Решение № 1485 от 13.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1485 гр. Плевен, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Яна Д. Петрова като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20264430101491 по описа за 2026 година на ос*ние закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба от И. М. И.* - Д. срещу „***“ АД, ЕИК ***********. В молбата се твърди, че на 14.11.2024 г. между "***" АД, ЕИК *********** - Заемодател, от една страна, и И. М. И., ЕГН ********** - Заемател, от друга, е подписан Договор за паричен заем № 11123697 (по-долу за краткост Договора). Страните са постигнали споразумение Заемодателят да предостави паричен заем в размер на 300.00 лв.

(триста лева).

При сключването на договора е предвидено начисляването на договорна лихва, както и начисляването на неустойка.

В изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за паричен заем, ищцата е заплатила всички суми, дължими по Договора за паричен заем, ведно с възнаградителната лихва и начислената неустойка за непредоставено обезпечение.

По отношение ос*телността на иска от правна страна:

Видно от приложените писмени доказателства, страните са сключили 1 валидно облигационно отношение по договор за паричен заем. Заемателят, И.

Р., е физическо лице, което при сключването на договора за паричен заем е действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Ето защо, процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно, същите следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

На първо място, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за заем следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран.

В ГПР се включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи. В случая обаче, тези суми не са включени в ГПР. В случай че те бяха включени в ГПР, то той би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет на РБ.Получаването на кредита при предлаганите условия предполага предоставянето на обезпечение. Дължимото в тази връзка обезщетение, е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се включва в ГПР, както и изобщо кои разходи са взети предвид при определянето му, е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на ос*ние чл. 22 от ЗПК. Също така, ГПР има единствено цифрово изражение, което е незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин.

Несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК представлява самостоятелно ос*ние по чл. 22 от ЗПК за неговата недействителност.

2

По своето същество неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията по договора са на практика неосъществими за кредитополучателя, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер.

Неустойката по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението, което противоречи на принципа на добросъвестността.

Начислената неустойка е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, целяща единствено постигане на неос*телно обогатяване (в този смисъл т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС). С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно ос*ние заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК, както е посочено в изложението по-горе.

Нещо повече, така предвидената неустойка, задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необос*но високо обезщетение или неустойка, което съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП води до извод за неравноправност на клаузата.

Отделно от горното, на самостоятелно ос*ние, счита сключения Договор за потребителски кредит за недействителен като противоречащ на изискването на чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК доколкото настоящият договор не съдържа информация относно начина на формиране на ГПР, а същият е посочен единствено като процент. Съдът на ЕС е имал повод да се произнесе в решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17, че ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. В настоящия случай не се съдържа дори и подобна математическа формула.

Липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не дава възможност на потребителя да 3 прецени икономическите последици от сключването на договора.

Противоречието на процесния договор на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК дава ос*ние за признаване на целия договор за недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. Нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях не е предвидено. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо, в случая заемателят дължи връщане по договора само на получената сума в размер на 300.00 лева за главница. Всичко над чистата стойност на получената сума от 300.00 лева (главницата) е платено при изначална липса на ос*ние с оглед недействителността на договора, поради което подлежи на връщане.

В настоящия случай по безспорен начин се установява характера на правоотношенията между страните. Ищцата е изпълнила поетите задължения съгласно договора, като е заплатил на заемодателя всички дължими по договора суми, ведно с възнаградителната лихва и начислената такса за разглеждане на кредита.

С оглед гореизложените обстоятелства, моли съда да постанови решение, с което да признае сключения между "***" АД, ЕИК *********** и И. М.

И., ЕГН ********** Договор за потребителски кредит с ид. № 11123697 от 14.11.2024 г. за недействителен, на ос*ние чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК.

В случай че Договор за потребителски кредит с ид. № 11123697 от 14.11.2024 г. бъде прогласен за недействителен, моли, на ос*ние чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да осъди "***" АД, ЕИК *********** да заплати на И. М. И., ЕГН **********,следните суми, които са недължимо платени по Договора за потребителски кредит:25 евро (двадесет и пет евро) - недължимо платени суми съгласно Договор за потребителски кредит с ид. № 11123697 от 14.11.2024 г., за периода от 14.11.2024 г. до 31.05.2025 г.;Законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.Претендират се разноски.В с.з. е допуснато изменение осъдителния иск за 33,83 евро

В изпълнение на задължението по чл. 127, ал. 4 от ГПК посочва следната банкова сметка на ищцата, по която ответникът може да извърши 4 плащането: IBAN: ************, BIC: ***, ***" АД.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва изцяло претенциите.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и се установява, че между тях е сключен договор Договор за кредит „Бяла карта“ от 09.11.2024г., за сумата 300лв., при ГПР64,96%.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК.

Спорен по делото е въпросът за нижощност на клаузата и оттук какви суми се дължат.

Съдът намира, че е налице наведеното от ищцата ос*ние за нищожност на процесната неустоечна клауза, а именно като накърняваща добрите нрави.

Процесната неустойка от договора за паричен заем е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчител или банкова гаранция, като е въведен изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения- 3-дневен от получаване на заемната сума, както и са въведени редица сложни условия, на които да отговаря поръчителя, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения заем.

При съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката очевидно не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения. Неустойката се начислява еднократно и за неизпълнение на непарично задължение /компенсаторна неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по заема и за периода на неизпълнението, поради 5 което е изключено да се приеме, че размерът й се получава твърде висок в сравнение с дължимата сума и с реалните вреди и това се дължи на периода на неизпълнение от страна на ответника. На практика неустойка би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за заем е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/ и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение.

Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3 - дневен срок от усвояване на сумата по договора за заем, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните вноски е включена част от нея и това води до оскъпяване на заема.