Решение № 3689 от 17.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3689 гр. Пловдив, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330104110 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45 и чл. 51, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът К. Й. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, чрез адв. В. Г. Т., със съдебен адрес: ***, моли съда да осъди „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, р-н „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 1, да му заплати сумата 3 395,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил***“ с рег. № ***, причинени при пътнотранспортно произшествие на *** г. в гр. ***, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – *** г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил ***, рама № ***. На *** ч. автомобилът бил управляван от Е. С. П. по ***, в посока от *** към бул. ***, в средната лента за движение направо. Пред него се движел лек автомобил***, управляван от К. И. М., а зад него – лек автомобил ***.

При зелен сигнал на светофарната уредба водачът на*** внезапно спрял, след като възприел червения сигнал на отделната светофарна секция за завиващите наляво. Водачът на*** реагирал, спрял зад него, но бил ударен отзад от движещото се след него ***, вследствие на което автомобилът бил тласнат напред и се ударил в ***. Така по автомобила на ищеца били причинени увреждания както в задната, така и в предната му част.

1

Ищецът сочи, че мястото на произшествието било посетено от служители на сектор *** и били съставени протоколи за ПТП. На водача К. М. бил съставен акт за административно нарушение за внезапното спиране без необходимост, с което се позовава на нарушение на чл.

24, ал. 1 ЗДвП.

Описаните в исковата молба увреждания обхващат задна броня и нейните държачи, врата на багажника, заден десен светлинен блок, задна маска, под на багажника и задни подкалници, както и предна броня и основа, преден капак, преден десен калник, решетки и рамка на радиаторите, радиатор, двата фара, предни подкалници и други съпътстващи детайли.

Към датата на произшествието гражданската отговорност на водача на *** била застрахована при ответника по полица № ***. Ищецът предявил писмена застрахователна претенция, по която била образувана щета № *** г. били извършени първоначален и допълнителен оглед на автомобила, но застрахователят отказал изплащане на обезщетение.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на произшествието и изключителната вина на водача на ***, като поддържа, че водачът на *** не е спазил необходимата дистанция по чл. 23, ал. 1 ЗДвП и поради това носи изключителна вина, евентуално е съпричинил вредите.

Ответникът оспорва материалната доказателствена сила на протоколите за ПТП относно механизма и вината, оспорва причинната връзка между всички описани повреди и процесното събитие и твърди, че претендираната сума е завишена спрямо средните пазарни цени.

Направено е и възражение, че е налице „тотална щета“ по смисъла на чл. 390 КЗ, тъй като разходите за ремонт надвишават 70 на сто от действителната стойност на автомобила.

Ответникът поддържа, че обезщетението следва да се ограничи до действителната стойност на автомобила, намалена със стойността на запазените части, както и че плащането е обусловено от прекратяване на регистрацията.

В откритото съдебно заседание ищецът оспорва възражението за тотална щета. Посочва, че застрахователят не го е уведомил своевременно, че третира щетата като тотална, нито е поискал прекратяване на регистрацията, а след отказа автомобилът е бил частично възстановен и приведен в движение.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и от свидетелството за регистрация се установява, че ищецът е собственик на лек автомобил*** с рег. № ***. Безспорно е и наличието към *** г. на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника за лекия автомобил***

От протоколите за ПТП, приложената административнонаказателна преписка, описите по щетата, свидетелските показания и автотехническата експертиза се установява, че произшествието е настъпило на ***ч. на бул.*** в района на кръстовището с ул. ***. Трите автомобила са се движили в една посока, в средната пътна лента, подредени в колона – ***.

2

Св. Е. С. П. заявява, че при потегляне на зелен сигнал автомобилът пред нея внезапно спрял.

Тя задействала спирачките и успяла да спре, след което усетила силен удар отзад и автомобилът й бил тласнат в предното превозно средство. Показанията й са последователни относно двата удара, местоположението на автомобилите и причинените повреди. Съдът отчита близките й отношения с ищеца, но показанията се подкрепят от останалите доказателства и от техническия анализ.

Свидетелят К. И. М. потвърждава, че се е движил в средната лента на зелен сигнал, но се е заблудил от червения сигнал на секцията за завиване наляво и е спрял рязко. Потвърждава, че след спирането са последвали два удара и че схемите в протоколите за ПТП са правилни.

Тези признания кореспондират с установения от експертизата механизъм.

По делото е прието заключението на съдебно-автотехническата експертиза, изготвено от *** С. К. М.. Вещото лице поддържа заключението си в заседанието на 13.07.2026 г.

Заключението е компетентно, подробно и обосновано, изготвено въз основа на писмените и гласните доказателства, поради което съдът го кредитира.

Експертизата приема, че водачът на ***е спрял рязко при навлизане в кръстовището, тъй като погрешно възприел червения сигнал на лявата секция. Водачът на *** реагирал адекватно и спрял зад него. Определящ за настъпилите вреди бил ударът отзад от ***, който тласнал ***напред към ***. В. л.е категорично, че след като *** вече бил спрял, ударът отзад е бил извън възможностите на неговия водач за предотвратяване.

Следователно не се установява нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП от водача на автомобила на ищеца, нито причинен принос за вредите. Самото обстоятелство, че е последвал контакт с предния автомобил, не доказва неспазена дистанция, доколкото контактът е настъпил след външно тласкане от третия автомобил. Възражението за изключителна вина или съпричиняване е неоснователно.

По отношение на вредите експертизата установява съвместимост между двустранния механизъм на удара и уврежданията по предната и задната част на автомобила. Пазарната стойност на необходимия ремонт към датата на произшествието е изчислена на 5 798,74 лв. с ДДС.

Вещото лице е определило средна пазарна стойност на автомобила 2 063,40 лв. и е квалифицирало щетата като тотална, тъй като разходите за ремонт надхвърлят 70 на сто от тази стойност. Посочило е ориентировъчна стойност при предаване за скрап 391,17 лв., а разликата между стойността преди и след увреждането – 1 672,23 лв.

Съдът не възприема тези последни стойности като достатъчно основание за ограничаване на обезщетението в настоящия спор. Оценката на автомобила е извършена по пазарни аналози без индивидуален оглед на техническото му състояние непосредствено преди произшествието и без пълно отчитане на конкретното оборудване, включително газовата уредба, извършената поддръжка и факта, че след частичен ремонт автомобилът е приведен в движение. Стойността на „запазеното“ е изведена хипотетично като цена за скрап, при условие че регистрацията не е прекратена, автомобилът не е предаден за разкомплектоване и 3 няма доказателства за действително реализирана остатъчна стойност.

Разпоредбата на чл. 390 КЗ урежда предпоставки за плащане при тотална щета и възможността застрахователят да изиска удостоверение за прекратяване на регистрацията. В случая ответникът е отказал обезщетение по основание, не е доказал да е определил и предложил обезщетение като за тотална щета и своевременно да е поставил изискване за прекратяване на регистрацията. Не може впоследствие чрез възражение в процеса да черпи изгодни последици от неизпълнено от самия него задължение да уреди щетата добросъвестно и в срок.

Основният принцип при имущественото застраховане е пълната репарация на действително претърпените вреди, но до размера на застрахователната сума и без неоснователно обогатяване. Когато увредената вещ е запазена, частично ремонтирана и продължава да се използва, а действителните разходи за възстановяване са доказани в по-висок размер от предявения иск, присъждането на част от тези разходи не води до обогатяване. По делото не е доказано ищецът да е получил плащане от друго лице или да е реализирал стойност от запазени части.

Поради това съдът приема, че имуществената вреда, подлежаща на обезщетяване в рамките на заявения петитум, възлиза най-малко на 3 395,00 лв. – сума, която е по-ниска от установената стойност на ремонта и съответства на претендираната част от необходимите възстановителни разходи.

За основателността на прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да са налице валидно застрахователно правоотношение, противоправно и виновно поведение на застрахования водач, настъпили вреди, причинна връзка и надлежно предявена претенция по чл. 380 КЗ.

Всички предпоставки са установени.

Внезапното спиране без необходимост на водача на застрахования автомобил нарушава чл.

24, ал. 1 ЗДвП. Дори непосредственият първичен контакт да е осъществен от третия автомобил *** поведението на водача на *** е поставило началото на опасната ситуация и се намира в пряка причинна връзка с верижното произшествие. Към тази отговорност се присъединява отговорността на водача на ***, но наличието на друг съпричинител не освобождава застрахователя на един от делинквентите спрямо увредения, който може да търси пълно обезщетение в рамките на солидарната отговорност.

Ответникът не е доказал обстоятелства, които изключват или намаляват отговорността му.

Поради това искът следва да бъде уважен изцяло за сумата 3 395,00 лв.

Законната лихва се дължи от датата на предявяване на иска – *** г., съобразно заявения петитум, до окончателното изплащане на главницата.

По отношение на разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените поделото разноски. От представения списък по чл. 80 ГПК се установяват 135,80 лева или 69,43 евро за държавна такса и 250,00 лева или 127,82 евро за възнаграждение на вещо лице, или общо 197,26 евро. Съдът присъжда тези разноски изцяло.

4

В производството по делото ищецът е представляван от адв. В. Т. въз основа на сключен Договор за правна защита и съдействие, съобразно който адвокатското възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. По отношение на размера на възнаграждението, който следва да се определи в полза на адв. Т., съдът взе предвид фактическата и правно сложност на делото, процесуалното представителство и броя заседания, при което намира, че следва да определи адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лева или 357,90 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45 и чл.

51, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, р-н „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Д-р Г. М.

Димитров“ № 1, да заплати на К. Й. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата 3 395,00 лева или 1735,84 евро, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил ***, причинени при пътнотранспортно произшествие, настъпило на *** г. в гр. *** в района на кръстовището с ул. ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 04.03.2025 г. до окончателното й изплащане.