Решение № 812 от 10.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 812 гр. Пловдив, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330201902 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** О. Д. срещу Наказателно постановление № 727406-F708667/26.09.2023 г., издадено от М.Й.Р. – *** (**), с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Загл. изм. - ДВ, бр. 80 от 2018 г.) във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС.

В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност и за неправилност на атакуваното наказателно постановление (НП), без да се сочат конкретни пороци. Моли се за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г.К., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Заявява, че не оспорва фактическата обстановка по наказателното постановление, но отправя искане деянието да бъде квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение.

Позовава се на липсата на други нарушения за жалбоподателя – както отпреди деянието, така и установени по време на проверката, още на липсата на задължения към фиска, обстоятелството, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи. Взема становище нарушението да се дължи на 1 чуждо поведение /на лицето, извършващо техническо обслужване на фискалните устройства на дружеството/, поради което да не следва последиците от това неизрядно поведение да се преразпределят на жалбоподателя.

Въззиваемата страна се представлява от *** М.П., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Пледира същото да е издадено от компетентен орган и при спазване на материалния и процесуалния закон.

Счита, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин извършването на административното нарушение. Възраженията на жалбоподателя намира за неоснователни, като поддържа деянието да не представлява маловажен случай. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от „***“ ООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 05.03.2024 г., установено от разписката за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 18.03.2024 г. съгласно справката на лист 13 от делото, поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят „***“ ООД бил регистрирано по ЗДДС лице, считано от 19.08.2016 г. Той стопанисвал търговски обект ресторант „П.“, който се намирал в ***.

На 08.03.2023 г. свид. Й. К. М. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП, участвал в извършването на проверка за спазване на данъчното законодателство в процесния обект ресторант „П.“. На място имало 2 броя монтирани, регистрирани и въведени в експлоатация фискални устройства.

Едното от тях било с индивидуален номер (ИН): IN018048 и с индивидуален номер на фискалната памет (ФП): 54018048. В 21:23 часа на 08.03.2023 г. от това устройство била издадена фискална касова бележка с №00014502 0098 за покупката на 8 броя лахмаджун на обща стойност 36,00 лева. В бележката липсвал реквизитът идентификационен номер по ЗДДС за жалбоподателя „***“ ООД, който бил регистрирано лице. Други нарушения не били установени. Констатациите при проверката били описани в протокол с бл. № 0121960 от 08.03.2023 г.

На следващия ден жалбоподателят „***“ ООД организирал необходимите ремонтни дейности по отношение на фискалното устройство с 2

ИН IN018048 и с ИН на ФП 54018048, така че издаваните от него фискални бонове вече съдържали и реквизита идентификационен номер по ЗДДС.

На 01.06.2023 г. свид. М. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № F708667 срещу жалбоподателя „***“ ООД в присъствието на негов пълномощник и на двама свидетели.

Препис от акта бил връчен срещу разписка на упълномощеното лице.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Й. К. М.. От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка в процесния търговски обект – ресторант „П.“. На първо място изясняват се датата на проверката /08.03.2023 г./, местонахождението на обекта /***/ и данни за лицето, което е извършвало дейност там /жалбоподателят „***“ ООД/. Разкрива се още, че в обекта са установени 2 броя регистрирани и въведени в експлоатация фискални устройства, както и че при проверката контролните органи са констатирали липсващ реквизит във фискална касова бележка, издадена от едното от тези устройства. Показанията на свид. М. са източник на доказателствена информация и за вида на липсващия реквизит, за който се установява да е идентификационен номер по ЗДДС. От показанията на свидетеля се черпят данни и за фискалния бон, за който е прието да е с непълно съдържание, като изяснява се, че той е с № 00014502 0098 и е издаден от фискално устройство, регистрирано в НАП с № 4599490. Накрая от показанията на свид. М. се установява, че при проверката не са открити други нарушения на данъчното законодателство, а последиците от процесното деяние, за което е съставен актът, са отстранени още на следващия ден. В показанията си свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които е възприел непосредствено като очевидец. Показанията са подробни и детайлни в разказа си, което доказва, че свидетелят има съхранен ясен спомен. В тях се възпроизвеждат обстоятелства, които са изгодни и за защитата като например отстраняването на последиците от нарушението в кратък срок, както и липсата на други нередовности в дейността на дружеството, поради което показанията се приемат още за добросъвестно дадени от непредубеден свидетел.

Твърденията на свид. М. изцяло намират подкрепа в събраните писмени доказателства, поради което се ценят и за проверени с оглед своята достоверност.

От справка за обща регистрация на задължено лице (лист 23-25 от преписката) се изяснява, че жалбоподателят „***“ ООД е регистриран по ЗДДС с дата на първоначална регистрация 19.08.2016 г.

3

От фискална касова бележка с № 00014502 0098 (лист 26-вдясно от преписката) се установява, че същата е издадена на 08.03.2023 г. в 21:23 часа от фискално устройство с ИН на ФУ IN018048 и с ИН на ФП 54018048, както и че неин издател е жалбоподателят „***“ ООД в обект ресторант „П.“.

Установява се още, че в бележката липсва вписан идентификационен номер по ЗДДС на търговеца.

От протокол за извършена проверка с бл. № 0121960 (лист 12-14 от преписката) се изяснява, че на 08.03.2023 г. инспектори по приходите при ЦУ на НАП са извършили проверка в обект ресторант „П.“, находящ се на адрес *** и стопанисван от жалбоподателя „***“ ООД. Установява се още, че свид.

Й. К. М. е участвал в проверяващия екип инспектори. Изяснява се и че в обекта са налични 2 броя регистрирани и въведени в експлоатация фискални устройства, от които едното е с ИН на ФУ IN018048 и с ИН на ФП 54018048.

От Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП (лист 5-7 от делото) се установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят „***“ ООД е осъществил състава на административното нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС. Датата и мястото на извършване на нарушението – 08.03.2023 г. в гр. Пловдив, ресторант „П.“, находящ се на ***, са правилно определени в наказателното постановление.

По делото те се установяват на първо място от показанията на свид. М., а така също и от писмените доказателства /протокол за проверка; фискален бон с № 00014502 0098/. Изпълнителното деяние е осъществено чрез издаването на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта ФУ, която не съдържа един от необходимите реквизити на съдържанието си – идентификационен номер по ЗДДС. Бележката, която е с № 00014502 0098 и е издадена от ФУ с ИН IN018048 и с ИН на ФП 54018048, е приета като писмено доказателство по делото и от нея се установява, че действително този реквизит липсва. Последното обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателя. С издаването на фискалната касова бележка по този начин, т.е. без реквизитът по чл. 26, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., нарушението е било довършено от обективна страна, тъй като то е формално и не изисква настъпването на определен вредоносен резултат. За жалбоподателя „***“ ООД се установява по делото да е регистрирано по ЗДДС лице към датата на деянието /08.03.2023 г./, поради което реквизитът по чл. 26, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е бил задължителен за него.

От справката от информационната система на НАП, приложена по преписката, се разкрива, че жалбоподателят е регистриран по ЗДДС на 19.08.2016 г. и към 10.03.2023 г., която дата е след извършване на деянието, 4 регистрацията му все още е продължавала да бъде активна.

Неоснователно е възражението на дееца отговорността му да е ангажирана за чуждо поведение, което да не може да му се вмени в отговорност. Действително възможно е фискалното устройство да е настроено и програмирано от трето лице, макар за това да не са представени конкретни доказателства, но жалбоподателят е този, който е използвал в дейността си фискалното устройство и е издавал от него фискални касови бележки за осъществените си продажби. Следователно той сам е допуснал да бъде издаден нередовен по съдържанието си фискален бон, поради което отговорността му е реализирана за негово собствено, а не за чуждо поведение.

Жалбоподателят е имал за свое задължение да осигури използването на редовно и изрядно фискално устройство, а евентуални грешки допуснати от лицето, извършващо сервизно обслужване на ФУ, имат значение във вътрешните им отношения, но не и за преценката кой е годен субект на административното нарушение.

Независимо от това съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно в частта си, с която е наложена имуществена санкция на дееца, поради което то следва да бъде отменено, доколкото административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за деяние, което представлява маловажен случай на административно нарушение. Съгласно задължителната съдебна практика, формирана с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол.

Според § 1, ал. 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на ЗАНН:

„маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид“. Разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 6 от ДР на ЗАНН постановява, че: „нарушение от същия вид от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община от същия вид е това нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, което осъществява признаците на същия основен състав на административното нарушение, независимо дали осъществява признаците на квалифициран или привилегирован състав“.