Решение № 152 от 10.07.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Сливница, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20211890100448 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Н. Й. М. и Г. И. А., с която против Община Б. е предявен петиторен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на имот ливада с площ от 7 дка, четвърта категория, находяща се в местността „Кривата“ по плана на с. Гурмазово, идентичен с имот пл. № 144 по предходния план на гр. Б., придобит по наследство при права от по ½ ид.ч. за всеки ищец /уточнено в съдебно заседание, проведено на 14.11.2023 г. л.192/ Ищците заявяват в исковата молба, че са собственици на имот ливада с площ от 7 дка, четвърта категория, находяща се в местността „Кривата“ по плана на с. Гурмазово, идентичен с имот пл. № 144 по предходния план на гр. Б.. Твърдят, че с решение № 02 от 17.02.1992 г. на ПК Б. на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ в качеството им на наследници на М.С.П. им е било възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху недвижими имоти, включително и върху процесния имот. Посочват, че впоследствие с решение № 02 от 23.02.1998 г. е отказано възстановяването на правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху процесния имот с мотив, че имотът е бил отчужден и заплатен на наследниците на М.С.П.. Ищците твърдят, че това не се е случило и неправилно е било отказано възстановяването на собствеността върху имота. Затова искат от съда да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на процесния имот.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковете. Посочва, че процесният имот е бил отчужден и заплатен на ищците.

Твърди, че решението, с което е отказано възстановяването на правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху процесния имот е влязло в сила.

Ответникът прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, 1 доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за недопустимост на исковете, доколкото не са предявени от всички наследници на М.С.П., а само от двама от тях.

Съдът приема, че се произнася по допустими искове, доколкото съсобствениците не са задължителни необходими другари, нямат обща процесуална легитимация. Всеки сам за себе си може да защитава и упражнява собственическите права, а това до какъв размер ще бъде признато правото на собственост е въпрос по същество.

По същество:

Предявени са субективно, кумулативно съединени половителни установителни искове за собтвеност с правна квалификация 124, ал.1 ГПК.

За да бъде уважен искът ищците следва да установят, че са наследници на М.С.П., както и че са придобили по наследство описания в исковата молба имот, че наследодателят им е бил собственост на същия, придобивното основание.

Ответникът носи насрещно доказване, както и да устнови своите права по отношение на имота.

Спорно по делото е собственост ли е на ищците процесния имот, реализирана ли е отчуждителна процедура по отношение на същия и станал ли е ответникът собственик.

От представения по делото Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка от 17.07.1933 г. /л.10/ се установява, че М.С. М. е признат за собственик по силата на давностно владение на ливада в местността „Кривата“ с площ от около 7 дка., при съседи: река, М. З., Г. С., братя К. и Л. С..

По делото е представено Удостоверение за наследници на М.С.П., починал на 02.08.1960 г. /л.13/, от което се установява, че същият е оставил като наследници Н. Й. М. – внук, Г. И. А. – внук, Д. М. С. – син – починал на 10.08.2021 г. и Б. М. С. – дъщеря.

Посочените лица са наследили по ¼ идеална част всеки, съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗН.

От Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадено от община С.

/л.18/ се установява, че лицето с имена М.С.П. е идентично с лицето с имена М.С. М., посочен в обсъдения по-горе нотариален акт.

От представеното по делото Разпореждане № 331 от 18.03.1958 г. на Министерски съвет /л.91/ са отчуждени, на основание чл.101 Закона за собственостт, за нуждите на Софийски градски народен съвет за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуално жилищно строителство, за отстъпване на нуждаещи се граждани на право на строеж следните парцели I, II, III, XVIII, XIX и XX в кв.36 в м. Б., собственост на М.С.П..

Със Заповед № 0–1083 от 07.12.1967 г. на председателя на Софийски окръжен народен съвет, по реда на пар.60 от Правилника за приложение на Закона за планово изграждане на населените места e одобрен общия регулационен план, идейно застроителния план и напречните профили на улиците на село Б.. Със същата заповед е отреден терена за битов комбинат и баня в кв.2 от плана на село Б..

С Протокол от 03.05.1968 г. на Окръжен народен съвет – Б. /л.90/ и по реда на пар.85 от Правилника за приложение на ЗПИНМ /л.90/ е взето решение мястото, което се взема от имот с пл.№ 144, собственост на наследниците на М.С.П. /видно от удостоверението за наследници/ и се придава към парцела, отреден за Битов комбинат и баня в кв.2 е 5340 кв., е оценено на сума в размер на 10 680 лева. Отразено е, че мястото е незастроено, което не се оспорва от ищците.

От приетата по делото Съдебно-техническа експертиза /л.207/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че имотът, описан в нотариалния акт от 1933 г. ливада в местността „Кривата“ с площ от около 7 дка е идентичен с имот с пл.

№ 185, от който са образувани парцели I, II, III, XIX и XX в кв.36 в м. Б., собственост на М.С.П. /по плана от 1951 г./ и с имот с пл. № 144 в кв.2, отреден за Битов комбинат и баня /по плана от 1967 г./.

До този извод вещото лице достига след проследяване на всички действащи планове 2 на територията на Б. и сравняване на имотите по тях, като вещото лице обосновава разликата в площите на имота по двата плана с обстоятелството, че с плана от 1967 г. част от имота 144 е влязъл в улици и в други парцели за жилищно застрояване, а доколкото в северозападната граница имотът граничи с река, последната е навлязла повече в имота и е намалила площта му.

С оглед изложеното съдът приема, че предмет на отчуждителната процедура е именно процесният имот, описан в обсъдения по-горе Нотариален акт.

Съгласно чл.17 от Закона за плановото изграждане на населените места /в сила от 1950 г. и отменен през 1973 г./мероприятията на народните съвети се осъществяват по градоустройствените планове, въз основа на улично регулационния план.

Според разпоредбата на чл.42, т.1 от ЗПИНМ въз основа на улично-регулационните планове се осъществяват мероприятия на общински народни съведи, включително и за терени и сгради за комунални предприятия, каквото е битовия комбинат, за бани, за улици и за жилищни квартали за жилищно застрояване. Именно за изграждането на такива е издадено Разпореждане № 331 от 18.03.1958 г. на Министерски съвет и Заповед № 0–1083 от 07.12.1967 г. на председателя на Софийски окръжен народен съвет.

Съгласно разпоредбата на чл. 39 от ЗПИНМ недвижимите имоти на частни лица, отредени за мероприятия по улично регулационния план /каквито са битовия комбинат и банята, улиците и жилищните квартали/ се считат за отчуждени от деня на обезщетяване на собственика, съгласно ППЗПИНМ.

Съгласно разпоредбата на пар.81 от Правилника за приложение на ЗПИНМ, когато обезщетението е пари в брой, имотът се счита отчужден от плащането му.

В разпоредбата на пар.93 ППЗПИНМ се уточнява, че плащането на дължимото парично обезщетение се счита станало с внасяне на сумата в Държавната спестовна каса на разположение на правоимащите, когато: 1) правото да се получи обезщетение не е установено със съответните документи; 2) има отказ за получаване на обезщетението; 3) съществува спор между няколко лица относно правото върху дължимата сума; Държавната спестовна каса изплаща сумата на лицето, което установи правото си по съдебен ред; 4) правоимащите са в неизвестност. Внасянето на сумата произвежда действие по отношение на правоимащите от деня на съобщението, направено по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Видно от писмо от Общински народен съвет от 06.06.1968 г. /л.88/ всички наследници н а М.С.П. са предоставили оправдателни документи за получаване на сумата 10680 лева, определена като обезщетение за отчуждаването на процесния имот, тоест последните са били наясно с определеното обезщетение, като е указано сумата да бъде изплатена.

Същевременно на 28.06.1968 г. на наследниците на М.С.П. е изготвено удостоверение за идентичност на имот от същия Общински народен съвет /л.89/, от което се установява, че е налице кореспонденция между Общинския народен съвет - Б. и наследниците на М.С.П. и последните са били наясно с цялата процедура по определяне на обезщетението за отчуждения имот и разпореждането, с което се нарежда изплащането му.

С разпореждане /л.89/ сумата в размер на 10 680 лева е разпоредено да бъде преведена на ДСК – Костинброд в полза на всеки един от наследниците, съобразно правата им, тоест по равно

Представено е и съобщение от 01.08.1968 г. от Окръжен народен съвет - Б. /л.86/ до наследниците на М.С.П. в Б., с което се уведомяват, че са представили всички документи, от които могат да се установят правата им да получат определеното обезщетение от 10680 лева за отчуждаване на процесния имот, като същото е на тяхно разположение в касата.

Съгласно разпоредбата на чл.41, ал.1 ГПК /отм., в редакцията му от 1952 г., действаща към 1968 г./ Връчването на призовки става от надлежния съдебен служител, който с подписа си удостоверява датата и начина на връчването. Ако в мястото, където трябва да стане връчването, няма съдебно учреждение, връчването става чрез местния народен съвет.

С оглед така обсъдените доказателства по делото съдът приема, че е изпълнена процедурата по пар.93 ППЗПИНМ, а именно плащането на обезщетението е настъпило, поради което по силата на пар.81 ППЗПИНМ имотът е отчужден. Настъпил е вещнопрехвърлителния ефект на отчуждаването и същият е станал първоначално държавна собственост, доколкото към 1968 г. не е имало общинска собственост, като е актуван като такъв с Акт за държавна собственост на 15.03.1969 г. /л.78/ и след изменението на Закона за 3 собствеността с бр.77 от 1991 г., когато е признато право на общините да придобиват собственост, е преминал в собственост на община Б., за което е съставен акт за общинска собственост на 23.11.1998 г. /л.79/

От разпитаните по делото свидетели С.В.М., Б.М.С., П. Г. С., Р.Д.М. и Б. С. Ш. се установява, че в село Б. на процесното място е изградена баня в периода 1970-78 г., която е функционирала като такава до 1998 г. След това не се е ползвала по предназначение, доколкото всеки жител е изградил в жилището си своя баня и е отпаднала нуждата от обществена такава.

По отношение на годината, до която е функционирала банята съдът кредитира показанията на свидетелката Р.Д.М., доколкото същата е работила в банята за периода 78 – 98 г., като е била управител и дава най-преки и непосредствено впечатления за това, като работник в обществената сграда. Горното се установява и от представената от нея трудова книжка /л.115-120/, от която е видно, че през 1979 г. е назначена на длъжност домакин на банята, като е преназначавана на тази длъжност до средата на 1997 г.

От приетата по делото Съдебно-техническа експертиза се установява къде е ситуиран имотът и кои имоти обхваща по действащата Кадастрална карта и кадастрални регистри на общ. Б..