Определение № 1761 от 27.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1761 гр. Велико Търново, 27.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно частно гражданско дело № 20254100501091 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 - 278, във вр. чл. 330, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от Н. Г. и Д. Т., двамата чрез адв. Х. Д. против Определение № 507/28.10.2025 г. по гр.д. № 655/2025 г. по описа на Районен съд – Павликени. С обжалваното определение на основание чл. 330, ал. 2 ГПК е прекратено производството по гр.д. № 655/2025 г. по описа на Районен съд – Павликени поради неявяване на молителя Д. Т. в съдебно заседание.

В жалбата се заема становище за неправилност на обжалваното определение, тъй като неправилно съдът е приел, че не са налице уважителни причини за неявяване на молителя в съдебно заседание. Посочва, че първоначалната молба до съда за развод по взаимно съгласие, подписана от двамата молители, както и в последваща молба от Д. Т., е посочено, че той трайно пребивава във Великобритания, като са представени и доказателства /договор за наем на недвижим имот във Великобритания от 17.03.2023 г./.

Твърди, че са представени доказателства и за влошено здравословно състояние на молителя, който е на 62 г. и страда от сърдечно заболяване, което не му позволява да се яви в съдебно заседание. Посочва, че молбата за развод по взаимно съгласие е надлежно подписана от съпрузите, молителят е упълномощил свой процесуален представител да потвърди в съда поддържането на молбата и доколкото са представени доказателства за трайна уседналост на молителя във Великобритания и наличие на здравословен проблем, съдът е следвало да разгледа молбата по същество. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

Въззивният съд намира, че частната жалба е срочно подадена, като депозирана в рамките на законоустановения едноседмичен преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и изхождаща от активно легитимирани лица-молители по 1 делото, имащи правен интерес от атакува неизгоден за тях първоинстанционен акт. Същата е насочена срещу подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност съдебен акт на основание чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 330, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. В настоящото производство въззивната инстанция осъществява контрол за законосъобразност на подлежащите на обжалване актове, като служебно проверява всички правнорелевантни факти на основата на собствена преценка на доказателствата, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания /ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГТК/.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 330, ал. 1 ГПК, при искане за развод по взаимно съгласие, съпрузите се явяват лично в съдебно заседание. На основание чл. 330, ал. 2 ГПК, когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява. Законът предвижда лично явяване на молителя, за да се гарантира възможността на съда да се убеди, че съгласието за прекратяване на брака е сериозно и непоколебимо.

В обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че молителят Д. Т. не се явява за втори път в съдебно заседание, като представените и приети в съдебно заседание доказателства не удостоверяват наличието на уважителни причини, тъй като представеният договор за наем е от 2023 г. и няма данни към настоящия момент същият да е валиден. Прието е, че представеният документ във връзка със здравословното състояние на молителя е от 12.04.2024 г. и удостоверява извършено лечение през месец декември 2023 г., като до настоящия момент са изминали почти две години. В мотивите на определението се посочва, че не са представени и доказателства относно адресна регистрация на молителя, които се ползват с по-голяма доказателствена стойност за установяване наличието на уседналост.

Според настоящият съдебен състав, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 330, ал. 2 ГПК, неявяването на молителя следва да се дължи на неуважителна причина. Следователно, наличието на уважителна причина, не изключва възможността молителят да бъде представляван по силата на изрично пълномощно. Отсъствието от страната, когато по делото са представени доказателства за това, какъвто е и настоящият случай, съставлява трудно преодолима пречка за личното явяване на молителите, поради което отказът на съда да даде ход на делото при процесуално представителство по силата на изрично пълномощно е в нарушение на закона. В този смисъл е и константната практика на ВКС - определение № 480 от 11.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3862/2020 г. на III г. о. на ВКС, определение № 534 от 27.09.2010 г. по ч. гр. д. № 453/2010 г. на ІV г. о. на ВКС, определение № 232 от 23.04.2014 г. по ч. гр. д. № 823/2014 г. на I г. о. на ВКС и др. /. Тогава, когато ищецът не се яви поради отсъствие от държавата на сезирания съд, но изпраща процесуален представител с изрично пълномощно, който от негово име потвърждава волята му да поиска разтрогване на брака, разпоредбата на чл. 330, ал. 2 ГПК е 2 неприложима, защото ищецът не демонстрира липса на категоричност в намерението си да прекрати брачната обвързаност.

В случая молителят е представил достатъчно убедителни доказателства, че трайно пребивава във Великобритания, като за да се установи този факт, не е необходимо лицето да разполага с адресна регистрация в съответната държава. Този извод не се разколебава от факта, че представеният договор за наем на недвижим имот във Великобритания е от 2023 г., тъй като в него липсва прекратителен срок и в достатъчна степен установява пребиваването на молителя в друга държава. Освен това, от представените писмени доказателства се установява, че молителят е претърпял инфаркт на миокарда, поставен му е аортно-коронарен байпас, страда от кардиомиопатия и високо кръвно налягане, като тези факти, заедно с възрастта на молителя, установяват наличие на заболявания, които свидетелстват за влошено здравословно състояние и затрудняващи евентуални пътувания. Независимо, че в документите се сочи, че операцията е извършена на 05.12.2023 г., а документът е от 12.04.2024 г., с оглед обективните данни за здравословния статус на молителя, неговото медицинското състояние едва ли би се променило значително до настоящия момент.

В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вместо молителя се е явил негов процесуален представител, изрично упълномощен да предяви иск за прекратяване на брака, да представлява упълномощителя в това производство, както и да потвърждава волята му за прекратяване на брака.

Представени са и доказателства, от които е видно, че същият живее в чужбина и има здравословни проблеми, поради което и е невъзможност да се яви лично в съдебно заседание . При тези данни не е било налице основание за прилагане на чл. 330, ал. 2 ГПК, поради което и обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 507/28.10.2025 г. по гр.д. № 655/2025 г. по описа на Районен съд – Павликени.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1761 гр. Велико Търново, 27.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно частно гражданско дело № 20254100501091 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 - 278, във вр. чл. 330, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от Н. Г. и Д. Т., двамата чрез адв. Х. Д. против Определение № 507/28.10.2025 г. по гр.д. № 655/2025 г. по описа на Районен съд – Павликени. С обжалваното определение на основание чл. 330, ал. 2 ГПК е прекратено производството по гр.д. № 655/2025 г. по описа на Районен съд – Павликени поради неявяване на молителя Д. Т. в съдебно заседание.

В жалбата се заема становище за неправилност на обжалваното определение, тъй като неправилно съдът е приел, че не са налице уважителни причини за неявяване на молителя в съдебно заседание. Посочва, че първоначалната молба до съда за развод по взаимно съгласие, подписана от двамата молители, както и в последваща молба от Д. Т., е посочено, че той трайно пребивава във Великобритания, като са представени и доказателства /договор за наем на недвижим имот във Великобритания от 17.03.2023 г./.

Твърди, че са представени доказателства и за влошено здравословно състояние на молителя, който е на 62 г. и страда от сърдечно заболяване, което не му позволява да се яви в съдебно заседание. Посочва, че молбата за развод по взаимно съгласие е надлежно подписана от съпрузите, молителят е упълномощил свой процесуален представител да потвърди в съда поддържането на молбата и доколкото са представени доказателства за трайна уседналост на молителя във Великобритания и наличие на здравословен проблем, съдът е следвало да разгледа молбата по същество. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

Въззивният съд намира, че частната жалба е срочно подадена, като депозирана в рамките на законоустановения едноседмичен преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и изхождаща от активно легитимирани лица-молители по 1 делото, имащи правен интерес от атакува неизгоден за тях първоинстанционен акт. Същата е насочена срещу подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност съдебен акт на основание чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 330, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. В настоящото производство въззивната инстанция осъществява контрол за законосъобразност на подлежащите на обжалване актове, като служебно проверява всички правнорелевантни факти на основата на собствена преценка на доказателствата, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания /ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГТК/.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 330, ал. 1 ГПК, при искане за развод по взаимно съгласие, съпрузите се явяват лично в съдебно заседание. На основание чл. 330, ал. 2 ГПК, когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява. Законът предвижда лично явяване на молителя, за да се гарантира възможността на съда да се убеди, че съгласието за прекратяване на брака е сериозно и непоколебимо.

В обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че молителят Д. Т. не се явява за втори път в съдебно заседание, като представените и приети в съдебно заседание доказателства не удостоверяват наличието на уважителни причини, тъй като представеният договор за наем е от 2023 г. и няма данни към настоящия момент същият да е валиден. Прието е, че представеният документ във връзка със здравословното състояние на молителя е от 12.04.2024 г. и удостоверява извършено лечение през месец декември 2023 г., като до настоящия момент са изминали почти две години. В мотивите на определението се посочва, че не са представени и доказателства относно адресна регистрация на молителя, които се ползват с по-голяма доказателствена стойност за установяване наличието на уседналост.

Според настоящият съдебен състав, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 330, ал. 2 ГПК, неявяването на молителя следва да се дължи на неуважителна причина. Следователно, наличието на уважителна причина, не изключва възможността молителят да бъде представляван по силата на изрично пълномощно. Отсъствието от страната, когато по делото са представени доказателства за това, какъвто е и настоящият случай, съставлява трудно преодолима пречка за личното явяване на молителите, поради което отказът на съда да даде ход на делото при процесуално представителство по силата на изрично пълномощно е в нарушение на закона. В този смисъл е и константната практика на ВКС - определение № 480 от 11.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3862/2020 г. на III г. о. на ВКС, определение № 534 от 27.09.2010 г. по ч. гр. д. № 453/2010 г. на ІV г. о. на ВКС, определение № 232 от 23.04.2014 г. по ч. гр. д. № 823/2014 г. на I г. о. на ВКС и др. /. Тогава, когато ищецът не се яви поради отсъствие от държавата на сезирания съд, но изпраща процесуален представител с изрично пълномощно, който от негово име потвърждава волята му да поиска разтрогване на брака, разпоредбата на чл. 330, ал. 2 ГПК е 2 неприложима, защото ищецът не демонстрира липса на категоричност в намерението си да прекрати брачната обвързаност.