенния съд анализ на доказателствата по делото, като не намира за нужно да го преповтаря за целите на настоящите мотиви. Въз основа на правилният и логичен анализ на доказателствата първостепенният съд е установил по един категоричен начин изложената фактическа обстановка, която ОС Велико Търново напълно споделя.

В този смисъл не се споделят доводите, изложени във въззивната жалба, в която се прави искане първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

В отговор на оплакванията, изложени в жалбата, както и тези в съдебно заседание, относно неправилност на изводите на контролирания съд, 5 настоящият състав се съгласява със съществения, за изхода на делото, извод на решаващия съд, че от доказателствената съвкупност по делото се установява по категоричен и несъмнен начин авторството на инкриминираното деяние и съдържанието на инкриминираната дума „боклук“. В подкрепа на обоснования извод са и обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие пред РС - Свищов, както и тези пред въззивния състав, в които Н. С. сочи, че е автор на процесното писмо, респективно и на неговото съдържание.

Въззивната съдебна инстанция споделя направените от първоинстанционния съд правни изводи за осъществен състав на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна.

Престъплението по чл. 146, ал. 1 НК, визира забрана под страх от наказателна отговорност казването или извършването на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. По двоята същност обидата е съзнателно, целенасочено унижаване чувството на лично достойнство на пострадалия чрез думи и/или действия, които по своето съдържание противоречат на изискванията за морално благоприличие и добрите нрави.

От обективна страна авторът на обидата си служи със словесна информация под формата на мнение, оценка, метафори или епитети, които не съдържат проверими факти от обективната реалност, а субективно личностно виждане. За да е съставомерна обидата, освен това е необходимо обидните изрази да са възприемат пряко или опосредено от обидения /р. № 664 от 1972 г., I н. о. / Необходим елемент от обективна страна е и персоналната индивидуализация на нейния адресат, доколкото предмет на посегателство на обидата и респективно защитата от страна на НК е конкретната чест и достойнство на конкретна личност.