Решение № 91 от 03.05.2023, Районен съд - Карнобат
- Съд
- Районен съд - Карнобат
- Дело
- Гражданско дело 585/2022
- Вид
- Решение № 91
- Подписан
- 03.05.2023
- В сила
- 07.06.2023
- Състав
- Георги Тодоров Добрев
Цитирани разпоредби
- чл. 189, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 91 гр. Карнобат, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Георги Т. Добрев при участието на секретаря Марияна Д. Тасева като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело № 20222130100585 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД с ЕИК:
202527341 със седалище и адрес: област София, община Столична, гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет. 3, представлявано от Я.Б.Я., чрез процесуален представител юк. Х.А.А., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове на основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86 от ЗЗД за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 172 по ч. гр. д. № 186 / 2022 г. по описа на КбРС следните основания и размер: останала и непогасена главница по договор за паричен заем № 3991680 от 30. 11. 2020 г. в размер 950 лева (деветстотин и петдесет лева), ведно със законна лихва за период от 27. 01. 2022 г. до изплащане на вземането, останала и непогасена договорна лихва в размер на 99, 28 лева (деветдесет и девет лева и 28 стотинки) за период от датата на първата вноска 01. 01. 2021 г. до 31. 05. 2021 г.- датата на последната вноска, мораторна лихва върху непогасена главница по договор за паричен заем № 3991680 от 30. 11. 2020 г. в размер на 79,17 лева (седемдесет и девет лева и 17 стотинки), за период от 02. 01. 2021 г. датата следваща деня на последната погасителна вноска до 21. 01. 2022 г.датата на подаване на заявлението, възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/ в размер на 480,72лева (четиристотин и осемдесет лева и 72 стотинки), разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 60 лева (шестдесет лева) срещу М. А. А. с ЕГН: ********** и адрес: с. ****.
Претендира се ответника да бъде осъден да заплати направените съдебни разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК 1 в размер на 350 лева.
Към исковата молба са представени писмени доказателства.
Съдът е проверил исковата молба и е намерил, че същата е редовна и допустима за разглеждане, съобразно разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 от ГПК, след което е изпратил препис от нея ведно с приложенията и на ответникът, който в законовият преклузивен срок е подал отговор на исковата молба, чрез ангажирания от него пълномощник. С отговора на исковата молба се оспорват изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани и се желае същите да бъдат отхвърлени изцяло, като на ответника се присъдят направените от него съдебни разноски, съобразно представеният списък с разноски. Твърди се, че процесните договори за заем и поръчителство са нищожни на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, понеже ответника е сляп и при подписване на договорите не е спазена разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ГПКдоговорите и съпътстващите документи да са преподписани от двама свидетели. Твърди, че по договора не е отпуснат посочения по размер заем, а му е предоставена единствено сумата от 200 лева. Твърди, че процесния договор за заем е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като в ГПР по договора не са включени всички разходи пряко свързани с кредита, които са известни на кредитора и които потребителя трябва да заплати. Твърди, че договора за паричен заем е сключен в нарушение на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което е и нищожен. Твърди, че въпросния договор е нищожен на основание чл. 146, ал. 1 от ЗПК. Освен това се твърди, че сумата от 60 лева разходи и такси за събирането на задължението се претендират в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, защото са свързани с действия по усвояване и управление на кредита. Представено е и възражение, че претендираното възнаграждение от 480, 72 лева за гаранционната сделка се явява неравноправна за потребителя клауза, която се явява нищожна по смисъла на чл. 146, ал.1 от ЗЗП.
Освен направените възражения, с отговора на исковата молба са направени доказателствени искания- да се задължи ищеца да представи приложените към исковата молба доказателства в оригинал, да представи цялото кредитно досие, както и да допусне до разпит един свидетел.
Приложен е и списък с разноски. Представени са писмени доказателства.
Съдът е допуснал представените с исковата молба и с ОИМ писмени доказателства, които е счел за относими по настоящото дело. Задължил е ищецът да представи в оригинал договорите и цялото кредитно досие на ответника. Допуснал е до разпит искания от ответника свидетел.
В съдебно заседание за ищецът не се явява законен или упълномощен представител. С постъпила преди съдебното заседание молба, пълномощник на ищеца желае делото да бъде разгледано в негово отсъствие, подържа исковата молба, няма възражения по доклада. В хода на производството, ищецът е оттеглил искането си за назначаване на съдебно счетоводна експертиза. С нарочна молба с оглед настъпило правоприемство след 2 образуване на делото по молба на ищецът е конституиран като ищец на мястото на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД с ЕИК202527341, „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД с ЕИК 207172780.
Отново с нарочна молба преди съдебните прения, ищецът, чрез процесуалният си представител на основание чл. 233 от ГПК е направил отказ по отношение на исковете си за договорна лихва в размер на 99.28 лева, лихва за забава /мораторна лихва/ в размер на 79.17 лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 60 лева и възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство) в размер на 480.72 лева.
Със същата молба е пожелал съдопроизводствените действия да продължат по отношение на иска за главница, като на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е направил искане за намаляване на размера на предявения иск за главница от 950 лева на 200 лева и е изменил иска си от установителен в осъдителен. Представил е петитум по осъдителния иск.
В съдебно заседание ответникът не се явява, не се явява и ангажираният пълномощник, който е депозирал молба, с която желае делото да се разгледа в негово отсъствие, подържа отговора на исковата молба, желае съда да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените искове и да присъди направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.
От така събраните по делото доказателства и становищата на страните съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ответника М. А. А. е незрящ. В удостоверение на това обстоятелство, същия е представил три ТЕЛК експертни решения, както следва: № 2020 / 05.
06. 2014 г. на ТЕЛК за очни заболявания Варна; № 1884 / 28. 05. 2019 г. на Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас и № 90719 / 14. 07. 2022 г. на УМБАЛ Бургас АД същите решение не са оспорени от ищецът по делото и са приети като доказателства. В така представените решения е посочено, че ответника А. е с вродена катаракта и не е бил опериран. От 9 годишна възраст зрението му намаляло, от 11 годишна възраст не виждал с двете очи и не е могъл да са самообслужва. В решенията е посочено, че същия е с 100 % трайна неработоспособност с чужда помощ. Посочено е, установена практическа слепота на двете очи.
От представеният от ищеца Договор за паричен заем № 3991680 / 30. 11.
2020 г. се установява, че на 30. 11. 2020 г. е сключен договор за паричен заем между „Изи Асет Мениджмънт“ АД ЕИК 131576434 в качеството на заемодател и М. А. А. в качеството му на заемател, за заемна сума в размер на 950 лева за срок от 6 месеца. По силата но договора заемателят се е задължил да върне получената сума на 6 бр. месечни погасителни вноски, всяка една от които в размер на 174, 88 лева, като датите на погасителните вноски са изрично посочени и са в периода 01. 01. 2021 г. до 31. 05. 2021 г.. Общата дължима от заемателят сума възлиза на 1049, 28 лева. ГПР според договора е 3 в размер на 40, 92 %. От чл. 3, ал. 1 от Договора е видно, че страните са се съгласили да рефинансират текущия заем на заемателя и с изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като заемодателят е прихванал задължението на заемателя по Договор за паричен заем № 3851647 в размер на 517, 92 лева, след което задължението на заемателя по този договор се е погасило, а заемодателя е изплатил остатъка от заемната сума по Договор за паричен заем № 3991680.
На същата дата от същия представител на заемодателят е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство № 3991680, между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690-поръчител и М. А. А.потребител, по силата на който поръчителя се задължава да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД ЕИК 131576434, по силата на който да отговоря солидарно с потребителя за изпълнението на всички негови задължения, възникнали съгласно Договор за заем. За поемане на задължението, потребителят се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение в размер на 480, 72 лева на разсрочени вноски всяка от които 80, 12 лева, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Ответника М. А. А. не е изпълнил договорното си задължение да върне заемната сума съгласно условията на договора за паричен заем, поради което на 02. 08. 2021 г. заемодателят „Изи Асет Мениджмънт" АД е отправил искане в писмен вид за изпълнение на целия дълг от солидарно задълженото дружество-поръчител „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, което е заплатило дължимата сума в размер на 1 144, 77 лв. към „Изи Асет Мениджмънт" АД на 02.08.2021 г., и съгласно клаузите от Договора за предоставяне на поръчителство е встъпило в правата на удовлетворения кредитор - „Изи Асет Мениджмънт" АД.
Съгласно сключен Рамков договор за Покупко-продажба вземания (цесия) и Приложение № 1 към него от 02. 08. 2021 г. между „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, ЕИК 202527341
(цесионер) и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: 202513690 (цедент), вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
С вх. № 752 / 20. 01. 2022 г. в РС- Карлово е постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, ЕИК 202527341 срещу М. А. А., като след извършена проверка, заявлението е изпратено от РСКарлово на РС- Карнобат по подсъдност.
С вх. № 875 / 25. 02. 2022 г. делото със заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е постъпило в КбРС и е образувано като ч. гр. д. № 186 / 2022 г. по описа на съда. По същото дело съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 172 / 21.
4
03. 2022г. и разпоредил длъжника М. А. А. да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, ЕИК 202527341 сумите от сумите 950,00 лева (деветстотин и петдесет лева), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 27. 01. 2022 г. до изплащане на вземането, сумата 99, 28 лева (деветдесет и девет лева и 28 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 01. 01. 2021 г. до 31. 05. 2021 г., сумата 79, 17 лева (седемдесет и девет лева и 17 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 02. 01. 2021 г. до 21. 01. 2022 г., 480, 72 лева (четиристотин и осемдесет лева и 72 стотинки), представляваща възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/, 60 лева (шестдесет лева), представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и държавна такса в размер на 33, 38 лева (тридесет и три лева и 38 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50, 00 лева (петдесет лева).
Предвид постъпило писмено възражение по чл. 414, ал.2 ГПК от длъжника М. А. А., против издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК заповедният съд на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК е указал на заявителят- ищец по настоящото исково производство, че може да предяви иска си относно претендираното вземане в едномесечен срок. В посоченият месечен срок е подадена и искова молба по която е образувано настоящото производство.