Решение № 260066 от 28.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ№ 260066 гр.Пловдив, 28. 04.

2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, в публичното заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от съдия Радостина Стефанова възз.гр.д.№ 2306/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София, против Решение № 334/13.08.2020г., постановено по гр.д.№ 2766/ 2019 г. на Районен съд – Асеновград, II гр.с., с което Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София е осъдена да заплати на Г.П.М., ЕГН **********, следните суми: сумата от 1679.24 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд от 238.95 часа в периода:

10.12.2016 г. – 10.12.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 206.59 лева за периода 01.02.2017 г.-10.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 11.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по производството в размер на 400 лева, както и сумата 75.43 лева дължима ДТ, както и 170 лева разноски за ССчЕ.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на действащата нормативна уредба през процесния период от 01.02.2017 г.-10.12.2019 г. Поддържа се приложението на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР по отношение на процесния период, както и за неприложимост на общата уредба относно трудовите правоотношения. Позовава се на обилна съдебна практика. Моли да се отмени първоинстанционното решение. Претендира присъждането на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна, включително и на претендирания адвокатски хонорар.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Г.П.М., ЕГН **********.

С молба по делото въззиваемата страна, чрез пълномощника си адвокат Д.Т., оспорва жалбата и моли да се потвърди решението на районния съд. Претендира присъждането на разноските по делото по договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187 от ЗМВР вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Г.П.М. е завел искова молба, с която посочва, че от 10.06.2016 г. работи в структурите на МВР като „водач на специален автомобил І-ва степен“ в РСПБЗН Асеновград, към Регионална дирекция ПБЗН Пловдив. Съгласно ЗМВР заеманата от ищеца длъжност е със статут на държавен служител. За периода 10.12.2016 г. - 10.12.2019 г. ищецът е изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от 24 часа съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време. За този период е положил общо 1800 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1,143 възлиза на 2057 часа дневен труд. Твърди, че по силата на чл. 178 ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд , а съгласно чл. 179 ЗМВР се дължи допълнително възнаграждение за полагане на труд на официални празници, изчислявани съгласно Заповед на Министъра на вътрешните работи.

Наредбата за структурата и организацията на работната заплата предвижда преизчисление на положения нощен труд. В Наредба № 8121 з-776/29.07.2016 г., 8121з-40/15.01.2015 г. на МВР липсва изрична регламентация на преизчисляването на нощния труд в дневен, поради което и намира приложение

НСОРЗ. На ищеца не са изплатени 257 часа положен извънреден труд, който при преизчисляване следва да бъде компенсиран с по 6.47 лв., така че дължимото възнаграждение на ищеца е в размер на 1679.24 лв. Поради неизпълнение задължението на работодателя да изплати трудовото възнаграждение, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение, считано от първото число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 10.12.2019 г. Ангажира доказателства, претендира за разноски.

Ответникът, в постъпилия в предвидения срок отговор, счита иска допустим, но неоснователен. Не оспорва, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника. Оспорва иска по основание и размер. Счита твърденията на ищеца за преизчисляване на нощния труд по реда на НСОРЗ за неоснователни, като твърди, че този ред е неприложим, тъй като ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР, а правилото за преизчисляване на нощния труд се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и нощния труд от 8 часа дневен труд и 7 часа нощен труд - при 5 дневна работна седмица, а съгласно специалния ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР с часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като е предвидено при работа на смени полагането на нощен труд като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. Поради това счита неприложимо правилото за преизчисляване на положения нощен труд.

Оспорва и твърдението на ищеца, че положеният нощен труд следва да се преизчисли като извънреден, тъй като в ЗМВР е регламентирано изплащането на допълнително възнаграждение за нощен труд, чийто размер се определя със заповед на Министъра на вътрешните работи, а извънредният труд е регламентиран като работа извън редовното работно време, което за служителите от категорията на ищеца се компенсира с възнаграждение за извънреден труд. Оспорва като неоснователна и претенцията за лихви. Противопоставя се на искането да бъде задължен да представи Наредба № 8121 з-776/29.07.2016г, 8121з-791/28.10.2014г, 8121з-40/15.01.2015г, тъй като това са нормативни актове достъпни свободно за всички граждани.

С обжалваното решение Районният съд излага основни съображения, че не се спори по делото, че ищецът за процесния период - 10.12.2016 г.-10.12.2019 г. - е работил на длъжност „водач на специален автомобил І-ва степен“ в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – град Асеновград към Регионална дирекция на ПБЗН – Пловдив при Главна дирекция ПБЗН – МВР.

Трудовата си дейност ищецът е осъществявал по утвърдени графици съгласно представените протоколи, при режим на нощна смяна от 22,00 часа вечерта до 06,00 часа сутринта с продължителност 24 часа, при сумарно изчисляване на работното време, съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР. Ищецът твърди, че за исковия период е положил 1800 часа нощен труд, които следва да бъдат преизчислени с коефициент от 1,143 съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ за преобразуване на нощния труд към дневен и да му бъде заплатен положеният извънреден труд. Ответникът не оспорва броя часове положен нощен труд за исковия период, но счита че когато положеният нощен труд е в рамките на осем часа, последният не се трансформира в дневен и се заплаща в съответствие със Заповед №8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи по 0.25 лв. на час. Съдът намира за неоснователно това възражение. Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното възнаграждение за извънреден труд изрично е уредено в чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР.

Текстът на чл.143 от КТ определя като извънреден труда, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица (чл.187 ал.1 от ЗМВР). Съгласно действащата към релевантния период, а и към настоящия момент разпоредба на чл. 187 ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-12 или 24-часови смени, сумарно за тримесечен период. За служители на МВР работещи на смени работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период чрез заплащане на 50/100 увеличение върху основното месечно възнаграждение - чл.187 ал.5 т.2 ал. 6 от ЗМВР. За процесния период действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., съгласно която при работа на смени е възможно полагането на труд през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните смени не трябва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тази наредба не е регламентирано изрично преизчисляване на нощен труд към дневен (за разлика от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., според която при сумарно отчитане на отработеното време следва да бъде умножен общия брой часове положен нощен труд с коефициент от 1,143). Това, че липсва изрична уредба по отношение приравняването на нощния труд с дневен, не означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с дневния, прилагайки коефициент 1. По-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. При липса на специално правило, което да определя методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумарно изчисляване на работното време по отношение на служителите в системата на МВР, нормативната празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на общото трудово законодателство - КТ и чл.9 ал.2 от НСОРЗ, за да не бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение работещите по служебно правоотношение в сравнение с тези, работещи по трудово правоотношение. Според чл. 9 ал.2 НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Според чл.140 ал. 1 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ, а нормалната продължителност на седмичното работно време при дневен труд е 8 часа на ден/40 часа седмично (чл.136 ал.1 и 2 от КТ), или приложимият коефициент по чл.9 ал.2 от НСОРЗ за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен при деление на нормалните продължителности на дневния и на нощния труд (8:7).

Поради гореизложеното настоящият състав приема, че положеният от ищеца нощен труд за периода 10.12.2016 г. – 10.12.2019 г. следва да бъде приравняван към дневен с коефициент 1.143 за часовете, отработени от 22.00 ч. до 6.00 ч. За реално отработените часове нощен труд се дължи съответна добавка за нощен труд, така, както е определено от Министъра на вътрешните работи - по 0.25лв./час, а след приравняването им към дневен труд, за времето, в което се превишава 8-часовият работен ден, и с добавка за извънреден труд, при приложение на правилата за сумирано отчитане на 3-месечен период (съгл. текста на чл.187 ал.3 ЗМВР). Според неоспореното заключение на ССчЕ преобразуването на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1,143 води до разлика от 238.95 часа, представляващи извънреден труд. Вещото лице е извършило преизчисляване на нощните часове към дневни с коефициент 1,143, съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ, като е дало заключение, че неизплатената сума за извънреден труд за процесния период е 1679.24 лв., а за размер на обезщетението за забава е посочило сумата от 206.59 лв. за периода 01.02.2017 г. - 10.12.2019 г. По предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД: поради забава плащането на допълнителното ТВ ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, считано от последното число на месеца, следващ съответното отчетно тримесечие от процесния период. В настоящия случай искът за дължимо възнаграждение е основателен, начиная от декември 2016 г., която дата попада в четвъртото тримесечие на годината: м. октомври – м.декември и падежът на задължението е 31.01.2017 г., или ответникът е изпаднал в забава на 01.02.2017 г.