Определение № 43554 от 20.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43554 гр. София, 20.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110110709 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.247 и 248 ГПК

Делото е образувано по предявена искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Р. М. В., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 27207/2024 г. по описа на СРС, 88 състав.

С необжалвано от страните определение № 16982 от 11.04.2025 г., постановено по образуваното гр.д. № 10709/2025 г. по описа на СРС, 88 с-в производството по делото е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС при прекратяване на производството по делото по иска по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване.

Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410, съответно по чл. 417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл. 418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване.

Съдът обаче пропуснал да се произнесе по обезсилването на заповедта, едновременно с прекратяването на исковото производство, поради което счита, че е налице очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК.

С възражението длъжникът своевременно е оспорил дължимостта на следните суми:

2 711, 04 лв. – главница, 5 870, 80 лв. – договорна лихва за периода от 24.07.2019 г. до 25.05.2019 г. 873, 69 лв. – мораторна лихва за периода от 24.07.2019 г. до 01.05.2024 г. След като исковата молба по предявения установителен иск от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е върната, заповедта следва да бъде обезсилена в тези части, както и по отношение на съразмерната част от присъдената държавна такса. Юрисконсултско 1 възнаграждение е присъдено в минимален разме.

По делото е постъпила молба с вх. № 162879/09.05.2025 г., с която ответникът Р. М.

В., представляван от адв. Любомиров е поискал да бъде допълнено постановеното определение в частта за разноските, като му бъдат присъдени претендираните разноски във връзка с подаденото възражение.

В отговор на искането ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД поддържа, че на ответника не се дължат разноски.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР No 4/18.06.2014 г. по тълк. дело No 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. В случая исковото производство е прекратено поради неизпълнение на дадените указания от страна на ищеца за отстраняване нередовностите на исковата молба. Според настоящия състав в хипотезата, в която исковото производство бива прекратено по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК исковият съд следва да се произнесе по претенцията за разноски в заповедното производство, ведно с обезсилването на заповедта. В случая с възражението длъжникът оспорва частично вземането за главницата, за която е издадена заповедта, както и вземанията за договорна и мораторна лихва изцяло. Претендира се адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съдът като съобрази естеството на извършените юридически действия, намира, че възнаграждението за адвоката следва да бъде определено в размер на 200 лв. При осъществяване на безплатно процесуално представителство размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда и той не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума / в този см. определение № 319/09.07.2019 г. по ч.гр.д.

№ 2186/2019 г. по описа на ВКС, IV г.о./

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 16982 от 11.04.2025 г., постановено по образуваното гр.д. № 10709/2025 г. по описа на СРС, 88 с-в по описа на Софийски районен съд, 88 с-в, като го ДОПЪЛВА, както следва:

ОБЕЗСИЛВА заповед № 20796/04.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 27207/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в в частта по отношение на сумите 2 711, 04 лв. – главница, 5 870, 80 лв. – договорна лихва за периода от 24.07.2019 г. до 25.05.2019 г. 873, 69 лв. – мораторна лихва за периода от 24.07.2019 г. до 01.05.2024 г. и 189, 01 лв. – разноски за държавна такса.

2

ДОПЪЛВА определение № 16982 от 11.04.2025 г., постановено по образуваното гр.д.

№ 10709/2025 г. по описа на СРС, 88 с-в в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис –сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 да заплати на адв. Михаел Любомиров Любомиров, ЕГН ********** сумата от 200 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в заповедното производство.

Настоящото определение да се счита за неразделна част от определение № 16982 от 11.04.2025 г., постановено по образуваното гр.д. № 10709/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3