Решение № 416 от 02.12.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. Пазарджик, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20255220200463 по описа за 2025 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН .

Образувано е по жалба на „МОЯТ КРЕДИТ” ЕООД, ЕИК 203939675, чрез упълномощения от законовия представител адв. И. против НП№ 132500030 / 04.03.2025г.на директор на дирекция "ИНСПЕКЦИЯ НА ТРУДА” ПАЗАРДЖИК при Изпълнителна Агенция „Главна Инспекция по труда“, с което на дружеството- жалбоподател на основание чл.414, ал.3 КТ е наложена в качеството му на работодател имуществена санкция в размер на 1800,00 /хиляда и осемстотин/ лева.

С жалбата се изразява недоволство от атакуваното НП и се иска отмяната му с подробни и твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон.

Това становище се поддържа и в с.з. от процесуалния представител на дружеството- жалбоподател на базата на ангажираните доказателства, като се претендират и разноски.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, настоява да се потвърди НП и да се присъди при този изход юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, Съдът установи:

Дружеството -жалбоподател „МОЯТ КРЕДИТ” ЕООД, ЕИК 203939675 1 стопанисва офис в гр. Пазарджик, в който чрез наети лица осъществява своята дейност по предоставяне на заеми продукти, основно потребителски заеми. В офиса работели по сключен трудов договор Т. М. и С. Ш..

Дейността си по предоставяне на заемни услуги на територията на гр.

Пазарджик дружеството осъществявало чрез кредитен консултант св. Р. С., с която било установило трудови правоотношения , неуредени чрез писмен трудов договор.

На 15.11.24г. била извършена от органите на ОД МВР Пазарджик и ДИТ Пазарджик комплексна проверка в офиса на дружеството в Пазарджик. При влизането си в офиса инспекторите от ДИТ Д. и Т. заварили на място три лица - св. Р. С., Т. М. и С. Ш.. Последните двама споделили ,че работят по трудови договори и впоследствие били представени трудовите им досиета .

Св. Р. С. посочила в предоставената й декларация по чл. 399 вр. чл. 402, ал.1,т.3 вр. ал.2 КТ, че „работи на граждански договор в дружеството , като:

„кредитен консултант", с ненормирано работно време , днес от 10:00 до приключване", трудово възнаграждение „процент от събраните вноски на клиентите", получавано на всяко 10-то число".

Изискан бил от инспекторите и представен впоследствие договор за сътрудничество с възложител дружеството-жалбоподател и изпълнител св. С., който Бил с място на изпълнение София.

Като взела предвид последното, както и посоченото в декларацията й, св.

Д. приела, че между С. и дружеството са съществували трудови правоотношения, за възникването на които не бил сключен трудов договор, поради което съставила против дружеството процесния АУАН за нарушение по чл. 62, ал.1 от КТ вр. чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда. Актът е съставен след надлежна покана , в присъствието на упълномощен представител на дружеството ( л.23) , предявен му е надлежно и му е връчен препис.

Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП, с което за описаното и квалифицираното в акта нарушение е наложена глоба в размер на 1800 лв.

Претенциите против атакуваното НП са в материално -правен аспект и са подробно развити в жалбата и устните и писмени становища на процесуалния представител.

Двата административни акта са издадени от материално и териториално 2 компетентни органи ( виж заповед на л. 22 и л. 28 ; нормите на раздел І, гл.ХІХ КТ ).

В описателната част на двата акта се съдържат достатъчно по обем и яснота обстоятелства по извършеното нарушение, което е получило и своята съответна правна квалификация, като и двата акта отговарят на изискванията за тяхното съдържание по чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Спазени са били нормативно- установените процедури по съставянето, предявяването и връчването им.

В хода на цялостния съдебен контрол не се установиха никакви нарушения на процедурата по образуване на административнонаказателното производство със съставянето на АУАН, предявяването му и връчването на препис.

Несподелени от Съда останаха и възраженията по същество.

Трябва да се признае, че нарушението се оспорва с резонни, но неоснователни доводи. Не само с цитираното още с жалбата решение на ВКС №139/21.09.2017 г. по т.д. № 555/2017 г., а и с редица други, е установена съответна на теорията константна практика досежно разграниченията между договора за изработка и трудовия договор.

Тъкмо тази кохезия между теорията и практиката обоснова изводът за несъстоятелност на тезата, лансирана още с жалбата – че С. е наета от дружеството за изпълнение на работа по граждански договор. За да се обоснове несъстоятелността на теза следва да се направи разграничение между гражданския договор за изработка и трудовия и респективноотношенията, които те създават и предмета им. Като се имат предвид твърде близките елементи на тези два вида отношения, които дават възможност на злоупотребилите „работодатели“ да представят трудово-правни отношения като облигационни, преценката следва да се прави адекватно на възможността за такава спекулация.

По начало, има твърде прилики между трудовият договор и този за изработка и близките им и дори еднакви в някои случаи елементи затруднява тяхното различие.

Трудовият договор се сключва между работника и служителя за възмездно предоставяне на работна сила на работника/служителя ( чл. 61, 3 ал.1 вр. чл. 1, ал.2 от КТ). С трудовия договор, съгласно чл. 66, ал.1 от КТ, се уреждат мястото и характера на работа и трудовото възнаграждение, което се дължи и с което се заплаща престация на труд. Работодателят упражнява контрол и предоставя материали, ако е необходимо за работата.

Съгласно чл. 158 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна възложителя, който от своя страна следва да му заплати за изработеното/ определен овеществен резултат.

Работното време е елемент на трудовото правоотношение ( гл. VІІ на КТ).

Трудовото възнаграждение за лицето, изпълняващо труда, е възнаграждението, което полага за труда, без значение последният в рамките на какъв вид отношения се полага. Трудовото възнаграждение може да бъде определено „според изработеното“ - чл. 247, ал.1 , пр.ІІ КТ , а заплащането на изработеното при договора за изработка също е според резултата. При договора за изработка може да се договори да се работи с материали на клиента, но може и с материали на изпълнителя, както е при трудовия договор. Няма пречка изпълнителят да договори по договора за изработка време на работа, което да е с продължителността на работния ден и с полагаемите в него почивки, но решението за тези условия е на изпълнителя или най-малко по взаимно съгласие с възложителя. Предвид нормативната регулация , не съществува пречка и работодателят да се съобрази с изисквания на работника за работно време и почивките в деня , особено след развитието на този аспект на отношенията работник-работодателя след пандемията от коронавирус.

Затрудненията по коментираната диференциация произтичат и от застъпените в КТ през последните години законодателни решения за нови видове трудови договори, чиито елементи ги правят много близки до гражданския договор за изработка . Така нпр. срочният трудов договор за завършване на определена работа (чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ) се сключва за срок, определяем чрез времето, необходимо за завършване на уговорената работа, която според изискването на закона и съдебната практика следва да е съвсем ясно дефинирана- по вид, обем, качество и то още към момента на сключване на трудовия договор, тъй като реализирането на възложената работа изчерпва съдържанието на трудовото правоотношение и то се прекратява 4 на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, без да е необходимо предизвестие и нито обезщетение (в този смисъл вж. Решение № 26 от 06.03.2020 г. на ВКС, ІІІ г.о.;

Решение № 236 от 18.06.2015 г. на ВКС, ІV г.о. и др.).

Следователно, предвид сходните или дори еднакви елементи, които двата вида правоотношения могат да имат, необходима е задълбочена проверка на съдържанието на съществуващите правоотношения между С. и дружеството.

При това, тази проверка следва да обхване конкретното им съдържание, доколкото показателни за вида на правоотношенията не могат да бъдат самостоятелно отделни елементи от -нпр. работно място ( С. само е попълвала бланки за събраните суми в офиса, където е заварена), или работно време ( защото т.нар. „плаващо работно време“ има и при някои трудови договори и т.н.) и т.н. Налага се по- детайлен анализ на съдържанието на правоотношенията на С. с дружеството.

Последното твърди чрез своя процесуален представител, че дейността си тя е осъществявала по договор за сътрудничество , представен по делото, като дори и да се приеме, че той урежда отношенията на страните за изпълнение в гр. София, то следва да се има предвид, че няма форма на валидност на гражданските отношения по договор за изработка / услуга/ изпълнение/, тоест договорът може да е устен и в случая той е сключен при тези условия, които са фиксирани в представения писмен договор за сътрудничество; с изключение на устно договореното между страните място на изпълнение на задължениятаПазарджик .

Безспорно установено от показанията на С., отразеното от нея в декларацията и споделеното от нея на инспекторите и възпроизведено в показанията на Д. и Т. е, че условията , при което е извършвала в полза на дружеството определени/някои действия са именно наличните в представения договор за сътрудничество, с изключение на мястото на изпълнението им, което страните са договорили - Пазарджик, а не както е посочено в договора София. Въпросът е тези действия в изпълнение на граждански или на трудови правоотношения са и отговорът зависи от това дали е престиран труд или резултат и какво е било заплащано - за полагане на труд или постигнат резултат/свършена работа . Лесен би бил отговорът, ако С. извършване само действия по събиране на заемни суми и получаваше възнаграждение в резултат от събраните приходи от отпуснатите от дружеството кредити.

5

Но - договорът й с дружеството и нейните показания , както и представената система за оценка на възнаграждението на кредитен консултант ( л. 18 и сл. ) установяват, че тя е имала и задължения по рекламиране на заемните продукти ( раздаване на брошури с отразен нейния номер за връзка- ) , търсене и намиране на клиенти чрез разяснения и консултации, мотивации, попълване на документи. Всички дейности се изпълняват чрез престация на труд , а не престация на резултат ( липсват доказани с договора и показанията на свидетелката брой брошури, които да раздаде на ден , брой консултации, които да проведе, тоест липсва заложен готов резултат , който тя да трябва да постигне от тези дейности). За разлика от събираемостта на дължимите суми , за които тя призна нещо решаващо.

Допълнителен, изключително съществен, довод за звода, че връзката й с дружеството е била трудово-правно е именно споделеното от С. „ на мен ми се дава програма с падежите, вноските на клиентите“( л. 115) , което директно означава наличие на характерната между работника и работодателя йерархична зависимост/ подчинение, при което работникът изпълнява разпорежданията на работодателя, а не е свободен в това изпълнение, както е при договорът за изработка, при който трябва да предаде резултат/ изработено,/ готов продукт. Събираемостта, която следва да осигури С. е по предоставените й от дружеството параметри и условия - кога, колко, кой и по кой заемен договор трябва да плати сума на дружеството чрез нея.

Така горният анализ определя отношенията, възникнали между св. С. и дружеството във връзка с дейността, която свидетелката извършвала, именно като трудово-правни, а не като облигационни и поради това е следвало да те бъдат „облечени „в съответната форма за валидност – писмен трудов договор.