Решение № 15144 от 06.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15144 гр. ******, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА М. И.А при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И.А Гражданско дело № 20231110153696 по описа за 2023 година

Производството е образувано по следните осъдителни искове, предявени от С.

Д. Г., чрез адв. Г. С., против А. С. Г.:

1/. Иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 18000 лв., ведно със законната лихва от 02.10.2023 г. до окончателното й изплащане, представляваща невърнати главници по сключени между страните неформални договори за заем, а именно: а) неформален договор за заем за сумата 61000 лв., дадена от ищцата на ответника чрез 5 бр. банкови преводи, извършени в периода ********* г. – ********* г., за закупуване от ответника на къща в с. ********, като се твърди, че по този договор за заем ответникът е върнал на ищцата сумата 55000 лв., поради което остава невърната главница в размер на 6000 лв.; б) неформални договори за заем на обща стойност 12000 лв., които парични средства са предоставени от ищцата на ответника чрез 10 бр. банкови преводи, извършени в периода ******* г. – ******* г., за задоволяване на лични нужди на ответника, като се твърди, че по тези договори за заем ответникът не е връщал на ищцата заетите суми.

При условията на евентуалност, в случай, че искът по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД бъде отхвърлен, се претендира присъждане на сумата 18000 лв., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – като дадена от ищцата на ответника без основание.

2/. Кумулативно съединен с исковете по т. 1 - иск с правно основание чл. 86, ал.

1

1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 236,16 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в периода 28.08.2023 г. – 01.10.2023 г. на сумата 18000 лв.

3/. Иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата 1490,04 лв., ведно със законната лихва от 02.10.2023 г. до окончателното й изплащане, с която ответникът се е обогатил, а ищцата – обедняла, като е платила вместо ответника дължими от последния на трети за спора лица суми, а именно: а) платена от ищцата на ****** г., по банков път, на застрахователно дружество *********, застрахователна премия в размер на 180,95 лв. по договор за застраховка *******, сключена за имот – къща в с. ********, собственост на ответника; б) платени от ищцата в поза на ************* и на ********* суми в общ размер на 1306,09 лв., от които на ************* – 562,18 лв., представляващи цена на предоставена електрическа енергия за периода 03.10.2019 г. - 05.02.2020 г. в собствения на ответника имот – къща в с. ******** и на ********* – 743,91 лв., представляваща цена на извършени в периода ********* г. ******* услуги, в къщата на ответника в с. ********.

4/. Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 30,95 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в периода ********* г. – 01.10.2023 г. на сумата 1490,04 лв.

5/. Иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 1596,44 лв., ведно със законната лихва от 02.10.2023 г. до окончателното й изплащане, представляваща припадащата се на ответника ¼ част от платените от ищцата разноски в общ размер на 6385,75 лв. за поддържане на съсобствен с ответника имот.

6/. Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 33,16 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в периода ********* г. – 01.10.2023 г. на сумата 1596,44 лв.

С исковата молба и уточняващата я молба от ***** г., ищцата твърди, че тя, заедно с ответника А. С. Г. и с ******* С.а Г. и ******** С.а Г. са наследници на починалия ************ Г., като ответникът и ******* Г. са деца на починалия от предходен брак, ищцата – съпруга на починалия, а ******** Г. – общо дете на ищцата и починалия, поради което и на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН след смъртта на ********** Г. всеки от наследниците му е придобил по ¼ част от личното му имущество. Твърди, че всички наследници са приели наследството на починалия по опис, като не е извършвана делба на същото.

По отношение на иска по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и акцесорния към него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД излага, че дадените назаем от ищцата и невърнати от 2 ответника суми са както следва: 6000 лв. невърната част по договор за заем от ********* г. за сумата 61000 лв., 1000 лв. по договор за заем от ******* г., 1000 лв. по договор за заем от **** г., 1500 лв. по договор за заем от ****** г., 1500 лв. по договор за заем от ******* г., 1500 лв. по договор за заем от ***** г., 1000 лв. по договор за заем от ***** г., 1000 лв. по договор за заем от ***** г., 1000 лв. по договор за заем от **** г., 500 лв. по договор за заем от ****** г. и 2000 лв. по договор за заем от ******* г. Твърди, че с нотариална покана, връчена на ответника на 27.07.2023 г., ищцата е поканила последния да й върне посочените суми, но към настоящия момент той не е изпълнил това свое задължение, поради което и на основание чл. 240, ал. 4 ЗЗД е изпаднал в забава, считано от 28.08.2023 г.

По отношение на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и на акцесорния към него иск по чл.

86, ал. 1 ЗЗД излага, че претендираните суми са начислени от ************* и от ********* във връзка с предоставени в имот – къща, находяща се в с. ********, ул.

„****, изключителна собственост на ответника, топлинна енергия и ******* услуги, поради което същите се дължат единствено от ответника и с плащането им от страна на ищцата, вместо ответника, последният се е обогатил, а ищцата е обедняла. Твърди, че с нотариалната покана, посочена по-горе, ищцата е поканила последния да й върне претендираните суми в десетдневен срок от поканата, но към настоящия момент той не е изпълнил това свое задължение, поради което е изпаднал в забава, считано от ********* г.

По отношение на иска по чл. 30, ал. 3 ЗС и акцесорния към него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД излага, че след смъртта на общия им наследодател, ищцата и ответникът са придобили по ¼ ид.ч. от собствения на починалия имот – къща ******, находяща се в гр. ********г, ******. Във връзка с имота ищцата направила разноски в размер на 6385,75 лв., включващи: 621 лв. – разходи за поправка на водна помпа, 188,03 лв. – разходи за профилактика на газов уред, 1080 лв. – разходи за ремонт на гаражна врата;

2711,11 лв. – разходи за СМР (облицовка на външни стени на къщата с плочки), 150,84 лв. – разходи за приспособления за баня и тоалетна, 1158 лв. – разходи за охрана и охранителна система на имота, 292,30 лв. – платена застраховка за имота, 460,80 лв. – покупка и монтаж на плисе-мрежа (мрежа против комари тип „хармоника“), от която сума ответника й дължи, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата 1596,44 лв., равна на припадащата му се ¼ част от разходите. Твърди, че с нотариалната покана, посочена по-горе, ищцата е поканила последния да й върне претендираните суми в десетдневен срок от поканата, но към настоящия момент той не е изпълнил това свое задължение, поради което е изпаднал в забава, считано от ********* г.

Иска се уважаване на предявените искове и заплащане на разноски по делото.

Прави се възражение за недължимост, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, поради липса на основания за предоставяне на 3 безплатна правна помощ на ответника.

С отговора на исковата молба, подаден от ответника А. С. Г., чрез адв. Н. О., се излагат съображения за неоснователност на предявените срещу него искове.

По отношение на иска по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД твърди, че никога не е взимал пари назаем от ищцата, включително процесните суми, още повече, че към момента, в който ищцата е превела парите на ответника, бащата на ответника е бил жив, с ответника са били в отлични взаимоотношения, поради което, ако е имал нужда, ответникът щял до помоли баща си да му даде пари назаем, а не ищцата. А и видно от представения от ищцата брачен договор, сключен между нея и бащата на ответника, последният й заплащал по 9000 лв. месечна издръжка, поради което на допълнително основание ответникът би искал пари назаем от баща си, а не от втората му съпруга.

Твърди също, че процесните суми са били дарени на ответника от баща му, като финансова подкрепа, каквато ответникът винаги получавал от баща си още преди процесния период и до смъртта му. Процесните суми баща му давал в брой на ищцата, с тях тя захранвала банковата си сметка и след това ги превеждала по сметка на ответника, тъй като в този период банковите сметки на бащата на ответника били запорирани. По отношение на преведените от ответника на ищцата суми в общ размер на 55000 лв. се твърди, че същите не били преведени за погасяване на даден от ищцата заем в размер на 61000 лв., а представлявали продажната цена по договор за покупкопродажба на недвижим имот – къща, находяща се в с. ********, ул. „****, сключен между бащата на ответника, като продавач, и ответника, като купувач, като се твърди, че цената не е преведена по сметката на баща му, а по тази на ищцата, тъй като към този момент на същия са били наложени запори върху банковите му сметки. В преводните нареждания, с които ответникът е превел на ищцата сумите в общ размер на 55000 лв., изрично било посочено като основание – „плащане по дог. за покупкопродажба ****** г.“ По отношение на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД сочи, че с договора за покупкопродажба на къщата в с. ******** бащата на ответника си запазил правото на ползване върху имота, поради което претендираните от ищцата суми, представляващи разноски във връзка с ползването на имота, не са се дължали от ответника, а от ползвателя на имота (бащата на ответника). Твърди се, че процесните суми не са платени със средства на ищцата, а с тези на бащата на ответника, който поради наложените му запори, давал парите в брой на ищцата, с тях тя захранвала банковата си сметка и след това плащала съответните сметки. В подкрепа на това твърдение на ответника било обстоятелството, че след смъртта на баща му, плащанията от банковата сметка на ищцата за покриване на разходите, свързани с къщата в с. ******** спрели и започнали да се извършват от ответника.

По отношение на иска по чл. 33, ал. 3 ЗС се излага, че единствените разходи, 4 свързани с наследствения имот, които следва да се понесат от всички съсобственици са тези за извършените СМР, но тези разходи били платени приживе от бащата на ответника, поради което не се дължат на ищцата. Всички други разходи, претендирани от ищцата са направени от последната във връзка с ползването на имота, което осъществява само тя, заедно с дъщеря си, поради което не се дължат от ответника.

Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски, както и присъждане, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокатско възнаграждение в полза на адв. О..

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие следното:

От фактическа страна:

Във връзка с иска по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и евентуалния иск по чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

От справка-движения по сметка (л. 18 от делото) и представените от ищцата 15 бр. платежни нареждания (л. 19 гръб – л. 26 гръб) се установява, че в периода ********* г. – ******* г. от сметката на ищцата I********по сметката на ответника са преведени суми на обща стойност 73000 лв., като на ********* г. и на ********* г., чрез 3 транша по 15000 лв., един от 7000 лв. и един от 9000 лв. са преведени общо 61000 лв., а в периода ******* г. – ******* г. преведените сумите са на обща стойност 12000 лв., с 10 транша от по 1000 лв., 1500 лв., 500 лв., 2000 лв. Във всички преводни нареждания като основание за плащането е посочено „частен превод“, а не договор за заем. От банково удостоверение от 09.04.2024 г. (л. 270 от делото) се установява, че в периода 08.03.2019 г. – 01.03.2023 г. починалият ************ Г. е бил картодържател на издадена банкова карта по разплащателна сметка ***********, открита на името на С. Г..