Решение № 84 от 11.04.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. ЛЕВСКИ, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20244410100867 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 11, т.9 и чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, вр. чл.19, ал.2, ал.4 и чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на Договор 1361322 за предоставяне на потребителски кредит от 25.06.2024 г.

В РС – Левски е постъпила искова молба от Н. Х. П., ЕГН **********,с адрес: гр. ***, чрез адвокат Б. Г. Й., срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.В.В. и Д.В.Н..

Твърди се в исковата молба, че ищецът е сключил на 25.06.2024г. индивидуален договор №1361322, за предоставяне на потребителски кредит с „Фератум България" ЕООД, в размер на 2 700 лева със срок от 10 месеца, с първи падеж на месечната вноска на 25.07. 2024 г., последен падеж на 21.04.2025 г. Твърди се, че съгласно т.3 от процесния договор за потребителски кредит, общата сума която следва да бъде върната е в размер на: 3 213 лева, представляваща сбор от сумата от отпуснатия кредит в размер на 2700 лева + лихва, в размер на 513 лева, при лихвен процент 22.8 %. Общият разход по кредита бил в размер на 513 лева; Годишният процент на разходите по Кредита е в размер на 48.35 %, изчислен по реда на чл.8.4 от ОУ и включвал разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като Годишен процент от общия размер на предоставения кредит";

Кредитът се обезпечавал с Поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, с одобряването от дружеството на 1 предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не можела да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Със сключването на настоящия договор кредитополучателят потвърждавал, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от Кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит; извън тези индивидуални условия, за уреждане на взаимоотношенията между страните, възникнали по повод предоставените от кредитора на кредитополучателя потребителски кредити, се прилагали Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на Фератум България ЕООД. Твърди се, че от представеното Актуално състояние на „Фератум България" ЕООД от Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел било видно, че едноличен собственик на капитала е: МУЛТИТЮТ СЕ, Индификация ***, Чуждестранно юридическо лице, държава: Финландия, или кредиторът „Фератум България" ЕООД и фирмата ГАРАНТ, с която ищецът е сключил Договор за поръчителство - Multitude Bank Pic.I.e. били свързани лица по смисъла на & 1, ал. 2 от ТЗ. Посочва се, че ищецът е сключил с Multitude Bank Pic. I. Договор за гаранция № *** г., като съгласно Погасителният план за договора за гаранция ТАКСА за предоставяне на гаранция (поръчителство), която била разсрочена към вноските от договора за потребителски кредит, като се сумирали, правели общото задължение в размер на: 2484 лева. Уточнява, че няма приложен договор за гаранция.

Ищецът не оспорва, че между Н. Х. П., и „Фератум България" ЕООД, е сключен договор № *** г. за предоставяне на потребителски кредит; че по силата на сключения договор за потребителски кредит и в изпълнение на задължението на длъжника по чл. 5 от договора за кредит между ищеца и Multitude Bank p.I.e., със седалище и адрес на управление в Малта, е сключен Договор за гаранция (поръчителство).

Навежда довод, че с договора за поръчителство, поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря за изпълнение на задължение от страна на друго лице, наречено длъжник. Счита, че такова обвързване е акцесорно, което означава, че съществуването и обхватът на поръчителство са пряко зависими от основното задължение, което поръчителят гарантира.

Твърди, че ако основният договор е недействителен поради каквато и да е причина, това неминуемо води до недействителност и на договора за поръчителство, тъй като последният е изцяло зависим от валидността на основния договор, доколкото в чл.138, ал.1 ЗЗД било разписано, че поръчителството може да съществува само за действително задължение.

Ищецът твърди, че в процесния случай е налице недействителност на договора за кредит поради противоречията му с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като възнаграждението за поръчител не било включено при формиране на приложимия към договора ГПР, макар и да представлявал сигурен разход за 2 потребителя; че неправилното посочване на ГПР и общо дължимата от потребителя сума по кредитното правоотношение водело до цялостна недействителност на договора на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Според ищеца, посочено било в т.4 от договора за кредит, че общият разход по кредита е 513лв., т.е. възнаградителната лихва, което не било вярно, както и не било вярно, че общият разход по кредита би бил в размер на 3213 лв., сумата която потребителят следвало да върне на кредитора. Общият разход по кредита бил в размер на 3 213 (кредит плюс лихви) + 2 484 (възнаграждението за гаранта)= 5 697.00 лева. Процесният договор за потребителски кредит нарушавал разпоредбите на ЗПК, поради което бил недействителен. Позовава се на чл. 22 от ЗПК, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20 и ал. 2; и чл. 12, ал.

1, т. 7 - т. 9, договорът е нищожен. Твърди се, че в процесния случай не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според която Договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Счита, че следва да се приеме, че Договорът страда от липса на реквизит от задължителното съдържание по чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, а именно посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Твърди се, че според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като Годишен процент на разходите от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите се изчислявал по специална формула. Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора, като в случая било налице нарушение, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютна стойност на лихвения процент в размер на 22.8 % и Годишен процент на разходите в размер на 48.35 %. Липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита. Твърди се в ИМ, че съгласно т. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит №1361322/25.06.2024 г. кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от Multitude Bank Малта (ferratum bank) в полза на Дружеството, с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение. Според тази клауза потребителят имал право да избира както физически лица така и посоченото юридическо лице, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит.

Прави възражение, че към годишния процент на разходите не била включена сумата по „допълнителната възмездна услуга" по договор за гаранция за такса гарант с разходи в размер на 2 484 лева. Таксата гарант е следвало да се включи в размера на ГПР, според §1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя". Счита, че в конкретния случай възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на 3 трето лице - поръчител, различно от кредитодателя, което обаче е пряко свързано с договора за кредит и е следвало да бъде включено при изчисляване на ГПР. Посочва, че уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство представлявало разход по кредита, който неправилно не е бил включен като такъв в гпр по договора за потребителски кредит.

Потребителят бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи - нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Посочва, че с оглед на представеното Актуално състояние на ответното дружество, поръчителят-гарант бил собственик на кредитора и „Фератум България" ЕООД и поръчителят - Multitude Bank са свързани лица по смисъла на § 1, т.6 от ДР на ТЗ, тъй като тяхната дейност се контролира от трето лице общ собственик, като се позовава на Решение № 12078 от 19.06.2024 г. на СРС, 175 състав постановено по гр. дело № 44/2023 г.

Относно изложеното, че константно в практиката на съдилищата в България било разбирането по тези многобройни договори на „Фератум България" ЕООД е, че възнаграждението за предоставената гаранция представлява разход за потребителя по самия договор за заем, който съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК е следвало да бъде включен при начисляване на размера на ГПР и обявен на потребителя в договора, се посочва съдебна практика:

Решение № 767 от 13.06.2024 г. по възз. гр. дело № 1008/2024 г. на Окръжен съд - Пловдив, VI състав; Решение № 427 от 03.04.2023 г. на Окръжен съд Пловдив, VI състав по гр. дело № 116/2023 г.; Решение № 2152 от 11.04.2024 г. на СГС, възз. IV - А състав, по гр. дело № 194/2023 г.; Решение № 1153 от 17.10.2023 г. на Окръжен съд - Варна, IV състав по гр. Дело № 1254/2023 г.;

Решение № 861 от 10.07.2023 г. на Окръжен съд - Варна, I състав, по гр. дело № 892/2023 г. и други.

Според ищеца договарянето на разгледания разход за потребителя, който е следвало, но не е било включено в размера на ГПР, се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, относно максимално допустимия размер на ГПР с цел предотвратяване на прекомерното оскъпяване на кредита.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлявало „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и, ал. 2, т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС.

Искането е съдът да прогласи недействителността на целия договор 1361322 за предоставяне на потребителски кредит от 25.06.2024 г., сключен от „Фератум България" ЕООД ЕИК *** и ищеца Н. Х. П., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр.с чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД във вр, с чл. 10, ал.1 и чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 2 и ал. 4 и във вр. с чл. 22 от ЗПК.

Претендират се направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от страна на ответника.

4

Становището на ответника е, че исковите претенции на ищцата са изцяло неоснователни, по изложените съображения.

Неоснователно било твърдението, че поръчителството от Мултитуюд Банк (Малта) е задължително условие за сключване на кредитен договор.

Кредитополучателят можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „Фератум България", потребителят сам избирал обезпечението. Прави извод, че сключването на договор за гаранция не било задължително. Изразява становище, че исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна — Мултитуюд Банк, а не „Фератум България" ЕООД. Мултитуюд Банк било самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставяла услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, вписана в нарочния регистър на БНБ.

Договорът за гаранция било отделно облигационно правоотношение, по което Фератум България не била страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство нямало да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк и така нямало да настъпи промяна в патримониума на ищеца. Счита, че ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което същите следвало да бъдат оставени без разглеждане като недопустими. Ищецът сам избрал Мултитуюд Банк (Малта) като поръчител в електронния формуляр и, след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит. Получил бил преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочвала, че за сключването на договора за кредит „Фератум България" изисква поръчителство. Ищецът получил и документи от Мултитуюд Банк, включително Договор за гаранция. След като е бил информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора. С оглед на това, не можело да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е от ЗЗП.