Решение № 41 от 02.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Благоевград, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова в присъствието на прокурора Х. Янк. Г. като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251200600957 по описа за 2025 година С присъда № 15/30.06.2025 год. по н.о.х.д. № 71/2025 год. на Районен съд – Разлог, подсъдимият И. Д. Б. е признат за виновен в това, че на 24.06.2024 г., около 08.40 часа, в **********ска, по ул. „Х“ управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „БМВ”, модел „316И“ с per. № ...., след употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол, установена по надлежния ред с токсикохимична експертиза №24/ТЛ - 526 от 06.12.2024г. по описа на Медицински институт МВР, като деянието е извършено повторно, след като с влязло в сила на 11.12.2023 г. протоколно определение за одобряване на споразумение №87/2023г. по НОХД № 127/2023 г. по описа на Районен съд - Разлог е осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради което и на основание чл.

343б, ал. 4, във вр. с ал. 3 от НК, във вр. с чл.54 и чл.36 от НК е осъден да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, при първоначален „общ“ режим, както и да заплати „глоба“ в размер на 500 / петстотин/ лева.

Със същата присъда, на основание чл.343г. във вр. с чл.37, ал.1 т.7 от 1

НК, подсъдимият Б. е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, като съгл. чл.59, ал.4 от НК съдът е приспаднал времето, през което деецът е лишен по административен ред от същото право, считано от 24.06.2024 г.

Районен съд – Разлог на основание чл.68, ал. 1 от НК е активирал наказанието, наложено на подсъдимия по НОХД № 127/2023 г. по описа на същия съд – „лишаване от свобода“ в размер на 11 /единадесет/ месеца, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.

Отделно от това и на основание чл. 343б, ал. 5 от НК съдът е отнел в полза на държавата лек автомобил марка и модел „БМВ”, модел „316И“ с per.

№ ...., който е собственост на подсъдимия и е послужил за извършване на престъплението.

Като последица от постановената осъдителна присъда и съгласно чл.189, ал.3 от НПК РРС е осъдил И. Б. да заплати по сметка на ОД на МВР – Благоевград сумата от 844.99 /осемстотин четиридесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки/ лева, представляващи разноски в хода на ДП, а по сметка на съда 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист. В тежест на подсъдимия са възложени и разноските от съдебната фаза на процеса в размер на 30.00 (тридесет) лева, както и 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу посочената присъда е депозирана въззивна жалба от името на подсъдимия, в която се оспорва обосноваността и законосъобразността й.

Акцент се поставя върху представеното от тройната физико-химична експертиза заключение, според което установеното в кръвта на дееца вещество е метаболит на тетрахидроканабинола в крайната фаза на елиминирането му, което не е активно и съответно той не се е намирал под възействието му. При условията на алтернативност се предлага определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, тъй като Б. е с трансплантиран бъбрек и влошено здравословно състояние, което се явява изключително смекчаващо обстоятелство.

Пред въззивната съдебна инстанция защитникът поддържа изложеното в жалбата като допълва, че са налице основания за преценката дали подсъдимият не следва да бъде оправдан и на основание чл.9, ал.2 от НК.

Жалбоподателят Б. се явява лично и поддържа изложеното от неговия 2 адвокат като в последната си дума моли да бъде оправдан, защото няма да издържи да бъде в затвора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград смята въззивната жалба за напълно неоснователна като изтъква, че направените възражения нямат отношение към законовата забрана да се шофира след употребата на накротични вещества. По надлежния ред в кръвта на подсъдимия е установено наличието на метаболит на тетрахидроканабинола, което независимо, че не е психоактивно вещество, не променя крайния извод за виновността му. Престъплението е такова на просто извършване и това дали и в каква степен водачът е повлиян от употребеното вещество няма отношение към обстоятелството, че е осъществен състав на престъпление от общ характер. РРС е събрал годни от процесуална гледна точка доказателства за извършеното от Б. престъпление и е определил едно справедливо наказание, което според прокурора следва да бъде потвърдено от проверяващата инстанция.

Въззивният съд, след като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и на база собствен анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира, че липсват основания за неговата отмяна или изменение.

Следва да се отбележи, че възприетата от първата съдебна инстанция фактическа обстановка напълно съотвества на събрания доказателствен материал. Отчетени са показанията на разпитаните полицейски служители и са изложени причините, поради които същите са кредитирани. Съдът е изследвал подробно и значението на приобщените по надлежния ред писмени доказателства, които в пълна степен потвърждават кредитираните свидетелски показания. Критичният подход на РРС към част от изводите по назначената тройна физико-химична експертиза обаче не е оправдан, което не се е отразило на правилността на крайното му заключение. Този извод се налага от естеството на отношенията, които по волята на законодателя са обявени за неправомерни и съответно санкционируеми като престъпления.

Забраната за управлението на МПС след употребата на наркотични вещества не включва във фактическия си състав количествени характеристики и съответното въздействие върху психиката на дееца, възприемайки, че общественоопасна е самата им употреба, като е без значение дали и в каква 3 степен те са повлияли върху поведението му. Независимо от тези уточнения, крайните изводи на първостепенния съд са правилни и законосъобразни и принципно следва да бъдат споделени.

Изхождайки от изложеното и в изпълнение на задълженията си за собствен прочит на доказателствената съвкупност и извеждане на съответните фактически данни, Окръжният съд приема следното:

Подсъдимият Б. е правоспособен водач на МПС, който с влязло в сила определение за одобряване на постигнато споразумение по н.о.х.д. № 127/2023 год. по описа на РРС е осъден за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Определението е влязло в сила на 11.12.2023 год., а ефективното изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 /единадесет/ месеца е отложено за изпитателен срок от три години. В този смисъл Б. е съзнавал, че шофирането на МПС след употреба на наркотични вещества се преследва от закона и всяко последващо действие от негова страна ще се санкционира по-строго.

На 23.06.2024 година полицейските служители ............. изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред и пътен транспорт като смяната им приключвала на следващия ден. Към края на дежурството им, около 08:40 часа на 24.06.2024 год., полицейските служители спрели за проверка в гр. Разлог на ул. „Х“ лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № ...., управляван от И. Б.. Установили, че лицето е собственик на управлявания от него автомобил, след което го тествали за употребата на алкохол и наркотични вещества. Пробата за употребата на алкохол се оказала отрицателна.

Проверката за употреба на наркотични вещества се извършила с техническо средство - „Dreger Drug Test 5000“ с фабричен номер ARMF 0087, което отчело положителен резултат за употреба на канабис. Полицаите разяснили на водача на МПС, че може да приеме резултата от техническото средство или да даде кръв и урина в медицинско изследване за допълнителна проверка. Б. се съгласил такава проверка да бъде извършена и придружен от полицаите отишъл до ФСМП в Разлог, където му взели кръв и урина за изследване.

За установеното нарушение полицаите съставили АУАН по ЗДвП, който се подписал от Б. без възражения.

Във връзка с установеното се образувало досъдебно производство, като в хода на разследването се назначили и изпълнили съдебно оценителна и 4 тройна физико-химична експертиза.

От заключението по първата от посочените експертизи вещото лице Александър Чомаков съдебно оценителна експертиза се установява, че справедливата пазарна цена на автомобила, управляван от подсъдимия, възлиза на 1 450 лева.

Според тройната физико-химична експертиза, изпълнена от С. Д., М. Г. и М М., в изследваната кръв и урина на подсъдимия е идентифицирано наличието на 11-карбокси-тетрахидроканабинол /11-СООН-ТНС/, което е метаболит на тетрахидроканабинола (ТНС). Експертите са посочили, че няма утвърден научен метод за количествено определяне на наркотични вещества, а само качествен анализ на наличието на такива. Идентифицираните от тях вещества -тетрахидроканабинол и негови метаболити, са психоактивни вещества с краткосрочни и дългосрочни ефекти върху човешкото здраве.

Поради нарушения в процеса на приемане на тяхното заключение от първата съдебна инстанция, експертите бяха изслушани в проведеното съдебно следствие пред въззивния съд, като посочиха, че са допуснали грешка, посочвайки открития в кръвта на подсъдимия метаболит 11- карбокси тетрахидроканабинол като психоактивно вещество. Наличието му в кръвта на изследваното лице безспорно установява употребата на канабис /марихуана/, чието активно вещество е тетрахидроканабинол. Но с оглед процеса на усвояване и освобождаване на организма от него, за което няма стандартни времеви рамки, относими за всички хора, посоченият метаболит 11- карбокси тетрахидроканабинол е неактивен.

Той се появява когато тетрахидроканабинола намали концентрацията си, което е в зависимост от множество фактори като телесна маса, честота на употреба на наркотичното вещество, начина на употребата му и др. Периодът на елеминаране е различен за всеки организъм и открития в кръвта на Б. метаболит 11- карбокси тетрахидроканабинол свидетелства, че в един по-ранен момент той е употребил забранено от закона наркотично вещество.

Вещите лица са категорични, че посоченият метаболит е открит не само в изследваната кръв от подсъдимия, но и в урината му, тъй като в нея по правило са запазва за по-дълго време.

Установената фактическа обстановка и от двете съдебни инстанции намира своето доказателствено потвърждение в материалите по делото. Както 5 се отбеляза и по-горе, първата съдебна инстанция подробно и задълбочено е разгледала заявеното от свидетелите, преценявайки, че липсват данни за заинтересованост, поради което е кредитирала напълно посоченото от тях.

Полицейските служители ............ са действали в служебното си качество и подробно са разказали за извършената от тях проверка на водача на МПС и получения резултат от тестване с техническо средство. В подкрепа на показанията им са изготвените писмени документи, установяващи констатираното нарушение и изследването на лицето чрез вземане на кръвна проба и урина във ФСМП – Разлог. Липсват разминавания между цитираната съвкупност от доказателства, която да налага по-подробното им изследване.

Следва да се отбележи, че установената еднопосочност на свидетелските показания и писмените доказателства, не се оспорва от страна на подсъдимия.

Независимо, че пред първата инстанция същият не е давал обяснения, той не е възразил по никакъв начин при съставянето на АУАН, от който е видно, че при предявяването му за подпис Б. не е имал никакви възражения по отразеното в него.

Липсват каквито и да е основания за оспорване на заключението по приетата съдебно оценителна експертиза, определила пазарната стойност на МПС, управлявано в нарушение на законовите изисквания от страна на собственика му.

Единственият спорен момент по делото е свързан със значението на направеното от тримата експерти по физико-химическата експертиза уточнение и корекция на първоначалното им заключение относно липсата на психоактивност на открития в кръвта на подсъдимия метаболит на тетрахидроканабинола. Направеното разяснение от страна на вещите лица ясно илюстрира, че след употребата на наркотични вещества, включително и марихуана, в тялото на дееца започват метаболитни промени, които в конкретния случай са довели до установяването на метаболита 11- карбокси тетрахидроканабинол. Независимо, че той се явява неактивен, наличието му в кръвта и урината на дееца свидетелства, че в един предходен момент той е употребил наркотично вещество с активен компонент тетрахидроканабинол. А процеса на елиминация на следите от употребата на наркотичното вещество в човешкия организъм зависят от множество фактори като телесна маса, честота на употреба, начин на употреба и др. Но до пълното изчистване на посочените следи е налице законова забрана за управление на МПС, под страх от 6 наказателно преследване. Както се отбеляза и по-горе, забраната за управлението на МПС след употребата на наркотични вещества не включва във фактическия си състав количествени характеристики и съответното въздействие върху психиката на дееца, защото законодателят е възприел, че общественоопасна е самата им употреба, като е без значение дали и в каква степен те са повлияли върху поведението му. В този смисъл твърденията на защитника на жалбоподателя за липса на престъпление не могат да бъдат споделени.