Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2292 от 22.06.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 7343/2021
Вид
Решение № 2292
Подписан
22.06.2022
Състав
РАДОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЧЕРИЛСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 165, ал. 2, т. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 1, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 7 · Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 2292 гр. София, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Р Н. К при участието на секретаря А И. И като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело № 20211110207343 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. А. П. срещу Наказателно постановление № 19-4332021878/24.10.2019 г. издадено от началник сектор на отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

В подадената жалба се претендира незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и неговата отмяна. Посочено е, че нарушението не е описано достатъчно ясно и конкретно, с което са нарушени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Настоява се и че лицето, подписало НП е некомпетентно. Изказани са и съмнения за нарушения на правилата за използване на техническото средство, с което е заснет автомобила и е измерена скоростта му на движение.

В съдебно заседание жалбоподателят С.П., редовно призован, не се явява, като не се явява и упълномощеният му процесуален представител – адв. Б..

Административнонаказващият орган към датата на приключване на съдебното следсвтие – отдел „Пътна полиция”, СДВР, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.07.2019 г. около 17:13 ч. жалбоподателят С.П. управлявал лек автомобил марка „БМВ”, модел „530 Д“ с рег. № – собственост на Р Р, в Столична община, гр. , по ул. с посока на движение от т към ул. , като срещу Гробищен парк „“ автомобилът се движел със скорост 105 км./ч. при ограничение за движение в населено място от 50 км./ч., въведено с 1 пътен знак В 26. Скоростта била измерена посредством мобилна система за видеоконтрол – ARHCAM S1 № 11743ЕЕ, (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава – 50 км./ч. за населено място, въведено с пътен знак В 26, т.е. превишение с 55 км./ч. Радарът бил с фиксиращо устройство за дата, час и скорост, като фотографирал и изображение на автомобила, от което е виден неговия регистрационен номер.

Водачът не бил спрян за проверка непосредствено след установяване на нарушението.

А на неустановена дата преди 23.07.2019 г. клипът от мобилната система бил прегледан и след установяване на регистрационния номер на автомобила, неговият регистриран собственик – Р Р била призована да се яви в ОД МВР Кюстендил. Тя се явила и на посочената дата попълнила декларация, в която посочила, че на 02.07.2019 г. автомобилът й е управляван от жалбоподателя С.П., като предоставила и личните му данни. На 23.07.2019 г. жалбоподателят също се явил в сградата на ОДМВР Кюстендил, където собственоръчно попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която посочил, че на 02.07.2019 г. около 17:13 часа автомобилът се е управлявал лично от него.

От разпечатка от паметта на техническо средство с радар № 11743ЕЕ, снимка № , която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 02.07.2019 г., в 17:13:20 ч., в района на град , с координати EL 23о27.8424 и NL 42о65.0829, е засечена скорост на движение от 108 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила. Видно от кадъра, именно лекият автомобил с рег. е в центъра на снимката и неговата скорост е засечена, макар на снимката да е заснет и друг автомобил. От представените пред съда снимка и протокол, както и от изисканата схема от Столична община, се установява, че преди мястото за контрол с техническото средство е имало поставен пътен знак В 26, въвеждащ ограничение на скоростта от 50 км/ч, като участъкът се намира в рамките на населено място.

При така установените факти, на датата на подаване на декларацията по чл. 188 от ЗДвП – 23.07.2019 г. на жалбоподателя била връчена покана за явяване в ОПП СДВР, където да му бъде съставен АУАН, като същият изрично бил предупреден за последиците от неявяването си. Той съобщил на служителите на ОДМВР Кюстендил, че няма да се явил в ОПП СДВР и те предали информацията на служителите на ОПП група „Видеоконтрол“, включително и на св. Е.Б..

Поради това, на 31.07.2019 г. след като получила обратно материалите по преписката, ведно с декларациите и поканата, св. Е. М. Б. – младши автоконтрольор при ОПП-СДВР съставила АУАН за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, вр. чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП в отсъствие на нарушителя, но в присъствие на двама свидетели на съставянето на акта, което се установява от положените от тях подписи. Актът бил връчен на жалбоподателя на 30.09.2019 г., който не изложил възражения срещу акта, като такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация на 24.10.2019 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник на сектор отдел „Пътна полиция” СДВР. Върху Наказателното постановление е отбелязано, че то е връчено на жалбоподателя на 23.04.2021 г., което е удостоверено с неговия подпис. Жалбата срещу НП е депозирана в СРС на 28.04.2021 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

Б., като и от събраните по делото писмени доказателства (вкл. и свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение, изпратени от ОПП СДВР часови график, протокол за използване на техническото средство писмо относно хоризонталната и вертикална пътна маркировка в участъка от Столична община; справки от Полицейската лаборатория и БИМ; заповед № 8121-з 952 от 20.07.2017 г. на министъра на вътрешните 2 работи, декларация от жалбоподателя и собственика на автомобила, справка-картон на водача), приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят Б. лично е установила нарушението като се е запознала с отчетеното от техническото средство, както и с попълнената от жалбоподателя декларация. А от схемата, представена от Столична община се установява конкретно въведеното ограничение на скоростта в пътния участък и мястото на поставения знак В 26. Това се потвърждава и от протокола за използване на техническото средство, където е посочено, че ограничението на скоростта до 50 км./час е въведено с пътен знак. От протокола се установява и видът на използваната система за видеоконтрол. От приложения снимков материал е виден номера на процесния автомобил и отчетената от радара скорост.

Видно от представената схема на движението в процесния участък е, че разрешената скорост за движение в по ул. срещу Гробищен парк „“ е 50 км/ч., въведена с пътен знак В 26, като този пътен участък е в населено място.

Съдът кредитира и приложената декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която под страх от наказателна отговорност, жалбоподателят собственоръчно е посочил, че именно той е управлявал автомобила на посочената дата и час.

Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология, преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARHCAM S1 е била одобрена на 07.09.2017 г. (преди датата на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на системата, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост 100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Видно от представения Протокол за проверка от 26.09.2018 г., към датата на нарушението системата за контрол на скоростта № 11743ЕЕ е била преминала първоначалната проверка. В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да 3 провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентния за това административен орган, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване на процесуалните и материалните правила.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т.1.3 на Заповед № 8121-з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 2.6 от същата заповед наказателни постановления могат да бъдат издавани от началниците на сектори в отдел „Пътна полиция” в СДВР. По делото е приложена и заповед от 02.05.2019 г. относно заеманата от Г Б длъжност към момента на издаване на НП, поради което и съдът намира за изцяло неоснователни доводите на жалбоподателя за липсата на компетентност на наказващия орган. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

В НП наказващият орган е описал вида и характера на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, като по този начин НП отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН. По същия начин и в АУАН не са допуснати твърдяните нарушения, като ясно е посочено, че нарушението е на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, а не както твърди жалбоподателя – на чл.

21, ал. 1 ЗДвП.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава визираните в разпоредбата скорости в км/ч., като в конкретния случай МПС от категории от В /автомобили, чиято допустима максимална маса не надвишава 3500 кг и броят на местата им за сядане, без мястото на водача, не превишава 8/, не трябва да превишават в рамките на населено място скоростта от 50 км./ч. А в ал. 2 на чл. 21 от ЗДвП е въведена забраната да се превишава въведената скорост с пътен знак, ако е различна от въведената за населено място. Несъмнено по делото е установено конкретното място на нарушението, а именно в рамките на населено място – гр., ул. срещу Гробищен парк, с посока на движение от към ул. .