Решение № 5929 от 24.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5929 гр. София, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Денислав Д. Ненов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100507998 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 10396/03.06.2025г., постановено по гр. д. № 9639/25г. по описа на Софийски районен съд, 43 с-в, съдът е отхвърлил предявените от И.

Б. Б. против Столична община обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.49 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20,00 лева, представляваща платена без основание сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.02.2025 г. до окончателното изплащане, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100,00 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди през периода от 22.01.2025 г. до 11.02.2025 г., изразяващи се в стрес и безпокойство в резултат от неизпълнението на предоставена от ответника услуга по доброволно плащане на глоба чрез система за електронно плащане. И. Б. Б. е осъден да плати разноски по делото в размер на 100,00 лева.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от И. Б. Б., с която го обжалва изцяло като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са конкретни съображения, че неправилно искът по чл.55, пр.1 ЗЗД бил отхвърлен като неоснователен, а не като платен в хода на процеса, доколкото изводът на съда, че била необходима извънсъдебна покана за връщане на 1 сумата не била предпоставка за реализиране на правото на иск. Изложени са оплаквания срещу приетия от съда анализ на доказателствения материал, като по делото било доказано, че двете плащания били надлежно постъпили при ответника, но поради бездействие на служители на ответника било в причина за извършване на необходимост от повторно плащане, съответно с оглед необходимостта от разрешаване на проблема и в причина за причинените на ищеца редица неудобства. Неправилно били приети за недоказани предпоставките по чл.49 ЗЗД, доколкото неотчитане на сумата се дължала на лица, на които общината възложила работа, така и следвало да се кредитират показания на св.Д., които кореспондират с останалия доказателствен материал и от които се установяват нанесените неимуществени вреди.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна /ответник в първоинстанционното производство/ Столична община, която счита същата за неоснователна и некорепосндираща със събраните по делото доказателства, като оспорва доводите във въззивната жалба по подробни съображения.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.49 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 31.08.2024г. бил санкциониран за нарушение, за което му била наложена глоба с фиш СО № 9355358 за сумата от 20лв. На 01.09.2024г. в срока по чл.186, ал.7 ЗДвП заплатил сумата от 17.40лв. /с ползвана отстъпка от 20%/ чрез система за електронно плащане – ePay.

Въпреки плащането получил имейл от НАП, че има публично задължение с изтекъл срок за доброволно плащане за процесния фиш. На 22.01.2025г. посетил общинската администрация и представил доказателствата за извършено плащане, но бил уведомен, че плащането не постъпило по сметка на общината и бил пренасочен към Общинска полиция, но и там не получил информация, след което се обърнал към представил на ePay. След проведени множество телефонни разговори и писмена кореспонденция, както със служители от счетоводството на общината и на ePay, било установено, че сумата по фиша постъпила чрез ePay на 01.09.2024г. На 11.02.2025г. ищецът посетил данъчната служба към общината, но отново бил информиран, че задължението не било погасено, поради което платил сумата от 20лв. От 2 създалата се ситуация и поради некачествената услуга на общината по онлайн събиране на глобите ищецът изпитал редица неудобства, бил под напрежение, изпитвал яд и негативни емоции и стрес, вкл. от необходимостта от посещаване няколко пъти администрацията по разрешаване на проблема, които оценява на сумата от 100лв. Уточнява /молба вх.№ 64758/, че негативното влияние било провокирано от необходимостта от посещение на общинската администрация, където чакал повече от два часа, за да бъде установено защо задължението му не било погасено, а след това да посети администрацията, за да заплати задължението си, така и поради необходимостта от провеждане на телефонни разговори със служители на Столична община и Ипей.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Столична община, в който намира исковете за неоснователни по съображения, че ситуацията, в която изпаднал ищецът била нормална, свързана с изпълнение на задълженията му да погаси наложена глоба, като самият ищец подходил негативно, грубо, заядливо, със заплашителен тон със служители на ответника, което не е основание за претендиране на неимуществени вреди.

Оспорва твърдението за некачествена услуга, като очевидно бил настъпил софтуерен проблем, изразяващ се в неотчитане на плащания, като сумата била изпратена, но не и отразена в информационната система на общината и служителите нямало как да са запознати с възникналата ситуация. Ищецът имал възможност да подаде писмено искане, за да се проучи ситуацията, за да се установи дали действително има плащане и защо не е отразена сумата, като заяви искането за възстановяване на сумата, но ищецът не заявил претенцията си писмено, а чрез заплахи по телефона и на място, каквото поведение не следвало да се толерира. Твърди, че след като Ипей установило, че е налице проблем с непотвърдени плащания изпратили до Информационно обслужване АД /разработващо и поддържащо софтуера/, които изпратили таблица за ръчно отразяване на плащания в системата като получени от общината суми, до който момент общината не знаела, че има проблем в системата. След предявяване на иска и била извършена процедура за изясняване на ситуацията и било установено, че множество фишове не били отчетени автоматично, съответно плащането на ищеца било нанесено ръчно в системата и от 02.04.2025г. била отразена надвнесената сума от 20лв. Проблемът бил решим без съдебна намеса, доколкото касаело инцидентен случай поради възникнала 3 непредвидима техническа повреда, като в срока за отговор на исковата молба сумата от 20лв. била възстановена по сметка на ищеца.

Приет е фиш № 9355358 за глоба в размер на 20лв., в същия е посочен начин на плащане и в брой, във всички офиси на Ипей като се използва за основание 10 цифрен код посочен във фиша. Приета е и справка за извършено плащане от 01.09.2024г. на сумата от 17.40лв. с описание фиш № 9355358, както и извлечение от банковата сметка на ищеца, от която е видно ,че сумата е наредена от личната му сметка на дата 01.09.2024г.

Прието е писмо от НАП, с което ищецът се информира, че има неплатени публични задължения в размер на 20лв. по фиш № 9355358.

Приходна квитанция от 11.02.2025г., с която е платена сумата от 20лв. по фиш № 9355358.

Съгласно приета по делото имейл кореспонденция се установява, че на 22.01.2025г. ищецът е изпратил имейл до Център за работа с клиенти Изипей, в който описва, че във връзка с проведен разговор за платен фиш на 02.09.2024г. на стойност 20лв. не е отчетена транзакция в профила в Ипей профила си. Така и имейли от 27.01.2025г. и 03.02.2025г., от които се установява, че плащането от Ипей било извършено успешно, както и че Ипей информирали общината по случая.

Приета е справка от Столична община, съгласно която от Ипей били неотразени в системата на Столична община плащания поради технически проблем.

Прието по делото е прието писмо от „Информационно обслужване“ АД, с което относно плащане на глоба с фиш № 9355358/31.08.2024г. се уведомява, че са запознати с проблема, бил инцидентен и се дължал на премахната мрежова конфигурация от служители на Столична община, чрез която се транслирали заявките, постъпили на домейн so4.sofia.bg и същите се пренасочвали към услугата за нотифициране за направено плащане, работеща в инфраструктурата на Столична община. Ипей използвали ползвали уеб адрес за нотифициране за извършени плащания по задължения за глоба/фиш, издадени от ЦГМ, които се транслирали към услуга за тяхната обработка във вътрешната мрежа на общината. Постъпили нотификации за плащания чрез услугата се отразявали незабавно в модул МДТ (Матеус) и услугата имплементирала защитен механизъм от дублиране на обработката на всяка 4 една нотификация, което давало възможност на системите на Ипейда следят за резултата на всяка една от тях и при необходимост да уведомят повторно.

Уведомяването било ангажимент на Изипей, модулът МДТ (Матеус) предоставял услуга за нотификация за направено плащане, която следвало да се извика веднага или след максимално кратък интервал от време след направено плащане в системите на Изипей. Услугата връщала статус от обработката, който следвало да се следи от извикващата система. При комуникационен или друг проблем, същата следвало да е реализирала график за последващи извиквания на услугата, докато не получи статус за успешна обработка. По данни към 08.05.202г. с платената сума от 01.09.2024г. в размер на 16лв. чрез Ипей било погасено вземане за глоба по фиш № 9355358/31.08.2024г. На 11.02.2025г. с приходна квитанция била платена сума на ПОС терминал в Общински приходи – Средец Триадица в размер на 20лв., като същата сума била призната за недължимо платена и възстановена на лицето на 10.04.2025г.

Събрани си гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел в режим на довеждане на страната на ищеца – св.Д., който дава показания, че знаел от ищеца за наложената санкция, която била погасена чрез плащане на следващия ден, но след няколко месеца получил известие, че трябва повторно да я плати, за което св.Д. го посъветвал да се свърже с общината, за да изяснят случая като сканира и изпрати платежното. Ищецът му споделил, че това не проработило и се наложило лично да ходи няколко пъти в администрацията, за което споделил, че му казвали, че нищо не можело да се направи. Получаване на поканата за плащане съвпадало с рождения ден на свидетеля, на който присъствал и видно не бил в настроение, за което отново му разказал за ситуацията. Ищецът изпитвал дълбоко чувство за несправедливост, защото редовно плащал задълженията си и било крайни непривично изобщо да дължи пари, бил ядосан и се възмущавал от случилото се, което продължило няколко месеца.

Първоинстанционният съд е приел искът по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за неоснователен, защото към датата на плащането сумата не можело да се обоснове извод за липса на основание, доколкото в системата на ответната община предходното плащане не било отразено и вместо да искал връщане на повторно внесеното, предявил иска, а след това и сумата била възстановена.

Искът по чл.49 ЗЗД също е приет за неоснователен, доколкото липсвало 5 противоправно поведение на служители на ответника, а така и искът бил недоказан, като съдът не е кредитирал показанията на св.Д., защото след м.01.2025г. нямал преки впечатления през процесния период, така и с оглед констатирано противоречие между показанията и писмените доказателства касателно продължителността на периода по разрешаване на ситуацията.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по същество частично неправилно по следните съображения: