Решение № 1599 от 27.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1599 гр. Варна, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20263110102238 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба на Н. И. Н., ЕГН **********, за постановяване на мерки за защита срещу К. М. Я., ЕГН **********.

Молителката излага, че с ответника К. Я. са живели на семейни начала близо 20 години, като от съвместното си съжителство имат едно дете. Сочи, че с К. са във фактическа раздяла от лятото на 2025 г. Твърди, че на 27.11.2025 г. сутринта около 07:30 ч. молителката пътувала към гр. П., като когато пристигнала, ответникът й се обадил и й казал да слезе от колата. Оказало се, че той е карал след Н. до гр. П., тъй като я бил видял да излиза от дома й и решил да види накъде е тръгнала. Започнал да я бута и да й крещи да се връща в гр. Варна.

На 03.12.2025 г. К. причакал Н. в обедната почивка около ***, където последната работи. Н. излизала на обяд с колежка и К. започнал да крещи на колежката да се маха, да ги остави сами, нарекъл Н. „***“.

На 10.12.2025 г. молителката и ответника се разбрали да се видят на кафе, тъй като К. не спирал да й звъни. Н. взела и нейна колежка с нея, тъй като се притеснявала от К.. Когато последният видял колежката, много се разгневил, станал агресивен и повишил тон.

Наложило се Н. да излезе навън с него, той започнал да я бута, наричал я „***“, „***“.

На 15.01.2026 г., около 17:55 ч. К. причакал Н., когато се прибирала от работа, започнал да вика след нея, че искал да поговорят. Н. се уплашила и побягнала.

На 20.03.2026 г. Н. била на гости при приятели в гр. П., К. отново се появил изневиделица в парка към Гребната база, оправял обиди към Н. и изисквал обяснения от нея какво прави там.

На 23.03.2026 г., около 15:00 часа, Н. се съгласила да се видят на кафе с К.. В заведението последният отново започнал да повишава тон и да я нарича „***“ и „***“. Н.

1 станала и си тръгнала. Той започнал да й звъни, но тя не му вдигнала. Тогава К. се обадил на нейна приятелка, която убедила Н. да поговори с него. Около 16:00 часа Н. слязла пред дома си да разговаря с К., той започнал да я нарича „***“, „***“, Н. се обърнала да си тръгне, но той я хванал за лявото рамо и я дръпнал силно. Тя се уплашила и успяла да му удари шамар с другата си ръка, при което К. се ядосал и я блъснал в стената. Н. видяла две жени и започнала да вика. Те от своя страна се развикали на К. да я остави. Той се стреснал и пуснал Н., тя избягала и се обадила на тел. 112, но не била изпратена патрулна кола. К. обикалял около блока около два часа и Н. подала втори сигнал.

Настоява срещу ответника да бъде издадена заповед за защита с посочените в молбата мерки.

В законоустановения срок ответникът К. М. Я. не е депозирал писмен отговор В съдебно заседание молителката Н. И. Н. се явява лично и се представлява от адв. Д. от АК – Варна. Поддържа депозираната молба.

В съдебно заседание ответникът К. М. Я. се явява лично и оспорва подадената молба.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор, че страните са бивши партньори.

Представена е Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от Н. Н., с която същата декларира, че на 27.11.2025 г. сутринта около 07:30 ч. молителката пътувала към гр. П., като когато пристигнала, ответникът й се обадил и й казал да слезе от колата. Оказало се, че последният е карал след Н. до гр. П., тъй като я бил видял да излиза от дома й и решил да види накъде е тръгнала. Започнал да я бута и да й крещи да се връща в гр. Варна. На 03.12.2025 г. К. причаквал Н. в обедната почивка около ***, където последната работи. Н. излизала на обяд с колежка и К. започнал да крещи на колежката да се маха, да ги остави сами, нарекъл Н. „***“. На 10.12.2025 г. молителката и ответника се разбрали да се видят на кафе, тъй като К. не спирал да й звъни. Н. взела и нейна колежка с нея, тъй като се притеснявала от К.. Когато последният видял колежката, много се разгневил, станал агресивен и повишил тон. Наложило се Н. да излезе навън с него, той започнал да я бута, наричал я „***“, „***“. На 15.01.2026 г., около 17:55 ч. К. причакал Н., когато се прибирала от работа, започнал да вика след нея, че искал да поговорят. Н. се уплашила и побягнала. На 20.03.2026 г. Н. била на гости при приятели в гр. П., К. отново се появил изневиделица в парка към Гребната база, оправял обиди към Н. и изисквал обяснения от нея какво прави там. На 23.03.2026 г., около 15:00 часа, Н. се съгласила да се видят на кафе с К.. В заведението последният отново започнал да повишава тон и да я нарича „***“ и „***“. Н. станала и си тръгнала. Той започнал да й звъни, но тя не му вдигнала. Тогава К. се обадил на нейна приятелка, която убедила Н. да поговори с него. Около 16:00 часа Н. слязла пред дома си да разговаря с К., той започнал да я нарича „***“, „***“, Н. се обърнала да си тръгне, но той я хванал за лявото рамо и я дръпнал силно. Тя се уплашила и успяла да му удари шамар с другата си ръка, при което К. се ядосал и я блъснал в стената. Н. видяла две жени и започнала да вика. Те от своя страна се развикали на К. да я остави. Той се стреснал и пуснал Н., тя избягала и се обадила на тел. 112, но не била изпратена патрулна кола. К. обикалял около блока около два часа и Н. подала втори сигнал.

Издадена е Заповед за незабавна защита № 44/03.04.2026 г., с която са постановени мерки за закрила на осн. чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН.

Видно от Справка за съдимост, лицето К. Я. не е осъждано.

От справка издадена от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД - гр. Варна, се установява, че К. Я. не се води на диспансерен отчет и към момента няма данни същият да е настаняван за 2 лечение.

От аудиофайл с име 261081709.wav се установява, че в РЦ 112 - Варна, е прието обаждане от тел. № *********** в 16:54 ч. на 23.03.2026 г., като женски глас съобщава, че се казва Н. И. Н. и съобщава за проблем с бившия си партньор К. М. Я., който постоянно я следял, а на посочената дата 23.03.2026 г. я блъснал в стената и обикалял около жилището й.

В хода на производството са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Е. С.. В показанията си същата излага, че познава Н. и К.. Сочи, че работи заедно с Н. в ***.

Заявява, че проблемите между двамата започнали, когато Н. поискала да се разделят миналото лято. К. започнал да я следи, причаквал я пред Общината, няколко пъти ходил до гр. П.. Потвърждава, че за някои от случаите знае от Н., а на други е присъствала лично.

Чувала е К. да нарича Н. „***“. Заявява, че Н. е искала от свидетелката да я придружава след работа и да я изпраща до дома й, тъй като била притеснена. Наскоро се случило К. да удари Н..

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Молбата е подадена от и срещу легитимирани по закон лица, основана на твърдения за осъществявано по отношение на молителката Н. Н. в периода 27.11.2025 г. - 23.03.2026 г. домашно насилие, поради което съдът приема, че молбата е депозирана в предвидения по чл.

10, ал. 1 от Закона преклузивен срок. Същата е допустима за разглеждане.

Легалното определение на понятието "домашно насилие" е дадено в чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. Производството по ЗЗДН е спорно и съдът се произнася с решение за налагане или отказ да бъдат наложени мерки на защита, с които се цели да се даде ефективна закрила на пострадалите лица. Касае се за защита срещу една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най-близки взаимоотношения помежду си съпружески, родствени или във фактическо съжителство. Характерно за деянията от този тип е и обстоятелството, че те биват извършени най-често в домашна среда, в отсъствието на свидетели. Именно поради това законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН има самостоятелна доказателствена сила. За да бъде годно доказателствено средство, същата трябва да индивидуализира акта на насилие по начина, по който последният е описан в депозираната молба за защита, т. е. следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на процесния акт на домашно насилие. Независимо от предвиденото в нормата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, молителят следва да установи в условията на пълно и главно доказване извършените от ответника актове на домашно насилие с техните обективни признаци - време, място и начин на извършване на деянието.

Обвързващата доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е задължителна за съда само ако няма други доказателства, които да я оборват, тъй като по съществото си тя представлява частен документ. В доказателствената тежест на ответника, при направено оспорване, че са извършени актове на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване на 3 нейната доказателствена сила.

В настоящия случай съдът намира, че депозираната молба е основателна. Установено в хода на производството, посредством събраните доказателства, е осъществено от ответника поведение спрямо молителката Н. Н., попадащо в хипотезите на предвидените в чл. 2 от ЗЗДН форми на домашно насилие и представляващо физическо и психическо такова.

За този си извод съдът кредитира приложената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, както и показанията на свид. С.. Показанията на посочения свидетел са вътрешно логични и последователи, основани на непосредствени впечатления и съвпадат с твърденията, изложени в сезиращата съда молба за защита, както и в декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Отделно, от поведението на самия ответник в съдебно заседание, проведено на 20.04.2026 г., се установява емоционална натовареност от настъпилата раздяла между страните. Следва да се подчертае, че социалното предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и своевременна защита на лица, които действително се намират в риск по повод упражнявано по отношение на тях насилие, като в случая, предвид горните констатации, съдът намира, че ответникът следва да бъде ограничен от срещи с молителката за определен период от време, за да може последният да балансира поведението си, с оглед изграждане на контрол върху емоциите си. Настоящият състав счита, че подходящият период за тези мерки би бил такъв от шест месеца.

Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, характера на упражненото насилие, степента на въздействие върху лицата и евентуалните последици.

Съдът намира, че по отношение на ответника следва да се наложат предвидените в чл. 5, ал.

1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН мерки, а именно: задължаване на същия да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката Н. Н., както и да се забрани на същия да доближава молителката, жилището й, на по-малко от 50 метра за срок от шест месеца.

Относно съдебно-деловодните разноски:

При този изход на спора, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, държавната такса в размер на 12.56 евро и разноските по делото следва да бъдат възложени върху ответника.

Процесуалният представител на молителката адв. Д. от АК – Варна, претендира адвокатско възнаграждение въз основа на представен договор за оказана правна помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, вр. чл. 22 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съдът определя на адвоката възнаграждение в размер на 306,78 евро (600 лева).

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, К. М. Я., ЕГН **********, да 4 се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н. И. Н., ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, на К. М. Я., ЕГН **********, да приближава на по-малко от 50 м (50 метра) Н. И. Н., ЕГН **********, както и жилището, обитавано от същата, с адрес: гр. В., бул. „....“ № ..., ет. ...., ап. ...., за срок от 6 (шест) месеца от датата на влизане в сила на настоящото Решение, при приспадне, на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН, на срока на действие на мерките при издадената по делото Заповед за незабавна защита № 44/03.04.2026 г. по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН.