Решение № 4155 от 18.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4155 гр. София, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20251110210549 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление /НП/ № 25-4332-000520/ 30.01.2025 г. на началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“-СДВР, на Х. К. Л. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.

Постъпила е жалба от санкционираното лице за обжалване на наказателното постановление с молба, същото да се отмени. Акцентира се на незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява и поддържа жалбата. Иска от съда да отмени наказателното постановление. Становище изразява в приложени писмени бележки, с молба за отмяна на процесното НП.

Административно-наказващият орган не се представлява. Писмено взима становище по делото, като настоява за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение; при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатско такова.

Софийският районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи, направените възражения на страните и като се запозна с материалите 1 по делото, достигна до следните изводи

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Административно-наказващият орган е установил следните фактически обстоятелства по делото: на 17.01.2025 г. около 14.17 ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „***” с рег. № **********, собственост на „*****“ ЕООД, в гр.София по ул.“Георги Русев“, с посока на движение от ул.“Проф. Живко Сталев“ към бул.“Симеоновско шосе“. Извършена е констатация за това, че срещу до заведение „***„ водачът на МПС от категории М1, М2, М 3 , N1, N2, N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано.

На 17.01.2025 г. на жалбоподателя е съставен АУАН № 3306259 и на същата дата му е предявен, подписан без възражения. В законоустановения срок е постъпило възражение срещу акта, преценено след разглеждане от административнонаказващия орган /АНО/ като неоснователно.

Въз основа на горния акт на на 30.01.2025 г. е издадено процесното НП, с което на Х. К. Л. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка се събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на св.В. М., акта за установяване на административно нарушение, заповеди за компетентност, справка-картон на водача, копие от решение на ТЕЛК № 94399 от 18.09.2024 г., както и от останалите материали по делото.

Св.М. в съдебно заседание потвърждава в цялост отразеното в АУАН по случая. Съдът цени показанията на свидетеля, те са логични, свързани и непротиворечиви. Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Жалбата е депозирана от правоимащо лице в законоустановения срок 2 срещу подлежащ на оспорване административен акт. По съществото на спора:

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, а

НП е издадено от оторизиран административен орган, видно от приложените заповеди за компетентост.

Отделно от това нарушението е точно, ясно и недвусмислено описано по отношение на употребената терминология и е в съответствие с дадената правна квалификация. В АУАН и в НП фигурират всички правно значими обстоятелства за съставомерността на деянието по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП .

Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП вменява задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2, МЗ и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителни колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Задължението за водача и пътниците да използват обезопасителен колан по време на движене е установено с цел защита на важни за обществото интереси – живота и здравето на тези категории лица.

Разпоредбата на чл. 137А, ал. 2 от ЗДвП изрежда лимитативно изключенията, при които се допуска да не се поставя обезопасителен колан, а те са, както следва:

1. бременните жени;

2. лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан;

3. лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди;

4. водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място;

5. инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и 3 място жалбоподателят е извършил както от обективна, така и от субективна страна нарушение по чл.137а от ЗДвП, тъй като управлявайки посоченото МПС не използвал обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. Това се установи категорично от показанията на свидетеля М., както и от писмените докадателства по делото.

Обстоятелството че съгласно експертно решение на ТЕЛК № 94399 от 18.09.2024 г. жалбоподателят е с 56% трайно намалена работоспособност без чужда помощ не е от естество да формира различен правен извод. От решението за същия се чете общо заболяване чревни сраствания /бридове/ с непроходимост и придружаващи заболявания: увреждания на межпрешлените дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, увреждания на лумбо-сакролния плексус. Неприложима е разпоредбата н а чл.137а ал.2, т.3 от ЗДвП , съгласно която могат да не използват обезопасителен колан лица с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди. В настоящият случай е видно, че жалбоподателят не е управлявал автомобил, специално адаптиран към специфични негови нужди във връзка със заболяване. Липсват данни и за това, да е налице хипотезата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП, тъй като не се установява да се касае за лице, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; липсват доказателства в тази посока.

Самото решение на ТЕЛК не визира забрана на жалбоподателя във връзка с негово заболяване да носи обезопасителен колан. Следва изрично да се отбележи, че в тази хипотеза законодателят е визирал само състояние, при което по обективни причини, стоящи извън субективните възприятия и желания на задълженото лице, е невъзможно да се постави колан или поставянето на такъв би застрашило здравето и живота му. Такъв би бил случая например при превозване на тежко болно лице, което не може да пътува в седнало положение. В този смисъл е решение, постановено по КАНД № 8284/2024 г. по описа на Административен съд-София. В заключение настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай от събраната по делото доказателствена м а с а не се установи да е налице някое от предвидените в разпоредбата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП изключения. По делото не се констатира към датата на нарушението здравословното състояние на жалбоподателя д а е било несъвместимо с поставянето на обезопасителен 4 колан. Н е са събрани доказателства за твърдяна пречка от здравословен характер за използването на обезопасителния колан от страна на жалбоподателя, поради което възражението е неоснователно. Не е представен медицински документ, издаден от съответен лекар-специалист в съответната област на установените заболявания, който да удостоверява наличие на медицински противопоказания по отношение на жалбоподателя за това той да шофира с предпазен колан, обусловени от заболявания. Като не е имал надлежно предписание от медицинско лице по смисъла на закона да не изпълни задължението си за поставяне на обезопасителен колан по време на движение и като не е поставил такъв, жалбоподателят е нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДВП , поради което законосъобразно е ангажирана отговорността му за извършване на това нарушение.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл, като нарушителят е осъзнавал всички обективни факти от състава на нарушението – обстоятелството, че като водач на МПС е длъжен при управление на същото да използва обезопасителен колан, с който е бил оборудван автомобила, но въпреки това не е съобразил поведението си с изискванията на закона и не е използвал такъв.

Нарушението е формално, на просто извършване, поради което предвиждането/настъпването на вредни последици е ирелевантно.

Правилно административнонаказващият орган /АНО/ за това нарушение е приложил санкционната норма на чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП, като е наложил санкцията във фиксирания от законодателя размер от 50 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП приложението на чл. 28 от ЗАНН е изключено по отношение на нарушенията на ЗДвП, каквото е и настоящото. Тази разпоредба е влязла в сила на 23.12.2021 г., а деянието е осъществено на 17.01.2025 г., тоест към този момент законодателят вече е изключил възможността за квалифицирането му като маловажен случай. За прецизност следва да се посочи, че съдът намира, че процесното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 от НК или на малозначителност по смисъла на чл.

9, ал. 2 от НК, приложими на основание чл. 11 от ЗАНН. По делото не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността 5 обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид.

Предвид всичко изложено до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Несъмнено в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, съобразно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН. С оглед изхода на делото молбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна.

Жалбоподателят следва да заплати юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна в размер на 80.00 лв., доколкото делото се е развило в едно съдебно заседание, в което е разпитан един свидетел; то не се отличава с правна и фактическа сложност.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-4332-000520/ 30.01.2025 г. на началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“-СДВР, с което на Х. К. Л. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на СДВР сумата от 80.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6