Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 454 от 13.02.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 212/2023
Вид
Определение № 454
Подписан
13.02.2023
Състав
Росен Димитров Парашкевов, Йорданка Георгиева Майска, Радостина Петкова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.262, ал.2, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.64, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.64, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.66 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 454 гр. Бургас, 13.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Радостина П. Иванова

Йорданка Г. Майска като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно гражданско дело № 20232100500212 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 262, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ф. Р. М. с ЕГН.**********, заявена чрез пълномощника адв. Мария Стоева от САК, съдебен адрес в гр.Сафия, бул.Александър Стамболийски № 38, ет.1, офис 2 против Разпореждане № 1269/16.12.2022г. по гр.д. № 751/2022г. по описа на РС-Айтос, с което е върната като просрочена въззивната й жалба с вх.№ 6327/15.12.2022г. на АРС против Решение № 251/24.10.2022г. постановено по посоченото гражданско дело.

Твърди се, че е нарушено правото на частната жалбоподателка да участва в процеса и да организира защитата си в рамките на проведеното първоинстанционно производство, касаещо прекратяване на брака й с ищеца и родителските права по отношение роденото от брака дете Г. М.. В тази връзка се сочи, че Ф. М. трайно се е установила да живее на територията на Р.Г., поради което не са й връчвани съдебни книжа по делото. Изпращаните до нея съобщения и призовки по делото, включително и съобщението, че по делото е обявено решение и препис от самото решение са били получавани от трети лица, за които в частната и въззивната жалба се твърди, че са близки и роднини на насрещната страна. По тези причини съобщението, че решението по делото е изготвено и обявено и самото решение са били връчени на 27.10.2022г. на „лелята на ищеца“, а Ф. М. е била уведомена за съдебното решение на 01.12.2022г. в деловодството на РС-Айтос. Така въззивната жалба е депозирана в съда в двуседмичния срок от узнаването от страна на Ф.М., че решението е изготвено, считано от 01.12.2022г., поради което застъпва становище, че въззивната жалба не е просрочена. Навежда, че като е приел, че срокът за въззивно обжалване на решението за Ф. М. тече от 27.10.2022г., АРС е постановил незаконосъобразно разпореждане за връщане на въззивната 1 жалба като просрочена и моли за неговата отмяна и връщане на делото за администриране на жалбата.

Бургаският окръжен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в предвидения едноседмичен срок от легитимирано лице при наличие на правен интерес и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Жалбоподателят е страна по гр.д. № 751/22г. по описа на РС-Айтос, по което е постановено Решение № 251/24.10.2022г.. В рамките на първоинстанционното производство действително съдебните книжа, съобщенията и призовките до Ф. М. са връчвани чрез кметството на с.В., общ.Камено и получавани от различни лица със задължение за предаване на адресата, с отбелязване, че са „пълнолетни членове от домашните му“. По този начин е връчено и съобщението за обявяването на съдебното решение и самото съдебно решение на 27.10.2022г..

На 15.12.2022г. е депозирана въззивна жалба вх.№ 6327 от името на Ф.

М. против Решение № 251/24.10.2022г..по гр.д. № 751/22г. на АРС, която е върната от съда с обжалваното тук разпореждане като просрочена.

Съдът е приел, че е налице хипотезата на чл.262, ал.2, т.1 ГПК с аргумент, че решението е било връчено на страната на 27.10.2022г., а въззивната жалба е постъпила на 15.12.2022г. т.е. след изтичане на 2седмичния срок за обжалването му, поради което подлежи на връщане като просрочена. Това съображение се споделя и от настоящият състав, т.к. въззивната жалба е действително просрочена. В настоящото производство, съдът няма правомощия да изследва верността на твърденията, че частният жалбоподател е бил лишен от право на участие в процеса по описания в жалбата начин. Жалбоподателят М. не се е възползвала от правото си да поиска възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба по чл.64, ал.2чл.66 от ГПК, в което страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. При тези данни съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.64, ал.1 ГПК, като е върнал подадената въззивна жалба поради установеното просрочие.

По тези съображения обжалваното разпореждане за връщане на въззивната жалба като просрочена подлежи на потвърждаване.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1269/16.12.2022г. по гр.д. № 751/2022г. по описа на РС-Айтос, с което е върната като просрочена въззивната й жалба с вх.№ 6327/15.12.2022г. на АРС против Решение № 251/24.10.2022г. постановено по посоченото гражданско дело.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3