Решение № 332 от 10.05.2019, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 4336/2018
- Вид
- Решение № 332
- Подписан
- 10.05.2019
- В сила
- 03.07.2019
- Състав
- ГАЛИНА ИВАНОВА ВЪЛЧАНОВА ЛЮЦКАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
Р
Е Ш Е
Н И Е 332/10.5.2019г. гр.Ямбол 9.05
2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание На петнадесети април
През две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове:
При секретаря И.Г. и в присъствието на
Прокурора като разгледа докладваното от съдия
Г.Вълчанова гр.д.№
4336 за 2018 година
Производството пред ЯРС е образувано по иск, предявен от “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД гр. С. против С.И. ***, с който се желае да бъде прието за установено между страните съществуването в полза на ищеца на вземане към ответника, произтичащо от договор за потребителски кредит № *** г. както следва: 357,20 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането; 34,82 лв. - лихва за забава за периода 21.02.2015 г. – 19.04.2018 г. ; 112,50 лв. – такси за периода 20.02.2015 г. до 12.06.2015 г., както и присъждане на направените в настоящото и в заповедното производство разноски. За тези суми ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по ч.гр. д. № ***г. по описа на ЯРС. Ищецът твърди, че между ответника И. и „Провидент Файненшъл
България“ ООД е бил сключен договор за потребителски кредит № *** г., по силата на който дружеството е предоставило на ответника кредит в размер на 500 лв.
Договорени са били дължимите фиксирана лихва и такси, а сумата на кредита е била предоставена и изцяло усвоена от И.. Кредитополучателят е допуснал просрочие по кредита на 20.02.2015 г., поради което дължи и обезщетение в размер на законната лихва. Крайният срок на изпълнение на договора е настъпил на 12.06.2015 г., с което е станал изцяло изискуем неизплатеният остатък. На 21.03.2016 г. между кредитора „Провидент Файненшъл България“ ООД и ищеца „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД гр. С. е сключен договор за прехвърляне на вземания, сред които е и това дължимо от ответника И.. Ответникът е бил уведомен за прехвърлянето на вземането си. Поради неизпълнение, ищецът се е снабдил със заповед по реда на чл. 410 от ГПК, но длъжникът И. е подал възражение, което е довело до завеждане на настоящия иск.
Ответникът, редовно призован в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал писмен отговор по иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ч.гр.д. №*** г по описа на ЯРС е образувано по заявление “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с което се желае да бъде издадена заповед за изпълнение против длъжника С.И. *** за сумата 504.52 лв., в т.ч. главница 357.20 лв., лихва за забава – 34.82 лв., за периода 21.02.2015 г. – 19.04.2018 г., такси – 112.50 лв. за периода 20.02.2015 г. – 12.06.2015 г., като всички суми се претендират за погасяване на парични задължения по цедиран договор за паричен заем
№ ***. Съдът е уважил заявлението, като е издал заповед за изпълнение на парично задължение № ***г., като е разпоредил длъжникът И. да заплати на заявителя всички претендирани суми, както и 75.00 лв. разноски по делото, от които 25.00 лв. платена ДТ и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. В заповедното производство длъжникът И. е призован по реда на чл. 47 ал.5 ГПК, което е довело до завеждане на настоящия установителен иск.
В настоящото производство за установяване на вземането си, ищецът е представил договор за потребителски кредит от 30.07.2014 г., сключен между „Провидент файненшъл България“ ООД и С.И.И. за предоставяне на кредит потребителски в общ размер 500 лв., такса за оценка на досие 25 лв., общ размер на фиксирана лихва 68.30 лв., представляваща 29.73 % годишно, с 49 % годишен процент на разходите. В договора кредитополучателя е отметнал, че желае услуга „кредит у дома“, за която му е начислена такса 291.40 лв. Общият размер на дължимата сума по договора за потребителски кредит е изчислен на 884.70 лв., срок на договора 45 седмици, размер на седмичното плащане с изключение на последното 19.66 лв., като първото седмично плащане е дължимо на 06.08.2014 г., сряда. Ответникът И. саморъчно е подписал договора, с подробните условия към него и това обстоятелство не се оспорва в настоящото производство.
Ищецът е представил още договор за прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г., по който„Провидент файненшъл България“ ООД е прехвърлило вземанията, които има към свои длъжници на “Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД. Към договора за цесия е приложена таблица на длъжниците и вземанията, които има към тях цедента, видно от която задължението на С.И. е сред прехвърлените и е в размер 469.70 лв. към 17.03.2016 г. Представено е потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99 ал.3 от ЗЗД, както и пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера – ищец по делото да уведоми длъжниците за сключения на 21.03. 2016 г. договор за прехвърляне на вземания между страните.
Представено е и уведомление за извършено прехвърляне на вземания до С.И., за което липсват данни да е било изпращано, респ. връчено. Поради това съдът приема, че длъжникът е уведомен за извършената цесия с връчването на преписите от исковата молба и приложенията към нея.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът квалифицира иска с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. В настоящия случай за съда е безспорно установено обстоятелството, че „Провидент файненшъл България“ ООД в качеството си на кредитор /заемател/, съгласно сключен със С.И. договор за потребителски кредит му е предоставило в заем кредит в размер на 500 лв. и услуга „кредит у дома“, за които са начислени съответните такси и лихви.
Въпреки направеното от ответника длъжник оспорване на претенцията, същият не уточни в какво се изразява това оспорване, както и не представи доказателства за това заетата сума сума да е възстановена. Ищецът от “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е представил договора за цесия, по който кредиторът на длъжника И. му е прехвърлил вземането към него, което към момента на прехвърлянето е било в размер 469.70 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 99 ал.3 от ЗЗД предишния кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предадена новия кредитор, намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди станалото прехвърляне. В случая съдът приема, че е налице надлежно извършено уведомяване на длъжника И. за прехвърлянето на вземането от страна на цесионера, така както е упълномощен от цедента въпреки, че няма данни преди съдебното производство това уведомление да е било изпратено на ответника. Уведомлението за прехвърлянето на вземанията съдът приема, че ответникът е получил надлежно и лично с връчване на преписите от исковата молба, което е станало с полученото от него съобщение по месторабота на 10.01.2019 г. Липсват твърдения и данни за изплащане на задължението на ответника до момента, поради което съдът счита, че същият продължава да дължи претендираната в заповедното производство сума на заявителя – ищец в настоящото установително производство.
Поради това съдът счита, че искът следва да бъде уважен изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца и направените в заповедното производство разноски в размер 75 лв., както и тези направени в настоящото установително производство в размер на 225 лв.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД, че С.И.И., ЕГН ********** ***0 дължи на от “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ***, представлявано от А. В. Г. – *** със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.“Хенрик Ибсен“ № 15, ет.6, сумата 357,20 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането; 34,82 лв. - лихва за забава за периода
21.02.2015 г. – 19.04.2018 г. ; 112,50 лв. – такси за периода 20.02.2015 г. до 12.06.2015 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ***г. по ч.гр.д.№ ***. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА С.И.И. с посочени данни да заплати на от “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД направените по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС разноски в размер 75 лв.
ОСЪЖДА С.И.И. с посочени данни да заплати на от “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД направените в настоящото производство разноски в размер 225 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: