Решение № 494 от 04.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 494 гр. София, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. при участието на секретаря СветлА. Д. Тодорова като разгледа докладваното от Петя Г. Търговско дело № 20241100902255 по описа за 2024 година

Ищецът Национална агенция за приходите, предявява против „Лайтхаус голф ризорт“ АД (н.), ЕИК 131147387, иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за признаване за установено съществуването и дължимостта на публични вземания в общ размер на 2860,54 лв. - лихви, включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на неприети вземания на кредиторите на „Лайтхаус голф ризорт“ АД (н.).

С исковата молба се твърди, че с Решение № 2969/17.12.2018 г., постановено по т. д.

№ 2360/2018 г. по описа на Апелативен съд София, и обявено в ТРРЮЛНЦ под № 20181227104851, е открито производство по несъстоятелност срещу „Лайтхаус голф ризорт“ АД (н.).

В ТРРЮЛНЦ под № 20240830085850 по партидата на „Лайтхаус голф ризорт“ АД (н.), е обявен и изготвен от синдика списък № 11 на неприетите вземания на кредиторите на дружеството,предявени в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, в които са включени публични вземания, предявени от НАП с молба с изх. № 24-28-2227/11#110/29.04.2024 г.

Ищецът е подал възражение с изх. № 24-28-2227/11#118/04.09.2024 г. срещу неприетите на публичните вземания. С Определение №261912/29.10.2024 г., съдът по несъстоятелността е оставил без уважение, подаденото от НАП възражение, като неоснователно и списъкът на неприетите вземания е одобрен без изменения. Определението е обявено по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20241030132205.

Сочи, че неприетите публични вземания представляват лихви върху приети главници за държавни такси с изпълнителни листа, издадени въз основа на влезли в сила съдебни решения, както следва: 1) изпълнителен лист от 10.01.2024 г. по т.д. № 20/2020 г. на СГС с главница в размер на 2196,35 лв. и начислена лихва в размер на 286,30 лв. за периода от 12.04.2023 г. до 08.04.2024 г.; 2) изпълнителен лист от 16.02.2024 г. по т.д. № 2677/2019 г. на СГС с главница в размер на 5184,84 лв. и начислена лихва в размер на 550,86 лв. за периода от 27.06.2023 г. до 08.04.2024 г.; 3) изпълнителен лист от 20.02.2024 г. по т.д. № 27/2020 г. на СГС с главница в размер на 107 788 лв. и начислена лихва в размер на 2023,38 лв. за периода от 20.02.2024 г. до 08.04.2024 г. , както и че основанието за тяхното начисляване произтича от ДОПК и Закона за лихвите върху данъци, такси, и други подобни държавни вземания и 1 без да е отправена покА.. Претендира разноски.

Синдикът на „Лайтхаус голф ризорт“ АД (н.) изразява становище,че предявените искове от НАП следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Твърди, че за да е налице забава е необходимо кредиторът да покани своя длъжник да изпълни и да му даде достатъчен срок и тъй като такава не е била отправена процесните вземания за лихви не са възникнали. Сочи, че няма основание за начисляване на лихви преди определяне на срок за изпълнение с покА. по реда на чл. 221, ал. 1 от ДОПК.

Ответникът „Лайтхаус голф ризорт“ АД (н.) е подал отговор на исковата молба, като счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде отхвърлени.

Твърди, че е необходимо кредиторът да покани своя длъжник да изпълни и да му даде достатъчен срок. Сочи, че няма основание за начисляване на лихви преди определяне на срок за изпълнение с покА. по реда на чл. 221, ал. 1 от ДОПК.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна стрА. следното:

Във връзка с извършена служебна справка по реда на чл. 23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ по партидата на „Лайтхаус голф ризорт“ АД (н.), се установява, че с решение № 2969 от 17.12.2018 г., постановено по т.д. № 2360/2018 по описа на Апелативен съд София, ТО, 11 състав, е открито производство по несъстоятелност на дружеството и е определена начална дата на неплатежоспособността 31.12.2011 г. С решение № 750 от 28.05.2020 г. постановено по т. д. № 1708/2011 по описа на СГС, ТО, VI-21 състав на основание чл. 711 от ТЗ, във връзка с чл. 710 от ТЗ, дружеството е обявено в несъстоятелност, наложени са обща възбрА. и запор върху имуществото му, прекратени са правомощията на органите му на управление и е лишено от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото му включено в масата на несъстоятелността, съответно е постановено започване на неговото осребряване.

С молба с изх. № 24-28-2227/11#110 от 29.04.2024 г. ищецът Национална агенция за приходите е предявил процесните вземания в производството по несъстоятелност на длъжника „Лайтхаус Голф Ризорт“ ЕООД (н.).

Като доказателство по делото е приложен Списък № 11 от 26.08.2024 г. на неприетите от синдика допълнително предявени вземания по чл. 688, ал. 3 от ТЗ на кредиторите на „Лайтхаус Голф Ризорт“ ЕООД (н.). В него са отразени предявените от НАП публични вземания за лихви върху главница за държавна такса в общ размер на 2860,54 лв., от които 286,30 лв. – лихва върху главница в размер на 2196,35 лв. по изпълнителен лист от 10.01.2024 г. по т.д. 20/20 г. по описа на СГС, за периода от 12.04.2023 г. до 08.04.2024 г.;

550,86 лв. – лихва върху главница от 5184,84 лв. по изпълнителен лист от 16.02.2024 г. по т.д. 2677/29 г. по описа на СГС, за периода от 12.04.2023 г. до 08.04.2024 г.; 2023,38 лв. – лихва върху главница от 107 788 лв. по изпълнителен лист от 20.02.2024 г. по т.д. 27/20 г. по описа на СГС за периода от 21.02.2024 г. до 08.04.2024 г. Списъкът бил обявен в Търговския регистър на 30.08.2024 г.

Срещу списъка на неприетите вземания е подадено възражение от НАП по чл. 690, ал. 1 от ТЗ с изх. № 24-28-2227/11#118/04.09.2024 г., с искане списъкът да бъде изменен и публичните вземания за лихви в общ размер на 2860,54 лв. да бъдат включени в списък на приетите вземания на кредиторите на дружеството.

С Определение № 261912 от 29.10.2024 г. по т. д. 1708/2011 г. по описа на СГС, ТО, VI-21 състав подаденото възражение от НАП е оставено без уважение и списък № 11 на неприетите вземания на кредиторите на „Лайтхаус Голф Ризорт“ ЕООД (н.) е одобрен без изменения. Определението е обявено в Търговския регистър на 30.10.2024 г.

При така установеното от фактическа стрА., съдът излага следните правни изводи:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ. Същият е допустим, тъй като са налице специалните процесуални предпоставки за това – спрямо 2 ответника е открито производство по несъстоятелност, вземанията на ищеца са били включени в съставен от синдика списък на неприетите вземания, а подаденото в срок възражението на кредитора е оставено без уважение с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ на съда по несъстоятелността. Искът е предявен в преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ.

Производството по чл. 692 ТЗ за разглеждане на възражения срещу съставените от синдика списъци обхваща: /1/ предявяване на вземанията от кредиторите пред съда по несъстоятелността /с изключение на подлежащите на служебно вписване вземания по чл.

687 ТЗ/; /2/ включването им в списъците, изготвени от синдика; /3/ възможност за оспорване на списъците чрез възражение от кредитор и/или длъжника в производството по чл. 692, ал.

2 и, ал. 3 ТЗ пред съда по несъстоятелността и /4/ постановяване на определение по чл. 692, ал. 1 и/или, ал. 4 ТЗ от съда по несъстоятелността за одобряване на списъците на приетите и служебно вписаните вземания след съответна промяна при уважаване на възражение по чл.

690, ал. 1 ТЗ. В случай на развило се и приключило производство по чл. 692, ал. 2 и, ал. 3 ТЗ по възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, спорът относно вземането, съответно неговото обезпечение/привилегия, предмет на възражението, може да бъде продължен от участвалия в него кредитор, за който резултатът от определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ е негативен, чрез предявяване на установителен иск по чл. 694 ТЗ в преклузивния срок от обявяване на определението на съда по несъстоятелността по чл. 692, ал. 4 ТЗ в търговския регистър.

(Така и решение № 53 от 16.07.2015 г. по т. д. № 3170/2013 г., ТК, I т. о. на ВКС; решение № 185 от 10.12.2014 г. по т. д. № 3199/2013 г., ТК, I т. о. на ВКС).

Специалният установителен иск по чл. 694 ТЗ е обусловен от развилия се спор относно вземане /основание, размер, обезпечение, привилегия/ на кредитор в производството по несъстоятелност по реда на чл. 692, ал. 2 и, ал. 3 ТЗ, като целта на исковото производство е окончателно разрешаване на спора по отношение на всички участници в производството по несъстоятелност с оглед нуждите на същото. Ето защо, на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ, субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение се разпростират върху длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност.

От изложеното следва, че предметът на исковото производство по чл. 694 ТЗ съвпада с този на производството по възраженията по чл. 692, ал. 2 и ал. 3 ТЗ по делото по несъстоятелност, поради което, това което може да бъде предмет на възражението по чл.

690, ал. 1 ТЗ, може да бъде и предмет на установителния иск по чл. 694 ТЗ.

В настоящия случай процесните вземания са включени от синдика в списъка на неприети вземания, в която част списъкът не е изменен от съда по несъстоятелността, като тези вземания са в общ размер на 2860,54 лв., от които 286,30 лв. – лихва върху главница в размер на 2196,35 лв. по изпълнителен лист от 10.01.2024 г. по т.д. 20/20 г. по описа на СГС, за периода от 12.04.2023 г. до 08.04.2024 г.; 550,86 лв. – лихва върху главница от 5184,84 лв. по изпълнителен лист от 16.02.2024 г. по т.д. 2677/29 г. по описа на СГС, за периода от 12.04.2023 г. до 08.04.2024 г.; 2023,38 лв. – лихва върху главница от 107 788 лв. по изпълнителен лист от 20.02.2024 г. по т.д. 27/20 г. по описа на СГС за периода от 21.02.2024 г. до 08.04.2024 г.

Спорен по делото е въпросът дали лихва върху присъдени държавни такси се дължи от момента на възникването на задължението с влизане в сила на съдебния акт или е необходимо изпращането на покА. до длъжника.

Ищецът Национална агенция за приходите излага доводи, че съгласно разпоредбата на 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК публично държавно вземане е вземането за държавни такси, установени по основание със закон. Съдебните такси са такова вземане, тъй като са установени по основание със Закона за държавните такси и Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. С нормата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК е предвидено за неплатените в законоустановените срокове публични задължения да се дължи лихва в 3 размер, определен в съответния закон, който е ЗЛДТДПДВ. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТДПДВ неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други подобни държавни вземания се събират със законна лихва. Според ищеца вземането за присъдена в полза на Държавата държавна такса има финансово-правен характер, възниква по силата на закона, съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, като моментът на възникването му е от влизане в сила на съдебният акт, с който е присъдено, от който момент то е определено по размер и е изискуемо, т.е. не е необходимо да бъде изпращА. нарочна покА. до длъжника, за да бъде поставен същия в забава.

Синдикът А. М. излага доводи, че задължението за заплащане на лихва е задължение без срок, за което съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да поиска изпълнение веднага. Сочи, че е необходимо кредиторът да обяви на своя длъжник, че иска да получи изпълнение – да го покани да изпълни и да му даде достатъчен срок, след изтичането, на който длъжникът ще изпадне в забава. Допълва, че съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато няма определен ден длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

Съдът намира, че вземанията за държавни такси и лихви върху тях, каквото е и процесното вземане са публични на основание чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от ДОПК. Съгласно чл. 164, ал. 3 от ДОПК, публичните вземания се предявяват от НАП пред съда по несъстоятелността. За неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон въз основа на чл. 175, ал. 1 от ДОПК.