Решение № 5962 от 21.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5962 гр. София, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Людм. Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Людм. Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20221100509975 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, вр. с чл. 341 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника С. П. К. срещу решение № 20008967/31.01.2022 г., постановено по гр.д.

№ 71690/2018 г. по описа на СРС, 153 състав, с което по предявения от К. П. К. срещу Н. П.

К. и С. П. К. иск за делба и след влизане в сила на решение от 28.07.2020 г. за допускане на делбата, същата е извършена, като:

- на К. П. К. са поставени в дял на основание чл. 349, ал. 2 и чл. 353 ГПК поземлен имот с пл. № 111.3 по плана на новообразуваните имоти на местността „Лазарето“ в землището на село Горна Диканя, ЕКАТТЕ 16208, общ. Радомир, област Перник, с площ на имота от 492 кв.м., ведно с находящата се в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 37 кв.м.; поземлен имот с пл. № 111.3 по плана на новообразуваните имоти на местността „Лазарето“ в землището на село Долна Диканя, ЕКАТТЕ 22085, общ. Радомир, област Перник, с площ на имота от 224 кв.м.; както и лек автомобил марка „КИА“, модел „СОРЕНТО“, с рег. № *******;

- на Н. П. К. е поставена в дял на основание чл. 353 ГПК ливада, находяща се в с. Ставрек, общ. Антоново, обл. Търговище, с площ от 85,470 дка, девета категория, находяща се в местността „Къшлата“, имот № 000657;

1

- на С. П. К. е поставено в дял по реда на чл. 353 ГПК дворно място, находящо се в с.

Ястребино, общ. Антоново, обл. Търговище, с площ от 500 кв.м., за което е отреден УПИ I262, кв. 21, заедно с построените в него еднофамилна двуетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 45 кв.м. и стопански сгради с площ от 140 кв.м.; като К. П. К. е осъден да заплати на С. П. К. за уравнение на дяловете сумата от 2295,11 лв. за възложената движима вещ и сумата от 11960,22 лв. за възложения жилищен имот, а Н. П.

К. е осъдена да заплати на С. П. К. за уравнение на дяловете сумата от 4242,30 лв.

Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост при изложени доводи, че предвид неподеляемостта на имотите същите е следвало да бъдат изнесени на публична продан.

Въззивникът счита, че първоинстанционният съд е възприел твърде занижена цена на делбените имоти, която не отговаря на пазарната им стойност, като намира, че липсват доказателства съделителят К. К. да е живял в имотите в Горна и Долна Диканя към датата на смъртта на баща им, поради което не е налице основание за възлагането им в негов дял. Ето защо, въззивникът моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а делбата да бъде извършена чрез изнасяне на имотите на публична продан.

Въззиваемите Н. П. К. и К. П. К. не подават отговор на въззивната жалба. В открито съдебно заседание оспорват въззивната жалба и молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното:

Предявен е конститутивен иск за делба с правно основание чл. 344, ал. 1 ГПК. С решение № 162296/28.07.2020 г. по гр.д. № 71690/2018 г. по описа на СРС, 153 състав, влязло в сила на 27.08.2020 г., процесните четири броя недвижими имоти и един лек автомобил са били допуснати до делба между страните по делото при равни квоти – по 1/3 идеална част за К. П.

К., Н. П. К. и С. П. К., като към настоящия момент съдебната делба е във фазата по извършването й.

Извършването на делбата по начин, че всеки съделител да получи реален дял, е водещият принцип в делбата, уреден в чл. 69, ал. 2 ЗН – всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно, като неравенството на дяловете се изравнява с пари, а само имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан. Ето защо, във фазата по извършване на делбата съдът следва на първо място да извърши проверка дали е възможно реално поделяне на имотите чрез възлагането им в натура в дял на всеки съделител. Обстоятелството, че имотите са неподеляеми, не е пречка делбата да 2 бъде извършена чрез разпределението им между съделителите, в случаите когато делбените вещи са повече на брой от съсобствениците, така че да могат да се съставят реални дялове за всеки съделител. Няма изискване в закона дяловете да се формират от еднородни имоти, като е необходимо обособените реални дялове да бъдат съобразени с обема права на съделителите, всеки от тях да получи реален дял, а неравенството в стойността на дяловете да се уравни в пари. В този смисъл – Тълкувателно решение № 2/11.04.2022 г. по тълк. дело № 2/2021 г. на ВКС, ОСГК. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се отбележи, че способът, предвиден в чл. 348 ГПК, е изключение, приложимо, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. В случая не е налице пречка четирите недвижими имота (макар всеки един поотделно да е неподеляем) да бъдат реално поделени, тъй като съделителите са трима и всеки от тях може да получи недвижим имот в натура, а различната им стойност да се уравни в пари, поради което изнасянето на имотите на публична продан е неприложим способ в настоящото делбено производство.

С оглед на изложеното, първоинстанционният съд правилно е извършил делбата посредством извършване на разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, респ. чрез възлагане на част от имотите по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК при наличие на искане за това и при осъществяване на законовите предпоставки на посочената разпоредба. В исковата си молба К. П. К. е навел възлагателна претенция по отношение на недвижимите имоти в село Долна Диканя и село Горна Диканя, като в рамките на първоинстанционното производство ответникът С. П. К. не е оспорила изрично предпоставките за уважаването й – едва във въззивната жалба същата твърди, че брат й не е живял в къщата в Диканя преди баща им да почине, но към този етап от производството възраженията й в тази насока вече са преклудирани. От друга страна, дори и разгледани по същество, същите са неоснователни, тъй като от събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че към датата на откриване на наследството (смъртта на наследодателя П. К. К.) К. К. е живял в имота – свидетелят Х.И.Х. разказва, че познава ищеца от 2006 г. и често е посещавал имотите в Долна и Горна Диканя, които към настоящия момент вече са обединени. Същият допълва, че К. живее сам в този имот от 2015 г., когато баща му починал, а преди това двамата живеели заедно там. По делото липсват други доказателства, които да оборват свидетелските показания, като не са налице и данни за наличие на друг собствен за ищеца жилищен имот, поради което първоинстанционният съд правилно е уважил възлагателната претенция по чл.

349, ал. 2 ГПК.

Във връзка с останалите възражения на въззивника, касаещи занижена стойност на делбените имоти, по делото пред въззивната инстанция е допусната повторна СТЕ, заключението по която потвърждава изводите на приетото в първоинстанционното производство заключение относно средната пазарна цена на делбените недвижими имоти – вещото лице Н., изготвило заключението в настоящото производство, посочва средна пазарна стойност на обединените имоти в село Долна и Горна Диканя, ведно с изградената в тях двуетажна къща, в общ размер от 30584 лв. (при посочена цена на имотите според заключението, прието в производството пред СРС, от 30970 лв.), на имотите в с. Ястребино, 3 общ. Антоново – 4022,20 лв. (при посочена цена на имотите според заключението, прието в производството пред СРС, от 4160 лв.), а на имота в с. Ставрек, общ. Антоново – 27061,20 лв. (при посочена цена на имота според заключението, прието в производството пред СРС, от 26900 лв.). Изводите на вещите лица по двете допуснати единични СТЕ са идентични, като настоящият съдебен състав кредитира същите напълно, доколкото експертите са се обосновали подробно и не възниква съмнение в правилността на техните заключения.

Вещите лица са приложили метода на пазарните аналози, като са използвали публично наличната информация за сделки със сходни характеристики към настоящия момент и след извършен оглед на оценяваните имоти на място са приложили коригиращи коефициенти съобразно индивидуалните им характеристики, които са констатирали при собствените си непосредствени наблюдения. Така за имотите в село Долна Диканя и село Горна Диканя (обединени с обща ограда) вещото лице Н. е установило, че изградената постройка е в лошо конструктивно състояние – същата е строена поетапно на два етажа, като първият се състои от монтиран фургон върху ивични основи, над който са изградени колони, греди и стоманобетонна плоча за втория етаж; в задната част на второто ниво на къщата има ясно изразени пукнатини и отделяне от вертикала на една от колоните, което се дължи на ерозийната дейност на дерето, върху което са разположени колоните, като е необходимо своевременно извършване на конструктивно обследване и предписание за укрепване на постройката. В този смисъл вещото лице е приложило коригиращ коефициент от 40 % от средната цена, която е установила, отчитащ индивидуалните характеристики на имота, като по този начин е определила възможно най-точна за конкретния имот средна пазарна оценка.

Във връзка с възраженията на въззивника следва да се отбележи, че приложените към въззивната жалба извадки от интернет обяви за имоти в Долна и Горна Диканя на различни цени не опровергават изводите на СТЕ, тъй като същите касаят различни имоти, несъпоставими с процесните при липса на данни за индивидуалните им характеристики – видно е, че едната обява (л. 7 от делото) касае масивна къща с вътрешен гараж и значително по-голяма разгърната застроена площ, респ. обявата за къща в Горна Диканя (л. 8 от делото) е за масивна постройка в отлично състояние, с много по-добро изпълнение и местоположение от процесната двуетажна къща на съделителите по делото, а видно и от разясненията на вещото лице Н. в открито съдебно заседание, останалите обяви, касаещи незастроени парцели, не биха могли да послужат като аналози в случая, тъй като процесният обединен имот в Долна и Горна Диканя е застроен и това значително снижава стойността му като поземлен имот.

Изложеното се отнася и до имотите в община Антоново – след оглед на място, вещото лице Н. е установила, че дворното място в с. Ястребино е буренясало, с прораснали дървета и храсти, трудно проходимо и неподдържано, а къщата е с пропаднал покрив и заедно с останалите стопански постройки са в лошо състояние, докато предлаганите публични оферти са за тухлени къщи, добре поддържани и в облагородени дворни места, поради което е приложен двукратно коригиращ коефициент на осреднената цена от 0,30, отчитащ индивидуалните характеристики на делбения имот и достъпа до него. До идентични изводи 4 е достигнало и вещото лице М. в рамките на първоинстанционното производство, като в открито съдебно заседание се е обосновал за снижената оценка на имотите в Диканя с наличното дере, което в голямата си част е изкопано и препятства достъпа до постройката, а за тази на имота в с. Ястребино – с неподдържаното му състояние, полуразрушените постройки и затруднения достъп предвид неподдържания и полуразрушен асфалтов път. По отношение на имота в с. Ставрек вещите лица са приложили коригиращ коефициент от едва 5 % (10 % по заключението в първоинстанционното производство), като определената от тях цена е изключително близка до осреднената съобразно приложимите пазарни аналози.