Решение № 246 от 19.07.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Шумен, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И. Й. Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20233630200853 по описа за 2023 година

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №22-1729-000162 от 05.04.2023 год. на Началника на РУ – Шумен към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на М. Д. М., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като в жалбата си излага конкретни съображения в подкрепа на искането. В съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител, като поддържат жалбата на изложените в нея съображения.

Процесуалният представител на Началника на РУ-Шумен към ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата, като моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища 1 на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.03.2023 год. около 12.15 часа жалбоподателят М. Д. М. управлявал лек автомобил марка „Ауди С КУ 5 ТДИ“, с номер на рама WAUZZZ8R1FA034338, сив на цвят, с неустановена собственост, като се движел в гр.Шумен по локален път, успореден на бул.“Ришки проход“ от бензиностанция „Ромпетрол“ в посока ул.“Цветан Зангов“. При спирането му за проверка в района на паркинга пред фирма „Примекс“ било констатирано, че посоченото моторно превозно средство не е регистрирано по надлежния ред в Република България. По време на проверката било установено, че жалбоподателят е закупил посочения автомобил с Договор за покупко-продажба на МПС от 01.03.2023 год. от „Н. 2007“ ООД, за което му била издадена фактура №2939/01.03.2023 год. Тъй като талонът на автомобила не се намирал на територията на Република България автомобилът не бил регистриран веднага след покупко-продажбата, а бил на съхранение в базата на жалбоподателя, намираща се в близост до фирма „Примекс“ и бензиностанция „Ромпетрол“. Към деня на проверката документите на автомобила вече се намирали в България, с оглед на което жалбоподателят възнамерявал да извърши регистрацията на автомобила в сектор „Пътна полиция“, като за целта решил да придвижи същия до фирма „Примекс“, където възнамерявал да я подготви и да изчака свидетелят Н.П.Н. – управител на „Н. 2007“ ООД, който следвало да му донесе временни транзитни номера и необходимите за регистрацията документи. При пристигане на свидетеля Н.П.Н. на полицейските служители били представени временните транзитни номера и документите на автомобила.

Било образувано досъдебно производство №254/2023 год. с оглед данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 24.03.2023 год. било отказано образуване не наказателно производство, като прокурорът е приел че е приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК и че деянието с оглед на обстоятелството, че обществените последици от него са незначителни следва да бъде квалифицирано като малозначително. След изпращан на преписката на РУ – Шумен към ОД на МВР – Шумен на жалбоподателя било издадено наказателно постановление №22-1729-000162 от 05.04.2023 год. на Началника на РУ – Шумен към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на М. Д. М., с ЕГН**********, с постоянен адрес:

************** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на свидетелите А. Б.

Р., Б. Г. М. и Н.П.Н., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите А. Б.

Р., Б. Г. М. и Н.П.Н., доколкото първите двамата свиетели лично са участвали в извършената 2 проверка и пряко са възприели поведението на жалбоподателя и факта, че именно той е управлявал посочения по-горе автомобил, а свидетелят Н. е присъствал по време на проверката, макар и не през цялото време. Показанията на свидетелите са еднопосочни, последователни и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1, изречение първо от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че по силата на Договор за покупко-продажба на МПС от 01.03.2023 год. жалбоподателят е закупил от „Н. 2007“ ООД посочения лек автомобил, за което му била издадена и фактура №2939/01.03.2023 год.. Не се спори между страните по делото и че към момента на извършване на проверката автомобилът не е бил регистриран, съгласно изискванията на Наредба №І-45/24.03.2000 год. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС на министъра на вътрешните работи. В същото време се установява, а и не се спори от страна на жалбоподателя, че към момента на констатиране на нарушението автомобилът е бил управляван именно от М., поради което се налага извода, че управлявайки автомобил без регистрация същият е осъществил от обективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Съдът намира, че от материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил нарушението и от субективна страна. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че както става ясно от материалите по делото автомобилът е бил закупен от жалбоподателя, същият е бил в негово владение, като е държал у себе си свидетелството за регистрация на автомобила и е виждал и е бил наясно, че не е вписан като собственик и че не е извършил нужните действия във връзка с регистрация на автомобила в сектор „Пътна полиция“. Следователно е бил наясно и с обстоятелството, че въпреки, че собственик на автомобила е именно той, не се води като такъв в свидетелството на автомобила, респективно не е изпълнил задължението си да регистрира посоченото моторно превозно средство по законоустановения ред, въпреки, че предвидения за това законоустановен срок не е бил изтекъл, следователно не е имал право да го управлява по пътищата, отворени за обществено движение.

С оглед на изложеното съдът намира, че наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, като такова по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като правилно е издирил и приложил и съответната за това нарушение санкционна норма, предвиждаща наказание за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

3

В същото време обаче съдът намира, че с оглед целите на ЗДвП и кръга на обществените отношения, които охранява, както и степента на обществена опасност на конкретното деяние и на дееца в настоящия случай деянието може да бъде квалифицирано като малозначителен случай по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че действително разпоредбата на чл.189з от ЗДвП предвижда, че чл.28 от ЗАНН не се прилага за нарушенията по ЗДвП. В същото време критериите, които обуславят малозначителност на случая, а оттам липса на престъпление, съответно на нарушение, съгласно чл.9, ал.2 от НК, приложим в административно-наказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, не съвпадат с тези предвидени в разпоредбата на чл.28 ЗАНН, респективно на §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН . Съгласно нормата н а чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие - приготовлението и опита, се прилагат разпоредбите на общата част на наказателното право. Липсва тъждество между понятието „маловажен случай“ по смисъла вложен в чл.28 от ЗАНН и понятието „малозначително деяние“ по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Разликата между двете е същностна, тъй като диференцира престъпното от непрестъпното деяние. Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН , "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушаване или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В същото време чл.9, ал.2 от НК предвижда, че не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Посочената разпоредба е съотносима към всички престъпления от особената част на НК и това е трайната съдебна практика, съответно е съотносима и към всички административни нарушения по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, поради което е принципно приложима по отношение на всички състави на нарушения, вкл. и по ЗДвП.

Единственото условие е деянието, макар и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, съответно нарушение, поради своята малозначителност да не е общественоопасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна. Други условия законът не предвижда. Следователно по силата на тази разпоредба, противоправния характер на деянието се изключва при наличието на една от двете форми на "малозначителност" - пълна липса на обществена опасност или наличие на обществена опасност, но с явна незначителност. Посоченото предполага преценка относно пропорционалността между конкретно извършеното деяние, последиците от него и наложеното наказание.

При маловажния случай съдът всякога е длъжен да преценява обществената опасност, както на деянието, така и на дееца. Правната доктрина и съдебната практика последователно 4 приемат, че при обсъждане приложението на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК за всеки отделен казус, следва да се отчита, че водеща роля има оценката на степента на обществена опасност на деянието, а на втори план стои степента на обществена опасност на дееца. В този смисъл, ако деянието е такова, че въобще не може да окаже отрицателно въздействие върху обекта на посегателство или това негово въздействие е толкова лишено от значение, че в действителност не застрашава този обект, ще е налице малозначителност в най-висша степен, то няма да бъде обществено опасно и следователно няма да бъде престъпно. Дори и когато малозначителността не изключва обществената опасност на деянието, но обосновава една нейна явна незначителност - т.е. такава ниска степен, която не е достатъчна за да бъде третирано като престъпление, съответно нарушение отново ще е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК.