Решение № 19 от 23.02.2026, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Тетевен, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И.А като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20254330100960 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба на „фирма“ с правна форма: акционерно дружество, е номер на вписване в дружествения /търговски/ регистър на Гърция ххххххххххххх, със седалище и адрес на управление - държава - Гърция, гр. Атина, ул. „Камбуроглу“ 25, представлявано от Константинос Диамандопулос, чрез „фирма – клон“ КЧТ, ЕИК: ххххххххххххххх, със седалище и адрес на управление - гр. София, ж.к. „Манастирски ливади – изток“, бл. 9Б, вх. Б, ет. 6, ап. 17Б, представлявано от Райко Димитров

Онбашиев – Управител, чрез адв. И. Д., срещу М. С. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес - с. Г., ул. „улица“ № 41, с предявен иск по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с цена на иска 2997.41 лева.

В исковата молба се твърди, че ответникът дължи в полза на ищеца исковата сума в размер на 1993,60 лв., представляваща: сумата от 1400,98 лв., явяваща се неизплатена част от стойността по фактура № 2532/02.03.2020 г., издадена на основание сключения между страните Договор № BLG********** от 12.02.2019 г., развален от ищеца поради виновното неизпълнение на ответника, с предизвестие изх. № 2710200002 от 27.10.2020 г. Претендира се цитираната сума на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД като обезщетение за претърпените от ищцовото дружество вреди, в резултат на неизпълнението на ответника. Неизплатената част от сумата по посочената фактура представлява пропусната полза за ищеца.

На следващо място се претендира сумата от 592,62 лв., представляваща неизплатена годишна такса по сключения между страните Договор № BLG********** от 30.12.2020 г., който е в сила и към момента на заявяване на исковата претенция, тъй като не е бил прекратен от нито една от страните и фактура № 6046/30.12.2022 г. По Договор № BLG********** от 30.12.2020 г. претендират, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД реално изпълнение на паричното задължение на ответника, ведно с обезщетение за забава, представляваща мораторната лихва върху процесната сума.

Сочи се, че съгласно чл. 1 от двата договора целта на посочените договори е да уредят задълженията на страните, с оглед ефективното прилагане на Регламентите (ЕО) 1

834/2007, (ЕО) 889/2008, (ЕО) 1235/2008 за производство на биологични продукти и опазване на околната среда. Заявява, ищецът, че според разпоредбата на чл. II от договорите ищецът се задължава да проверява в съответствие с действащото национално и европейско законодателство стопанството на ответника, като подпомогне развитието на устойчиво земеделие и биологично производство.

Сочи, че съгласно чл. III от двата договора е, че същите влизат в сила от датата на подписването им и се сключват за срок от една година, а в случай, че не е подадено писмено предизвестие за прекратяването му преди изтичането на едногодишния срок, действието на договорите се продължава автоматично за още една година и така за всяка следваща година.

Ищцовото дружество заявява, че Договор № BLG********** от 12.02.2019 г. е бил развален от страна на ищеца поради виновното неизпълнение на ответника, считано от 25.11.2020 г., видно от изявление на ищеца, адресирано до ответника с Изх. № 2511200004 от 25.11.2020 г. В писмата си до ответника, ищецът заявил, че прекратява договора, но по своята права същност това негово изявление има характера на разваляне на договора по смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД.

Сочи, че Договор № BLG********** от 30.12.2020 г. продължава да поражда правно действие и към днешна дата, тъй като нито една от страните не е пожелала неговото прекратяване.

Ищецът счита, че изискуемостта на задълженията по процесиите фактури е настъпила, по силата на утвърдените финансови условия /ценоразписи/ на ищеца. По силата на утвърдените финансови условия /ценоразписи/ на ищеца, ответника се е задължил да заплати дължимите суми в едномесечен срок от издаване на фактурите, удостоверяващи задълженията.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника М. С. И., ЕГН:

********** да заплати в полза на ищцовото дружество исковата сума в размер на 1993,60 лв. Да осъди ответника да заплати в полза на ищеца мораторна лихва върху сумата от 1400,98 лв., явяваща се неизплатена част от стойността по фактура № 2532/02.03.2020 г. за периода от 02.04.2020 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 825,40 лв. Да осъди ответника да заплати в полза на ищеца мораторна лихва върху главницата, удостоверена с фактура № 6046/30.12.2022 г. в размер на 592,62 лв. за периода от 30.01.2023 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 178,41 лв., както и да осъди ответника да заплати в полза на ищеца законната лихва върху исковата сума в размер на 1993,60 лв. за периода от датата на завеждане на исковата молба – 12.05.2025 г. до окончателното погасяване на задължението. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.

В предоставеният срок за отговор на исковата молба, съгласно чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от М. С. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес - с. „Г.“, ул. „улица“ № 41, чрез адв. Г. от ЛАК, с който отговор ответникът изцяло оспорва предявената искова претенция. Счита, че падежът по цитираната фактура с № 2532/02.03.2020 г. е настъпил месец, след издаването й, който падеж е настъпил на 02.04.2020 г., в тази връзка прави възражение за настъпила погасителна давност на основание чл. 110 от ЗЗД. На следващо място ответникът И. възразява, че между него и ищцовото дружество не е сключван и подписван договор, с оглед което между страните не е възниквала облигационна връзка.

Претендира сторените съдебни разноски.

След като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства и ги прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното и прави следните правни изводи:

По делото, от страна на ищцовото дружество, са представени Вносна бележка № FT21246604642628 от 03.09.2021 г., Разписка № 0200017529218374 от 30.12.2022 г., Писмо 2 изх. № ********** от 26.02.2021 г., Заключение от инспекторски доклад - растениевъдство от 11.09.2021 г., Заключение от инспекторски доклад - растениевъдство от 10.06.2021 г., Доклад от официален контрол ,JBIO“ от 30.06.2022 г., Заключение от инспекторски доклад растениевъдство от 27.11.2019 г., Заключение от инспекторски доклад - растениевъдство от 24.09.2019 г., Уведомление за решение от 04.10.2019 г., кореспонденция с В. С. И..

Ответникът И. е оспорил истинността на процесните договори и на основание чл. 193 ГПК съдът е открил производство по оспорване на подписите върху Договор № BLG **********/12.02.2019 г. и Договор № BLG**********/30.12.2020 г., както и саморъчно изписаните върху първия от тях три имена на ответника, като е поискано да бъде допусната и назначена графическа експертиза за изследване на подписи и почерк със задача да се установи подписите върху посочените договори в графата „За оператора“ и изписаните три имена на ответника върху първия от тях, положени ли са от ответника М. С. И..

Въз основа на направеното оспорване на подписите на ответникът И., положени на процесните договори Договор № BLG **********/12.02.2019 г. и Договор № BLG**********/30.12.2020 г., както и твърдението му, че същия не е страна по договора, то съдебният състав на основание чл. 193, ал. 1 е допуснал и назначил съдебно-почеркова експертиза /Решение № 1 от 30.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 52/2014 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Ваня Алексиева/, извършена от Ц. Б. К. - началник сектор НТЛ при ОДМВР гр. Ловеч. Поставените задачи за изследване от вещото лице са: Положеният в договорите подпис за оператор изпълнен ли е от М. С. И.? Текста в договор от 12.02.2019 г. изписан ли е от М. С. И.?

В своето заключение вещото лице – експерт К. сочи, че в качеството на сравнителен материал са използвани условно - свободно изписани подписи и ръкописен текст от лицето М. С. И., взети пред експерта на 11.12.2025 г. Изследвани са подписите и ръкописният текст в договори от 12.02.2019 г. – оригинали от 30.12.2020 г. - копие между фирма АД и М. С. И. за оператор. Експертът сочи, че почеркът, с който са изписани обектите на експертизата, подписите в два броя договори от 12.12.2019 г. - оригинал и от 30.12.2020 г. - копие между фирма АД и М. С. И. за оператор се характеризира със: средна степен на обработеност, ниска степен на сложност, висока степен на свързаност, среден по размер, транскрипция състояща се от: изписване на главна буква „М“ и „1“ - образен параф.

Може да се направи извод, че подписите обект на изследване в двата договора са изписани от едно и също лице, като подписа в договор от 30.12.2020 г. е копие на подпис.

Почеркът, с който са изписани подписите сравнителни образци от лицето М. С. И. се характеризира със: средна степен на обработеност, средна степен на сложност към ниска, свързан и овален или полуовален елемент обграждащ буква „М“ и завършващ вариатно с праволинеен елемент по хоризонтал.

При направеното сравнително изследване между подписите - обекти на експертизата и сравнителните образци от подписи на М. С. И., се установили съвпадения в общите графически признаци но има несъвпадения в транскрипцията на подписите. ВЛ заявява, че може да се направи извод, че подписите в двата броя договори обект на експертизата не са на лицето М. С. И., според представения сравнителен материал.

На следващо място експертът сочи, че ръкописният текст - буквен в изследвания договор от 12.02.2019 г. - обект на експертизата, се характеризира със: ниска степен на обработеност, степен на сложност - близък до нормата към усложнен, степен на разтегливост - среден, среден към дребен размер, средно свързан.

Ръкописният текст - сравнителен образец на М. С. И., се характеризира със: средна степен на обработеност, степен на сложност - близък до нормата, степен на разтегливост среден, среден размер, ниско свързан.

При проведеното сравнително изследване между ръкописните текстове изписани от 3

М. С. И. и обекта на експертизата включващ и ръкописния текст установиха не съвпадения в общите графически признаци - степен на обработеност, степен на сложност, размер, свързаност, а също така и в частните графически признаци: форма, посока и количество на движението при изписване и свързване на отделните буквени знаци - „к“, „ф“, „т“ и „в.

Може да се направи извод, че ръкописния текст в договор от 12.02.2019 г. обект на експертизата не е изпълнен от лицето М. С. И., според представения сравнителен материал.

Съдебната експертиза е приета като неоспорена по делото от страните.

Съдът, като взе предвид, че заключението на съдебно-почеркова не е оспорено и с оглед останалите доказателства по делото, съобразно чл. 202 ГПК намира, че следва да я кредитира, тъй като е изготвена обективно компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е недобросъвестен.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД: За уважаването на осъдителният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи съществуването на валидно облигационно правоотношение с ответника по силата на Договор № BLG **********/12.02.2019 г. и Договор № BLG**********/30.12.2020 г., съдържанието на поетите от ответника задължения, настъпването на изискуемостта на претендираните вземания, както и обстоятелството, че ищецът е изправна страна по правоотношението.

В тежест на ответника е при установяване на горните факти да докаже погасяване на задълженията в уговорения за това срок.

Предвид гореизложеното и с оглед приетото по делото съдебно заключение съдът приема, че ответникът проведе по делото успешно доказване на защитната си теза, включващо автентичността на оспорените договори, поради което следва да се приеме, че оспорването е доказано. Съгласно чл. 180 ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство за това, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от тези лица. Съдът е длъжен да приеме за автор на изявлението лицето, подписало документа. Това е същността на формалната доказателствена сила на документите. - Решение № 132 от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2265/2023 г., IV г. о., ГК.