Решение № 26 от 06.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Велико Търново, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ И.А при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно търговско дело № 20254001000128 по описа за 2025 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 19 от 24.02.2025 г., постановено по т.д. № 26 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Плевен, съдът е осъдил "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД, с ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление: гр. София 1172, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „д-р Г. М. Димитров“ № 1:

1. На основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 52 и чл. 86 ЗЗД, да заплати на П. Ц.

Б., с адрес: гр. Плевен, **********, чрез адв. Е. Б. С. – К. от САК, сумата от 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния син Б. В. Б., починал на 18.05.2020 г. вследствие на настъпило ПТП на 07.05.2020 г. около 17:30 часа на път LOV 1054, км 17+800, на 300 м преди с. Ралево, обл. Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума на основание чл. 409, вр. чл. 405, вр. чл. 108, ал. 1, т. 2 КЗ, считано от 02.06.2020 г. до окончателното и изплащане, като за разликата до 200 000 лв. за главницата и за периода от 18.05.2020 г. до 02.06.2020 г. за законната лихва върху главницата ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

2. На основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 52 и чл. 86 ЗЗД, да заплати на В. М.

Б., с адрес: гр. Плевен, **********, чрез адв. Е. Б. С. – К. от САК, сумата от 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия син Б. В. Б., починал на 18.05.2020 г. вследствие на настъпило ПТП на 07.05.2020 г. около 17:30 часа на път LOV 1054, км 17+800, на 300 м преди с. Ралево, обл. Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума на 1 основание чл. 409, вр. чл. 405, вр. чл. 108, ал. 1, т. 2 КЗ, считано от 02.06.2020 г. до окончателното и изплащане, като за разликата до 200 000 лв. за главницата и за периода от 18.05.2020 г. до 02.06.2020 г. за законната лихва върху главницата ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

3. На основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493а, ал. 4 КЗ, вр. чл. 52 и чл. 86 ЗЗД, да заплати на В. В. Б., с адрес: гр. Плевен, **********, чрез адв. Е. Б.С. – К. от САК, сумата от 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния брат Б. В. Б., починал на 18.05.2020 г. вследствие на настъпило ПТП на 07.05.2020 г. около 17:30 часа на път LOV 1054, км 17+800, на 300 м преди с. Ралево, обл. Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума на основание чл. 409, вр. чл. 405, вр. чл. 108, ал. 1, т. 2 КЗ, считано от 02.06.2020 г. до окончателното и изплащане, като за разликата до 100 000 лв. за главницата и за периода от 18.05.2020 г. до 02.06.2020 г. за законната лихва върху главницата ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

4. На основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493а, ал. 4 КЗ, вр. чл. 52 и чл. 86 ЗЗД, да заплати на В. В. Б., с адрес: гр. Плевен, **********, чрез адв. Е. Б.С. – К. от САК, сумата от 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния брат Б. В. Б., починал на 18.05.2020 г. вследствие на настъпило ПТП на 07.05.2020 г. около 17:30 часа на път LOV 1054, км 17+800, на 300 м преди с. Ралево, обл. Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума на основание чл. 409, вр. чл. 405, вр. чл. 108, ал. 1, т. 2 КЗ, считано от 02.06.2020 г. до окончателното и изплащане, като за разликата до 100 000 лв. за главницата и за периода от 18.05.2020 г. до 02.06.2020 г. за законната лихва върху главницата ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

5. На основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД, да заплати на П. Ц.

Б., чрез адв. Е. Б.С. – К. от САК, сумата от 1 425,60 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди – разходи за погребението на нейния син Б. В. Б. (съгласно фактура № 0000003542/21.05.2020 г., издадена от „АЛФА ГРУП“), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.06.2020 г. до окончателното и изплащане, като за периода от 21.05.2020 г. до 02.06.2020 г.

ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва като неоснователен и недоказан.

6. На основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД, да заплати на П. Ц.

Б., чрез адв. Е. Б.С. – К. от САК, сумата от 477,72 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, настъпили вследствие на здравословно увреждане, причинено от смъртта на нейния син Б. В. Б., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.06.2020 г. до окончателното и изплащане, като за периода от 16.05.2020 г. до 02.06.2020 г. ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва като неоснователен и недоказан.

7. На основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 409, вр. чл. 405, вр. чл. 108, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД, да заплати на П. Ц. Б., чрез адв. Е. Б.С. – К. от САК, сумата от 6 541,67 лв., представляваща обезщетение за забава върху главница от 50 000 лв., изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на 15.09.2021 г., за периода от 02.06.2020 г. до 15.09.2021 г., като за разликата до 6 750 лв. и за периода от 18.05.2020 г. до 02.06.2020 г. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

8. На същото основание, да заплати на В. М. Б., чрез адв. Е. Б.С. – К. от САК, сумата от 6 541,67 лв., представляваща обезщетение за забава върху главница от 50 000 лв., изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на 15.09.2021 г., за периода от 02.06.2020 г. до 15.09.2021 г., като за разликата до 6 750 лв. и за периода от 18.05.2020 г. до 02.06.2020 г. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

2

С решението си, Окръжен съд - Плевен осъдил : на основание чл. 78, ал.6 ГПК "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:

ЖИ.т и Здраве" АД с ЕИК 200299615, да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса съобразно уважените искове в размер на 18999, 47 лв. и заплатено възнаграждение за вещи лица от бюджета на съда в размер на 1920, 44 лв.; на основание чл. 78, ал.1 и чл. 38, ал.2 ЗА вр. чл. 78, ал.1 ГПК и чл. 7, ал.2, т. 4 и т. 5 и чл. 2, ал.5 от НВАР № 1/ 09. 07. 2004 г. ГПК "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД, с ЕИК 200299615 да заплати на адвокат Е. Б. С. - К. от САК, личен №1000435310 като процесуален представител на ищците, адвокатско възнаграждение общо в размер на 35 999, 46 лв., от които за П. Б. - 10 987, 80 лв.; за В. Б. - 10 911, 66 лв. и за В. Б. и В. Б. по 7050 лв. за всяка поотделно. на основание чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК, П . Ц. Б., В . М. Б., В . В. Б. и В . В. Б., солидарно да заплатят на "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:

ЖИ.т и Здраве" АД, с ЕИК 200299615 направените деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 587, 87 лв. и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал.2 НЗПП в размер на 540 лв.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД, град София, действащо чрез: адв. И. Ц..

С въззивната жалба "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно в обжалваните части и следва да бъде отменено или изменено, като се излагат следните оплаквания и доводи:

Жалбоподателят заявява, че обжалва решението изцяло по отношение на уважените искове на В. и В. Б., както и частично – в частта, с която на П. и на В. Б.и са уважени исковете за неимуществени вреди над 50 000 лв. до присъдените по 150 000 лв. за всеки от тях.

Въвежда твърдение за извършени след постановяване на решението плащания, като сочи, че на 24.03.2025 г. по банков път на П. Б. е преведена обща сума 87 286,80 лв., формирана според жалбата от 50 000 лв. частично плащане по присъдените 150 000 лв. за неимуществени вреди, 27 783,49 лв. законна лихва върху 50 000 лв. за периода 02.06.2020 г. – 24.03.2025 г., 477,72 лв. имуществени вреди за лечение, 265,72 лв. законна лихва върху 477,72 лв. за периода 02.06.2020 г. – 24.03.2025 г., 1 425,60 лв. имуществени вреди за погребение, 792,60 лв. законна лихва върху 1 425,60 лв. за периода 02.06.2020 г. – 24.03.2025 г., както и 6 541,67 лв. лихва върху извънсъдебно изплатените 50 000 лв. за периода 02.06.2020 г. – 15.09.2021 г. (мораторна лихва), поради което поддържа, че исковете за имуществени вреди и искът за лихвата върху извънсъдебно платените 50 000 лв. следва да се считат погасени чрез плащане и иска съдът да съобрази това.

Паралелно твърди, че на същата дата 24.03.2025 г. на В. Б. е преведена обща сума 84 325,16 лв., включваща: 50 000 лв. неимуществени вреди, законна лихва върху 50 000 лв. за периода 02.06.2020 г. – 24.03.2025 г., и 6 541,67 лв. лихва върху извънсъдебно изплатените 50 000 лв. за периода 02.06.2020 г. – 15.09.2021 г., и на това основание прави извод за погасяване поради плащане на иска на В. Б. за 6 541,67 лв., като изрично иска тези обстоятелства да бъдат отделени като безспорни между страните и да се третират и като изявление по чл. 76 ЗЗД, изречение първо.

На следващо място жалбата релевира общо оплакване за неправилност поради 3 нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, изразяващо се според жалбоподателя в превратно тълкуване, оценка и анализ на доказателствата и в присъждане на прекомерно завишени обезщетения, несъответстващи на съдебната практика по аналогични случаи за релевантния период и на критериите за „справедлИ.ст“, както и несъответстващи на действителния обем на душевните болки и страдания на ищците.

В същата връзка се въвежда и конкретно оплакване за необсъден и неотчетен принос на пострадалия, като се твърди съпричиняване, изразяващо се в нарушение на изискванията на чл. 137а и чл. 137б ЗДвП за използване на обезопасителен колан, което според жалбата се намира в пряка причинно-следствена връзка с вредоносните последици от ПТП, поради което определеното обезщетение е следвало да бъде редуцирано „на половина“, а първоинстанционният съд неправилно е приел възражението за недоказано вследствие превратен анализ на доказателствата.

Наред с това жалбоподателят поддържа, че твърденията в исковата молба за неимуществени вреди са останали недоказани, че не е доказано ищците да са преживели „шок и психически травми“, от които да не могат да се възстановят и към настоящия момент, както и че свидетелските показания са заинтересовани (близки/роднини), общи и бланкетни, без конкретика относно действителните душевни преживявания, като според жалбата по делото не са установени негативни емоции, надвишаващи обичайните при такава загуба, които да оправдаят присъждане по справедлИ.ст на обезщетения в размерите, които съдът е приел.

Във връзка с възражението за съпричиняване жалбоподателят развива и отделен довод за необоснованост на извода на съда, че и при поставен колан пострадалият би получил същите по вид и тежест увреждания и резултатът би бил същият, като твърди, че този извод е произволен, неподкрепен от категорични доказателства за това кои удари в купето са причинили смъртоносните увреждания, че експертните заключения почиват на предположения, а не на доказани факти, и че съдът е приел наличието на поставен колан по недопустимо свободно съждение.

Жалбоподателят твърди, че фактите и обстоятелствата от предмета на доказване не са изяснени изчерпателно и обективно, поради което актът е неправилен и необоснован. Отправя искане, въззивният съд да отмени решението в обжалваните части: в частите относно исковете на П. и В. Б.и и изцяло относно исковете на В. и В.

Б.и, а при условията на евентуалност – ако претенциите бъдат приети за основателни – да се намалят като прекомерно завишени, с отчитане на поддържаното съпричиняване и останалите изложени доводи, както и да се присъдят разноски за две съдебни инстанции при пълно или частично уважаване на въззивната жалба.