Решение № 197 от 04.04.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. София, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов при участието на секретаря Даниела Ив. Петрова Никова като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20238002100169 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 295, ал. 2 ГПК.

С решение №14 от 14.01.2025г. по настоящето дело е отменено въззивното решение №153/26.09.2022г., постановено по в.гр.д.№525/2021г. на Апелативен съд – гр.Бургас и е даден ход за разглеждане на делото пред Върховния касационен съд.Приети са следните писмени доказателства : н.а.№27, н.д.№172/2002г. на нотариус М.Б., н.а.№121, н.д.

№257/2002г. на нотариус М.Б. и н.а.№58, н.д.№431/2003г. на нотариус М.Б..

Въз основа на събраните доказателства от инстанциите по същество, Върховният касационен съд, състав на I г. о., намира следното:

Предявен е иск от НСА“Васил Левски“ - гр. София] и Държавата, представлявана от МРРБ срещу К. И. А., [ЕГН], за приемане на установено в отношенията между страните, че държавата е собственик по приращение на следния недвижим имот : апартамент № ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***с адрес – [населено място], 8230, м–ст „ А.“, вх.“А“, ет.2, находящ се в сграда №1, построена в ***, с площ 82.32кв.м., състоящ се от : две спални, две бани, коридор, дневна – столова, кухненски бокс, при граници и съседи самостоятелни обекти : на същия етаж с идентификатор ***, под обекта с идентификатор ***, над обекта с идентификатор ***, ведно с 8.64 кв.м ид.ч. от 1 общите части на сградата и 24.235/2400кв.м.ид.ч. от ПИ ***, стар идентификатор : ***, кв.***, парцел ***, целия с площ от 2 400кв.м., както и за осъждане на ответника да предаде на държавата, чрез НСА“Васил Левски“ владението върху описания имот.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна :

С решение от 12.02.1999г., постановено по гр.д.№196/1998г., Несебърският районен съд е отменил отказа на ПК за възстановяване правото на собственост на наследниците на С. Р. върху лозе от 2.8дка в м-ст „А.“, имот пл.№***по плана на крайбрежието от 1956г., на основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ.Въз основа на това решение, със заповед №72/31.10.2000г. на кмета на Община – Несебър, е одобрено попълването на КП с възстановения имот, който е нанесен като имот пл.№***, в кв.***, от 2.8дка.

Със заповед №90/22.04.2002г. на кмета на Община – Несебър е одобрен ПУП, съгласно който за имот пл.№***са отредени 6бр. урегулирани поземлени имоти с обща площ 2,8 дка: УПИ *** с площ 500 кв.м., УПИ*** с площ 400 кв.м., УПИ *** с площ 400 кв.м., УПИ *** с площ 500 кв.м., УПИ *** с площ 500 кв.м., УПИ *** с площ 500 кв.м., в кв. ***. В същия квартал *** са образувани и 5 бр. УПИ общинска собственост: УПИ ***., ***., ***., *** и ***.

С договор за покупко-продажба от 25.04.2002г., обективиран по н.а.№27, н.д.№172/2002г. на нотариус М.Б., А. С. Р. и С. С. Ч./наследници на С. Р./ са продали на „Спектър“ООД следните недвижими имоти : УПИ *** с площ 400 кв.м. ; УПИ *** с площ 400 кв.м.

С к.н.а. №121, н.д.№257/2002г. на нотариус М.Б., издаден по реда на чл.483, ал.1 от ГПК, молителят „Спектър“ООД е бил признат за собственик на УПИ ***/бивш общински имот/, в кв.*** по плана на м-ст „А.“.

От заключенията по допуснатите по делото СТЕ, кредитирани от съда като обективно и компетентно дадени се установява, че през 2003 г. и 2004г. са одобрени частични изменения на ПУП, както следва: а/със заповед от 30.07.2003г. УПИ*** с площ 500кв.м. и УПИ *** с площ 500 кв.м. са обединени в общ новообразуван УПИ *** с площ 1000 кв.м. ; б/със заповед № 557/6.11.2003г. УПИ *** с площ 400 кв.м., УПИ *** с площ 400 кв.м. и УПИ ***-общински от 600 кв.м. се обединяват в УПИ *** с площ 1400 кв.м. ; в/със заповед № 247 от 30.04.2004г. е одобрено обединяване на УПИ ***и УПИ *** в общ УПИ ***, с площ от 2400 кв.м./извън този имот остават реституираните УПИ *** с площ 500 кв.м. и УПИ *** с площ 500 кв.м./.

По одобрената със заповед от 2.10.2003г. кадастрална карта първоначално образуваните 6 бр.

УПИ в кв. 1/със заповед № 90/22.04.2002 г. на кмета на Община – Несебър/ са нанесени като поземлени имоти както следва: УПИ *** с площ 500 кв.м. – като ПИ ***, УПИ*** с площ 400 кв.м. – като ПИ ***, УПИ *** с площ 400 кв.м. – като ПИ ***, УПИ *** с площ 500 кв.м.

– като ПИ ***, УПИ ***-общ от 600 кв.м. – като ПИ ***, УПИ *** с площ 500 кв.м. – като ПИ ***и УПИ *** с площ 500 кв.м. – като ПИ ***.

С договор за покупко-продажба от 09.04.2004г., обективиран по н.а.№58, н.д.№431/2004г. на нотариус М.Б., Х. М. В. и И. Й. В./придобили от реституентите/ са продали на „Спектър“ООД следния недвижим имот : УПИ *** с площ от 1 000кв.м., находящ се в кв.*** по плана на м-ст „А.“.

2

През 2006г. ПИ ***, ПИ ***, ***, ***и ***/последният общински/ са обединени в един поземлен имот с идентификатор ***, съответстващ на УПИ ***, с площ от 2400 кв.м. по изменението на ПУП, одобрено със заповед № 247 от 30. 04. 2004 г.Извън този имот остават реституираните поземлени имоти ***и ***.

С решение № 214 от 15. 01. 2009г. по в.гр.д.№706/2007г. на Бургаския окръжен съд, което не е било допуснато до касационно обжалване с определение от 31. 07. 2009 г. на ВКС, е отменено решение № 101 от 25.05.2005г. по гр.д.№332/2004 г. на Несебърския районен съд и е уважен предявения от НСА „В. Левски“ срещу „Спектър“ ООД, иск с правно основание чл.108 от ЗС, за предаване владението върху недвижим имот, съставляващ УПИ ***, в кв.

*** по ПУП на м. „А.“ съгласно изменението на ПУП, одобрено със заповед № 247 от 30.04.2004г., нанесен като поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място].

Не е спорно по делото, че въз основа на издадено разрешение за строеж и одобрени проекти „Спектър“ООД е предприел действия по застрояване на спорния с НСА“Васил Левски“ имот.Построена е жилищна сграда, която е въведена в експлоатация с удостоверение №36/ 15.04.2005г./построяването на сградата е била осъществено в хода на гр.д.№332/2004г. на НРС/.

Въз основа на искова молба от 21.12.2005г., пред Несебърския районен съд е било образувано гр.д.№753/2005г., което е било с предмет иск по реда на чл.97, ал.1 от ГПК-отм., предявен от НСА“Васил Левски“ срещу Община Несебър и 23 физически лица, две от които са били А. С. Р. и С. С. Ч..Спорът за собственост с последните двама е бил за имоти ***, ***и ***като от заключението по допуснатата пред въззивния съд при новото разглеждане на делото СТЕ се установява ,че имот ***не е част от УПИ ***, в кв. *** по ПУП на м.

„А.“.С решение от 08.04.2005г. НРС е отхвърлил предявения иск. Първоинстанционното решение е било потвърдено с решение на Бургаския окръжен съд по гр.д.№912/2007г., което не е било допуснато до касационно обжалване с определение от 22.07.2009г. по гр.д.

№100/2009г. на ВКС.

С договор за покупко-продажба от 14.03.2005г., сключен след образуването на гр.д.

№332/2004г. по описа на Несебърския районен съд „Спектър“ ООД е продал на А. Х. А. следния недвижим имот : апартамент № ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***с адрес – [населено място], 8230, м – ст „ А.“, вх.“А“, ет.2, находящ се в сграда № ***, построена в ПИ ***, с площ 82.32кв.м.

С договор за покупко-продажба от 09.06.2010г. А. Х. А. и съпругата му О. А. са продали придобития от тях имот на „Милион 2010“ЕООД, който от своя страна го е продал на ответника К. И. А. с договор за покупко-продажба от 09.05.2018г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка касационната инстанция приема следното от правна страна :

Предмет на делото е иск с правно основание чл.108 от ЗС, с който държавата претендира, че е придобила правото на собственост върху спорния имот по приращение, тъй като в притежаван от нея поземлен имот/придобит въз основа на валидно проведено отчуждително мероприятие/ е построена сграда от лице, което не е притежавало надлежно учредено право на строеж.Ответникът е частен правоприемник на това лице и е придобил по продажба 3 правото на собственост върху самостоятелен обект в тази сграда, което обосновава пасивната му легитимация по предявения иск.

По делото се установява, че между държавата/участвала чрез процесуалния си субституент НСА/ и реституентите/техен частен правоприемник са били проведени две искови производства, които са приключили с влезли в законна сила решения.Предмет на гр.д.

№332/2004г. на Несебърския районен съд е бил УПИ ***, в кв.***по ПУП на м. „А.“ съгласно изменението на ПУП, одобрено със заповед № 247 от 30.04.2004г., целия с площ от 2 400кв.м., а по гр.д.№753/2005г. на Несебърския районен съд само част от този имот :

***/УПИ *** с площ от 500 кв.м. по плана от 2002г./ и ***/ УПИ *** с площ 500 кв.м. по плана от 2002г./.И по двете дела НСА е претендирала, че държавата е собственик на спорните имоти въз основа на проведено отчуждително мероприятие – Учебна водна спортна база Н., м-ст „А.“.

По гр.д.№332/2004г. ответник е бил „Спектър“ООД, дружество придобило правото на собственост върху УПИ ***, в кв. *** по ПУП на м. „А.“ съгласно изменението на ПУП, одобрено със заповед № 247 от 30.04.2004г., по продажба и приватизация от реституентите А. С. Р. и С. С. Ч. и Община Несебър.Към момента на образуване на делото дружеството не е предприело действия по разпореждане с придобития имот.Това производство е приключило с влязло в законна сила решение, с което е признато правото на собственост на държавата върху спорния имот, представляващ част от Учебна водна спортна база Н., м-ст „А.“ на твърдяното придобивно основание – отчуждаване.

Производството по гр.д.№ 753/2005г. по описа на Несебърския районен съд е било образувано по искова молба от 21.12.2005г.Ответници по иска за собственост, предмет на който са били имоти ***и ***, са били реституентите А. С. Р. и С. С. Ч., които към този момент са се разпоредили с правото си на собственост върху УПИ *** с площ 500кв.м. и УПИ *** с площ 500 кв.м./със заповед на кмета на Община Несебър от 30.07.2003г. тези имоти са обединени в общ новообразуван УПИ *** с площ 1000 кв.м./. През 2003г. имотът е бил продаден на Х. В. и И. В., които на 09.04.2004г. са го прехвърлили на „Спектър“ООД.

Съгласно чл.298, ал.2 от ГПК силата на пресъдено нещо важи не само за страните, но и за техните наследници и правоприемници. Разпростирането на силата на пресъдено нещо поради правоприемство предпоставя, че в деня на правоприемството тя вече е настъпила.Само в тази хипотеза правоприемникът ще бъде обвързан от правните последици на приключилия исков процес.Ако спорното право е било прехвърлено, преди да започне делото, и то е било водено срещу праводателя, няма основание правоприемникът да бъде обвързан от силата на присъдено нещо, обвързваща праводателя.Към момента на образуване на делото само той е разполагал с легитимация да проведе защита на прехвърленото му право.

Според т.10 от ППВС№2/1977г. под „същите страни“ по смисъла на чл. 231, б. „г“ ГПК/чл.303, ал.1, т.4 от ГПК от 2007г./ следва да се разбират не само лицата, от чието име и срещу които се води делото, както гласи чл. 15, ал. 1 от ГПК/чл.26, ал.1/, т. е. ищецът и ответникът, а всички лица, по отношение на които решението според чл. 220, ал. 1 от ГПК/чл.297 и чл.298, ал.2 от ГПК/ има сила на пресъдено нещо.

4

Въз основа на изложеното следва да се приеме, че страните по гр.д.№332/2004г. по описа на Несебърския районен съд са обвързани от силата на пресъдено нещо, че държавата е собственик на УПИ ***, в кв.***по ПУП на м. „А.“ съгласно изменението на ПУП, одобрено със заповед № 247 от 30.04.2004г.Ответникът по настоящото производство, който е частен правоприемник на „Спектър“ООД не може да се позове на формираната сила на пресъдено нещо по гр.д.№ 753/2005г. по описа на Несебърския районен съд, с което правото на собственост на държавата по отношение на част от УПИ***, в кв. *** по ПУП на м. „А.“ е било отречено, тъй като спорното право е било прехвърлено, преди да започне делото, а то е било водено срещу праводателя, а не срещу правоприемникът.От горното следва, че не е налице пълен обективен и субективен идентитет на посочените две дела, които са разрешени от съда по противоположен начин.