Решение № 1075 от 24.07.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 24.07.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ:

ДИЛЯНА

ГОСПОДИНОВА при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 80 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят – Н.А.П., твърди, че ответникът има изискуеми публичноправни задължения към държавата, както следва:

1) публични вземания за ДДС, дължим за периода от 01.12.2009 г. до 30.11.2018 г., в размер на 863 041, 80 лв.; 2) публични вземания за лихви за забавено плащане на задълженията за ДДС, начислени до 22.07.2016 г., в размер на 154 891, 27 лв.; 3) публични вземания за лихви за забавено плащане на задълженията за дължим корпоративен данък, начислени до 22.07.2016 г., в размер на 39 062, 34 лв.; 4) публични вземания за данък върху доходите на физическите лица, дължими за периода от 01.07.2014 г. до 31.12.2018 г., в размер на 633 983, 44 лв.; 5) публични вземания за вноски, дължими за държавно обществено осигуряване за периода от 01.05.2014 г. до 31.10.2019 г., в размер на 592 135, 09 лв.; 6) публични вземания за вноски, дължими за здравно осигуряване за периода от 01.05.2014 г. до 31.10.2019 г., в размер на 252 243, 89 лв.; 7) публични вземания за вноски, дължими за универсален пенсионен фонд за периода от 01.05.2014 г. до 31.10.2019 г., в размер на 135 156, 86 лв.

Посочва, че ответникът не е изпълнил тези свои задължения нито на падежа, нито към настоящия момент, поради което е налице хипотезата на чл. 608, ал.

1, т. 2 ТЗ и това дружество е неплатежоспособно. Предвид изложеното, иска от съда да обяви неплатежоспособността на „С.Н.” АД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него.

Присъединеният кредитор - „И.“ АД, твърди, че е кредитор на ответника „С.Н.” АД, тъй като има вземания към него произтичащи от търговска сделка – договор за банков кредит, сключен на 04.03.2013 г. Посочва, че към датата на сезиране на съда ответникът не е заплатил следните възникнали в негова тежест и изискуеми парични задължения по този договор: - задължение в размер на 540 000 лв., представляваща изискуема главница по договора за кредит; - задължение в размер на 23 271, 90 лв., представляваща начислена възнаградителна лихва по договора за кредит, дължима за периода от 26.03.2017 г. до 24.01.2018 г.; - задължение в размер на 114 450 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 540 000 лв., която е присъдена с влязла в сила заповед за изпълнение, която е начислена за периода от 25.01.2018 г. до 26.02.2020 г., - задължение в размер на 60 лв. – такса за връчване на покана; - задължение в размер на 391, 80 лв. – застрахователна премия, дължима по договор за кредит; - задължение в размер на 12 245, 01 лв. – присъдени разноски; - задължение в размер на 9 132 лв. – дължими такси и разноски по изпълнително дело - и.д. № 2147/2018 г. по описа на ЧСИ М.Б.. Кредиторът заявява, че „С.Н.” АД не притежава активи, с които да може да изпълни изискуемите си парични задължения към кредиторите. Ето защо счита, че това дружество е неплатежоспособно по смисъла на чл. 608 ТЗ, както и се намира в състояние на свръхзадълженост по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ. Поради изложеното присъединеният кредитор иска от съда да обяви неплатежоспособността на „С.Н.” АД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на това дружество на това основание. Моли съдът ако счете, че ответникът не е неплатежоспособен търговец, да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на основание свръхзадълженост.

Ответникът по молбата по чл. 625 ТЗ - „С.Н.” АД, не заявява становище по нейната основателност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При тълкуване на разпоредбата на чл. 625 ТЗ, в която е посочено кои лица са легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност, във връзката и с нормата на чл. 608, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ТЗ, в която са изброени задълженията, неизпълнението на които определят търговеца като неплатежоспособен, се налага изводът, че материално-правно легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество са следните лица: 1) лице, което има качеството на кредитор, притежаващ парично вземане срещу длъжника от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, т.е. такова, което е породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, 2) Националната агенция за приходите /НАП/, когато е налице изискуемо публичноправно задължение на длъжника към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, 3) НАП, когато е налице изискуемо задължение по частно държавно вземане на длъжника към държавата, както и 4) Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, когато е налице изискуемо задължение на търговеца за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите му, което не е изпълнено повече от два месеца. Установяването при условията на пълно и главно доказване в процеса на фактите, че молителят съответно лицето, конституирано в производството по ред на чл. 629, ал. 4 ТЗ, имат качеството на кредитор, който е титуляр на вземане от вида на посочените в чл. 608, ал. 1, т.

1 ТЗ, или че длъжникът има публичноправно задължение към държавата или общините или частноправно задължение към държавата, в случаите, в които молител е НАП, или че длъжникът има изискуеми трудови възнаграждение към поне 1/3 от работниците, с които е в трудови правоотношения тогава, когато молител е Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, е поставено в доказателствена тежест на молителя и то е задължителна предпоставка, която трябва да е налице, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл. 625 ТЗ.

Наред с посочената предпоставка, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество, следва да бъде доказано и настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.

С оглед на изложеното, съдът ще разгледа на първо място въпроса дали по делото е доказано, че в тежест на молителя „С.Н.” АД са възникнали публичноправните задължения към държавата, които са описани в молбата по чл. 625 ТЗ, подадена от НАП, за разглеждане на която е образувано настоящото производство, като такива, легитимиращи този правен субект да иска по отношение на ответника да бъде открито производство по несъстоятелност.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че в тежест на ответника „С.Н.” АД са възникнали следните задължения: задължение за заплащане на данък върху добавената стойност, дължим за периода от 01.12.2009 г. до 30.06.2015 г., в размер на 643 069, 31 лв., както и задължение за заплащане на лихва върху неплатения в срок данък върху добавената стойност, което е в размер на 154 891, 27 лв., задължение за заплащане на корпоративен данък, дължим за периода от 01.12.2009 г. до 31.12.2014 г., в размер на 70 517, 30 лв., както и задължение за заплащане на лихва върху неплатения в срок корпоративен данък, което е в размер на 39 059, 84 лв. Това е видно от Ревизионен акт № Р – 22222515005902-091-001/ 22.07.2016 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – София, с който тези задължения на ответника са установени в хода на проведено ревизионно производство. Ревизионният акт е връчен на задълженото лице по реда на чл. 29, ал. 4, предл. 2 ДОПК на 28.07.2016 г., като няма данни същият да е обжалван пред по горестоящия административен орган или пред съда, поради което следва да се приеме, че е влязъл в сила.

Вземанията на държавата за получаване на данък върху добавената стойност, както и на корпоративен данък представляват по своя характер публични държавни вземания, доколкото са определени като такива с изричната законова разпоредба на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. На основание чл.

162, ал. 2, т. 9 ДОПК такъв характер имат и вземанията на държавата за получаване на лихви върху неплатените в срок данъци. Тези публичноправни задължения на ответника трябва да се приеме, че са пряко свързани с търговската му дейност, тъй като са начислени за облагане на сключваните от него по занятие сделки за доставка на стоки и извършване на услуги, както и за облагане на осчетоводената печалба от търговска дейност. Следователно те са от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ и възможността за тяхното изпълнение от длъжника е релевантна при изследване на въпроса дали той е неплатежоспособен.

Съдът приема и това, че посочените задължения са изискуеми, тъй като е настъпил техният падеж, който в случая е определен в закона с нормата на чл. 127, ал. 1 ДОПК, в която е предвидено, че установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта. По делото се доказа, че ревизионен акт № Р – 22222515005902-091-001/ 22.07.2016 г., с който са начислени задълженията за заплащане на данък върху добавената стойност и корпоративен данък, е връчен на „С.Н.” АД на 28.07.2016 г., от която дата тече срокът за доброволното им изпълнение.

Този срок изтича на 11.08.2016 г. и считано от тази дата задълженията за заплащане на данъци са изискуеми, тъй като от настъпване на падежа държавата, като кредитор, вече може да претендира изпълнението им, включително чрез предприемане на действия по принудително им събиране.

В молбата по чл. 625 ТЗ НАП посочва, че към датата на сезиране на съда неплатената част от задълженията, които са възникнали за молителя и са установени с посочения влязъл в сила ревизионен акт, е в по-нисък размер от установения като дължим. Съдът приема това изявление като такова, с което кредиторът признава, че към момента част от тези публичноправни задължения са погасени, като непогасената част от тях възлиза на слените суми: сума в размер на 267 123, 74 лв., представляваща неплатена част от задължението за заплащане на данък върху добавената стойност, дължим за периода от 01.12.2009 г. до 30.06.2015 г., сума в размер на 154 891, 27 лв., представляваща задължение за заплащане на лихва върху неплатения в срок данък върху добавената стойност, както и сума в размер на 39 062, 34 лв., представляваща задължение за заплащане на лихва за забава върху неплатения в срок корпоративен данък.

С оглед на изложеното, следва да се заключи, че в производството се доказа, че в тежест на ответника са възникнали публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност, които са в общ размер от 461 077, 35 лв., изискуеми са към момента и не се установява да са погасени. Това означава, че НАП е правен субект, който е легитимиран да подаде молба по чл. 625 ТЗ по отношение на търговеца „С.Н.” АД, както и че в процеса е доказана първата от необходимите предпоставки, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на това дружество.

Доколкото се установи, че първоначалният молител е от лицата, които могат да поискат откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника, тъй като качеството му кредитор, произтича от съществуване в неговия патримониум на публичноправни вземания за получаване на данък върху добавената стойност и на лихви за забавено плащане на задълженията за ДДС и за корпотативен данък, които са установени с ревизионен акт № Р – 22222515005902-091-001/ 22.07.2016 г., то не е необходимо съдът да разглежда въпроса дали в полза на този субект са възникнали и останалите, посочени в молбата по чл. 625 ТЗ вземания, както и въпроса дали присъединеният в производството кредитор „И.“ АД, има вземания към длъжника, които да са възникнали от твърдяната от него търговска сделка – договор за кредит, както и дали те са изискуеми и като такива легитимират това лице да иска по отношение на ответника да бъде открито производство по несъстоятелност. По тези въпроси съдът ще формира изводи при установяване на финансово-икономическото състояние на дружеството.