Решение № 215 от 18.04.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Благоевград, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело № 20231200500237 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК.

Образувано е с въззивна жалба пред Окръжен съд Благоевград, от А. С. А., ЕГН ********** с адрес: гр. С., ул. „С.“, № *, вх. *, представляван от адв.Ч.

П. В., с която се иска отмяна на Решение №220/02.11.22г., по гр. дело №1199/21г., по описа на РС - Сандански/с което се ОПРЕДЕЛЯ по иска на М.

Д. Я., с ЕГН-**********, и Д. И. Я., с ЕГН-**********, и двамата от гр.Г. Д., ул.“***“, № *, срещу А. С. А., с ЕГН-**********, от гр.С., ул.“С.“, №*, вх.*, РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ с Е. А. А., с ЕГН-**********, и Д. А. А., с ЕГН-**********, както следва: В продължение на 6 (шест) месеца от влизане на решението в сила М. Д. Я. и Д. И. Я. имат право да виждат внучките си Е. А. А. и Д. А. А. всеки втори съботен ден от месеца, по местоживеене на децата, за времето от 10,00 часа до 12,00часа, като контактите между бабата и дядото и техните внучки се осъществява в 1 присъствието на бащата на децата- А. С. А., и на психолог, а след изтичане на този шестмесечен период М. Д. Я. и Д. И. Я. имат право да виждат внучките си Е. А. А. и Д. А. А. в продължение на 6 (шест) месеца всеки втори съботен ден от месеца, по местоживеене на децата, за времето от 10,00 часа до 14,00часа. След изтичане на една година от влизане на решението в сила М. Д.

Я. и Д. И. Я. имат право да виждат и взимат при себе си децата Е. А. А. и Д. А.

А. всеки втори съботен и неделен ден от месеца, за времето от 10 часа на съботния ден до 16 часа на неделния ден, с преспиване на децата при бабата и дядото, както и една седмица през лятото-в периода от края на учебната година до началото на следващата учебна година, като седмичният период не следва да съвпада с платения годишен отпуск на бащата, който следва да уведоми до 30.04. писмено бабата и дядото на децата кога ще ползва този му вид отпуск, а ако до този срок бащата не уведоми бабата и дядото те имат право да определят седмицата, през която ще вземат децата при себе си, като уведомят бащата писмено до 30.05. Децата се взимат от дома на бащата и се връщат обратно там от М. Д. Я. и Д. И. Я., освен ако не се споразумеят предварително с бащата за друго/, като нищожно и неправилно и да постанови такова, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

Наведени са доводи, че неправилността на решението, се дължи както на неправилно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи.

Твърди се, че категорично не са обсъдени и взети под внимание всички доказателства събрани и приети по делото, съдът е използвал общи формулировки без да отчита спецификите на конкретният случай, а решението съдържа тежки пороци, като вътрешни противоречия между записаното в мотивите и в диспозитива, което не дава възможност за определяне на действителната воля на съда относно режима на лични отношения между ищците и малолетните деца и създава неминуеми предпоставки за конфликти между бащата на децата и ищците, които като страни по делото са във фактическа невъзможност да изпълнят решението на съда.

Посочва се, че в обстоятелствената част на решението си, съдът е приел, че „след влизане в сила на решението за период от 6 месеца контактите на ищците с техните внучки следва да бъде по местоживеене на децата веднъж 2 месечно в почивен ден, по два часа … в присъствието на бащата и на психолог, а следващите 6 месеца - веднъж месечно по местоживеене на децата за период от 4 часа, без присъствието на бащата и на психолог. “ В същото време се посочва, че в диспозитивната част на съдебното решение е записано, че „В продължение на 6 месеца от влизане на решението в сила М.

Я. и Д. Я. имат право да виждат внучките си Е. А. и Д. А. всеки втори съботен ден от месеца, а след изтичане на този шестмесечен период М. Я. и Д. Я. имат право да виждат внучките си Е. А. и Д. А. в продължение на 6 месеца всеки втори съботен ден от месеца...“

Предвид горното, категорично смята, че в случая е неприложима възможността за поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като е невъзможно да бъде определено кое от двете отсъждания е действителната воля на съда - ищците да виждат внучките си веднъж месечно или два пъти месечно, какъвто е смисъла на „всеки втори съботен ден от месеца“.

Посочва се, че по реда на чл.247 ГПК подлежат на поправка допуснати от съда очевидни фактически грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване в текста на решението. По този ред се отстраняват и несъответствия, изразяващи се в погрешно изписване на имена, номера, граници на спорен имот. Твърди се, че по реда за поправка на очевидна фактическа грешка не може да бъде променена формираната воля на съда, нито да бъдат допълвани мотивите на решението.

Счита, че в случая е налице нищожност на съдебното решение. Посочва, че легалното определение на понятието „нищожност” на съдебен акт няма нито в ГПК, нито в друг закон, а е изведено от теорията и практиката. Нищожност е налице, когато решението е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма или неподписаното решение и абсолютно неразбираемото решение, какъвто е и настоящият случай. Нищожност е налице при особено съществени пороци, между които е и абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, вкл. по чл. 251 ГПК, или чрез поправяне по чл. 247 ГПК. Като основание за нищожност на съдебния акт абсолютната неразбираемост предполага волята на съда да е неясна до такава степен, че и при тълкуване да не може да се установи какво 3 точно постановява съдът. /Решение № 100 от 07.08.2019 г. по гр.д. № 2882 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. Отделение/ В този смисъл, при наличието на такъв порок въззивният съд се произнася служебно, като прогласява изцяло нищожността на решението (нищожното съдебно решение не може да влезе в сила поради необжалването му, то не може да породи сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила нито конститутивно действие). Посочва се, че наличието на такава фрапираща неяснота в първоинстанционното решение е абсолютна предпоставка за ескалиране на отношенията между страните по делото, когато се стигне до изпълнение на решението, и ищците желаят да упражняват допуснатите им лични отношения два пъти месечно, а другата страна настоява, че им е присъдено виждане с децата само веднъж месечно. Твърди, че това ще доведе до много силно влошаване на вече и без това изострените отношения между страните.

В случай, че решението не бъде провъзгласено за нищожно с всички произтичащи от това последици, моли то да бъде отменено като неправилно поради следните съображения:

Твърди се, че не са изпълнени задължителните предпоставки за уважаване на иск с правно основание чл.128 СК. Преченето или възпрепятстването за осъществяване на личен контакт между ищците и непълнолетните деца, от страна на ответника А. А. е първата необходима предпоставка, за да бъде уважена исковата претенция по чл.128, ал.1 СК. Твърди се, че абсолютно неоснователно от първоинстанционният съд е прието, че в случая от събраните по делото доказателства е установено наличието на сочената предпоставка. Посочва се, че ответникът А., многократно пред съда е заявил, че не се противопоставя на контактите на децата с ищците, а само и единствено изпълнява волята на децата си, които ясно заявяват, че не желаят да имат лични отношения и контакти с ищците.

Посочва се, че поради подробно изложените и напълно доказани обстоятелства довели до нежелание на Е. А. да има лични контакти с баба си и дядо си и воден единствено от преценката за най-добър интерес на децата си, основана на желанията и чувствата им, психически и емоционалните им потребности и многобройни консултации с психолози, като техен баща и понастоящем единствен жив родител, А. А. се опитва да запази психиката и 4 здравето на децата си, като към настоящият момент не заставя децата си да осъществяват такива контакти против ясно изразената им воля. Сочи се, че в случаите, когато родителят не само не препятства, но и насърчава контактите на детето с неговите баба и дядо, като ги окуражава да се обадят по телефона - едно добро начало за създаване на лични отношения, то съдът следва да съобрази това обстоятелство. (Решение № 18 от 25.02.2020 г. по гр. д. № 2541 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение) Посочва, че втората предпоставка за уважаване на иска по чл.128, ал.1 СК е осъществяването на тези контакти да е в най - добър интерес на детето.

Твърди се, че от доказателствата по делото е установено, че малолетната внучка на ищците Е. А. не иска да се среща с тях - таи страх и негативизъм следствие на нещата, на които е била свидетел от страна на ищците. Детето не се страхува от реакцията на баща си, напротив страхува се от баба си и дядо си. Твърди се, че формираният от първоинстанционният съд извод, че не са налични по делото никакви данни, които да бъдат опора за извод за опасност от рисково общуване между бабата и дядото и техните внучки е абсолютно неправилен и противоречащ на събраните доказателства. Именно защото в това производство трябва да се търси най-добрият интерес на децата, всички доклади и експертизи сочат, че „Я.и трябва да проведат продължителна психологическа работа с цел усвояване на приемливо поведение за възстановяване на контактите си с двете деца, по начин най-добър за малолетните Е. и Д., с цел гарантиране на емоционалния и психически комфорт на двете деца“. Посочва се, че такава консултация обаче не беше доказано, че те действително са търсили, още по-малко, че провеждат някакво лечение с цел постигане на препоръчаните резултати. Твърди се, че полошото е, че те сами дори не смятат, че имат нужда от подобна помощ, като демонстрират тотална липса на самокритичност и търсят вината изцяло извън себе си. Сочи се, че това поведение е не само деструктивно, но и много опасно крехката психика и формираща се ценностна система на двете деца.

Твърди се, че тази част от заключението дори не е обсъдена в първоинстанционното решение, като съда по никакъв начин не е коментирал необходимостта ищците да работят с психолог и колко време да го правят, преди да им бъде определян режим на лични отношения против волята на децата. Напротив, посочва се, че първоинстанционният съд абсолютно нелогично е записал в своето решение, че ответника, баща на децата „следва 5 да не показва наранеността си от поведението на ищеца спрямо него, тъй като това би наранило децата“. Твърди се, че по делото няма каквито и да било данни за какъвто и да било израз на негативно отношение от страна на А. А. спрямо ищците, което отношение би могло да повлияе на децата. Напротив, посочва се, че има достатъчно данни, че той е обект на множество скандали от страна на ищците и че те разпространяват клевети по негов адрес, за което той само и единствено защитава правата си по съдебен ред, а ищецът Д. Я. е осъден на първа инстанция за извършване на престъпление срещу бащата на децата.

Излагат се доводи, че изводите на първинстанционният съд досежно найдобрият интерес на децата са абсолютно погрешни, поради следните причини:

Посочва се, че според т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при действието на сегашния СК, под "интереси на децата" се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Сочи се, че определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл. 128 СК, е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. Съгласно §1, т. 5 ДР на Закона за закрила на детето, преценката за най-добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. Твърди се, че мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства.