Определение № 465 от 15.09.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 494/2022
- Вид
- Определение № 465
- Подписан
- 15.09.2023
- Състав
- Диана Вълева Джамбазова, Росица Славчова Станчева, Юлия Русева Бажлекова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 465 гр. Варна, 15.09.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Диана В. Джамбазова
Членове:
Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20223000500494 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
С молба, подадена в срока по чл.248 ГПК въззивниците П. М. С., С. М.
Б., И. Д. И., В. С. Д. и П. С. Д. са сезирали съда с искане за изменение на постановеното по настоящото дело въззивно решение в частта му относно разноските, които същите са осъдени да заплатят в полза на адв.Б. – процесуален представител на въззиваемата, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
В молбата си са изложили твърдения, че представеният по делото договор за правна помощ не установява постигната уговорка за безплатна правна помощ, че определения размер на адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция е неясен и прекомерен, както и че съдът не е бил компетентен да присъжда разноски за воденото частно производство пред Върховния касационен съд. С оглед на това считат, че не дължат заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение, евентуално същото да бъде намалено до размер на сумата, присъдена от първоинстанционния съд.
В срока по чл.248 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – въззиваемата Т. И., с който се изразява становище за неоснователност на искането.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
С решението си от 30.06.2023г. настоящият състав на съда е потвърдил обжалваното от П. М. С., С. М. Б., И. Д. И., В. С. Д. и П. С. Д., последните двама присъеднили се по реда на 265, ал.1 ГПК, първоинстанционно решение в частта, в която предявените от тях искове са били уважени и съобразно този изход от спора ги е осъдил за заплатят на адв. Н. Б. адвокатско 1 възнаграждение в размер на 11 807 лева, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., а въззивникът И. Д. е осъден да му заплати и адвокатско възнаграждение за производството по ч.гр.д. № 964/2023г. в размер на 400 лева.
Размерът на следващото се адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция е изчислен като общ сбор от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004г. в редакцията й към датата на приключване на устните състезания /изм. ДВ 88/04.11.2022г./ за всеки един от уважените обективно съединени искове. По аргумент от разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА съдът не може да определи възнаграждения под минимума, посочен в цитираната наредба.
При извършената нова проверка, съдът не открива допуснати грешки в математическите изчисления.
Доводите за липса на уговорена безплатна адвокатска помощ са изцяло неоснователни и не кореспондират на обективираната в чл.3 от договора за правна помощ воля на страните по него, в която клауза е посочена и хипотезата, в която е предоставената безплатна защита – чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв.
Относно възложеното в тежест на въззивника И. Д. И. адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на въззиваемата вр. ч.гр.д. № 964/2023г. на ВКС, съдът намира, че доколкото производството по него е било преюдициално за предмета на въззивното производство, то именно отговорността за разноските следва да бъде определена при окончателното произнасяне на въззивния съд с акта по същество съобразно изхода от спора /в т.см. Определение № 210 от 7.06.2022г. на ВКС по ч.гр.д. № 1978/2022г., III г.о., ГК и др./.
По така изложените съображения искането на въззивниците за изменение на въззивното решение в частта му за разноските е неоснователно.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. М. С., С. М. Б., И. Д. И., В.
С. Д. и П. С. Д. за изменение на постановеното по настоящото дело въззивно решение в частта му относно дължимите от тях разноски по чл.38, ал.2 ЗАдв.
Определението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
2
1. _______________________
2. _______________________
3