Акт № 1447 от 12.11.2026, Административен съд - Силистра
- Съд
- Административен съд - Силистра
- Дело
- 108/2026
- Подписан
- 12.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 12 · Закон за счетоводството
- чл. 4 · Инструкция № 13 от 31 октомври 2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране
- чл. 4, ал. 2 · Инструкция № 13 от 31 октомври 2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране
- чл. 104, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 104, ал. 10 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 104, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 5, ал. 4, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68, ал. 1-2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68, ал. 1-2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 69б, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 81, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 98, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 24, изр. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 2, т. 25 · Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране
РЕШЕНИЕ
№ 1447
Силистра, 12.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Силистра - III състав, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИ РАДАНОВ
При секретар АНЕТА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдия ВАЛЕРИ РАДАНОВ административно дело № 20267210700108 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателката Е. Т. Д., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], ет. 1, ап. 3, в качеството на наследник на съпруга си, оспорва решение № 2153-18-8 / 01.04.2026 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Силистра (ТП на НОИ – Силистра), с което е потвърдено разпореждане № 2175-18-95#3 / 12.02.2026 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при същото поделение (с разпореждането е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т. Н. Д., починал на 05.10.2025 г. – съпруг на жалбоподателката). Основната теза на жалбоподателката е, че обжалваното решение противоречи на материалния закон, тъй като трудът на нейния съпруг в „Пътстроймонтаж“ ЕООД, чийто правоприемник е „Пътперфект-Т“ ЕАД, през периода 22.02.1999 г. – 31.03.2005 г. е зачетен неправилно като положен при условията на трета, вместо на втора категория. Аргументите на жалбоподателката, подкрепящи тази теза, са следните: 1/ твърди, че през спорния период съпругът ѝ е работил като шофьор на товарни автомобили с товароподемност над 12 тона, поради което трудът му попада в обхвата на т. 53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), действал до 31.12.1999 г., и на чл. 2, т. 25 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП); позовава се на вписаната във ведомостите за заплати за периода 01.01.2000 г. – 31.12.2002 г. длъжност „шофьор до 25 т.“, на разрешението за допускане до самостоятелна работа като шофьор на автоцистерна „МАЗ-500 АЦ“, на свидетелските показания и на заключението на автотехническата експертиза, според което общата маса на тази автоцистерна при пълно натоварване е 14 825 кг; счита, че за периода 01.01.2003 г. – 31.03.2005 г. не са настъпили промени нито в дейността на работодателя, нито в работата на съпруга ѝ, тъй като всеки шофьор е управлявал зачисления му автомобил; 2/ твърди, че до 31.12.1999 г. съпругът ѝ, назначен на длъжност „шофьор, пътен работник и пазач“, е работил през повече от половината от работното си време като пътен работник, чийто труд също е от втора категория; позовава се на т. 8 и т. 26 ПКТП, както и по аналогия на чл. 4, ал. 2 от Инструкция № 13 / 31.10.2000 г. за прилагане на НКТП, според който стажът на лице, сключило трудов договор за повече от една длъжност, се зачита съобразно по-благоприятната категория, ако лицето работи при условията на тази категория не по-малко от половината от законоустановеното дневно работно време; 3/ поддържа, че внасянето на осигурителни вноски за трета категория се дължи на пропуски на осигурителя и не може да лиши лицето от правото трудът му да бъде зачетен по действителната му категория. Жалбоподателката прави искане за отмяна на решението и за изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне, както и за присъждане на разноски.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Силистра, оспорва жалбата, развивайки следните съображения: 1/ за периода до 31.12.1999 г. е приложима т. 53а ПКТП, а за периода от 01.01.2000 г. до 31.03.2005 г. – чл. 2, т. 25 НКТП, поради което спорът се свежда до това дали Т. Н. Д. е управлявал товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона, а това не е доказано, тъй като ведомостите за заплати и трудовото досие не съдържат такива данни, осигурителните вноски за спорния период са внасяни за трета категория, за автоцистерната „МАЗ-500 АЦ“ липсват каквито и да е документи, а останалите автомобили, обсъдени в експертизата, според свидетелствата за регистрация, са придобити от работодателя след спорния период; 2/ свидетелските показания са негодно доказателствено средство с оглед на законовата забрана категория труд да се доказва със свидетелски показания, а и освен това е налице родството на свидетелката Д. М. с жалбоподателката; 3/ заключението на вещото лице е излязло извън поставените задачи, като е посочило кои автомобили е управлявал Т. Н. Д., а според уведомлението на „Пътперфект-Т“ ЕАД, на вещото лице не са били предоставяни справки от инвентарни и счетоводни книги; приложената към заключението снимка е била предоставена от жалбоподателката; 4/ разпоредбите за пътните работници са неприложими, тъй като няма данни съпругът на жалбоподателката да е работил с пътностроителни машини; неприложим е и чл. 4 от Инструкция № 13 / 31.10.2000 г., тъй като съпругът на жалбоподателката е работил по един трудов договор; 5/ разпореждането и решението, към момента на издаването им, са били законосъобразни, тъй като административните органи не са разполагали с доказателства за положен труд от втора категория. Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът прие за установени фактите, изложени по-долу.
Със заявление вх.№ 2113-18-197 / 11.04.2025 г. Т. Н. Д. е поискал от ТП на НОИ – Силистра да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Същия ден той е изразил съгласие средствата по индивидуалната му партида в професионален пенсионен фонд да бъдат прехвърлени във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване (заявление вх.№ 2113-18-197 / 11.04.2025 г. и заявление вх.№ 2124-18-17 / 11.04.2025 г.).
В хода на производството пенсионният орган е събрал удостоверения за осигурителния стаж на заявителя, сред които е и удостоверение образец УП-3 изх.№ 05-08 / 12.05.2025 г., издадено от „Пътперфект-Т“ ЕАД за периодите от 22.02.1999 г. до 21.01.2011 г. и от 23.03.2011 г. до 01.12.2011 г. В това удостоверение трудът на заявителя през периода 22.02.1999 г. – 31.03.2005 г. (06 г. 01 м. 09 д.) е посочен като положен на длъжност „шофьор – лек. товарен автомобил“ при условията на трета категория, а през следващите периоди – на длъжност „шофьор – тежкотоварен самосвал“ при условията на втора категория по чл. 2, т. 25 НКТП.
С разпореждане № 2113-18-197#8 / 11.08.2025 г. ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра е отказал отпускането на поисканата пенсия на основание чл. 98, ал. 1, чл. 69б, ал. 2 и чл. 68, ал. 1–3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), като е приел, че към датата на заявлението лицето е навършило 61 г. 00 м. 11 д. и е придобило 11 г. 07 м. 07 д. осигурителен стаж от втора категория и 27 г. 03 м. 09 д. от трета категория, или общо 41 г. 09 м. 10 д. стаж, превърнат към трета категория по чл. 104, ал. 2 КСО; с оглед на тези факти административният орган е достигнал до извода, че заявителят не отговаря на изискванията на чл. 69б, ал. 2, чл. 68, ал. 1–2 и чл. 68, ал. 3 КСО. Според известието за доставяне, разпореждането е било връчено на 16.09.2025 г. на жалбоподателката.
Видно от удостоверение за наследници изх.№ ГР 2016-2074 / 08.10.2025 г.,Т. Н. Д. е починал на 05.10.2025 г., като е оставил за свои наследници по закон съпругата си Е. Т. Д. (жалбоподателка по делото) и своя син Т. Т. Н..
Е. Т. Д. е подала срещу горепосоченото разпореждане жалба вх.№ 1012-18-140 / 14.10.2025 г. и жалба вх.№ 1012-18-144 / 16.10.2025 г., твърдейки, че съпругът ѝ е работил като шофьор на тежкотоварен автомобил в „Пътперфект-Т“ ЕАД (правоприемник на „Пътстроймонтаж“ ЕООД) през периода 22.02.1999 г. – 31.03.2005 г., и е поискала проверка в счетоводството на осигурителя.
По повод на жалбите директорът на ТП на НОИ – Силистра е изискал от „Пътперфект-Т“ ЕАД с писмо изх.№ 1029-18-4492 / 24.10.2025 г. документи за автомобилите, управлявани от Т. Н. Д. през спорния период, и всички доказателства относно категорията на положения от него труд. С писмо вх.№ 1029-18-4492#1 / 04.11.2025 г. осигурителят е отговорил, че документите за този период са извън сроковете за съхранение по чл. 12 от Закона за счетоводството ЗСч)и не могат да бъдат представени.
С решение № 2153-18-23 / 10.11.2025 г. директорът на ТП на НОИ – Силистра е уважил жалбите, отменил е разпореждане № 2113-18-197#8 / 11.08.2025 г. и е изпратил преписката на пенсионния орган за ново произнасяне, като е приел, че Е. Т. Д. е легитимирана да обжалва разпореждането, а позоваването на осигурителя на чл. 12 ЗСч е неоснователно; указал е на пенсионния орган да сезира контролните органи при поделението за проверка на осигурителя с оглед установяване на действителната категория на положения от Т. Н. Д. труд.
В изпълнение на указанията пенсионният орган е поискал с писмо изх.№ 2175-18-95#1 / 09.12.2025 г. от контролните органи при ТП на НОИ – Силистра проверка на достоверността на данните за категорията труд през спорния период, отразени в удостоверение образец УП-3 изх.№ 05-08 / 12.05.2025 г. Проверката е приключила с констативен протокол № КП-5-18-02118488 / 14.01.2026 г., в който е прието, че няма основание трудът на лицето през периода 22.02.1999 г. – 31.03.2005 г. да бъде зачетен по категория, различна от трета, тъй като не са налице документи, според които той е управлявал автомобил с товароподемност над 12 тона. На осигурителя са били дадени задължителни предписания № ЗД-1-18-02118518 / 14.01.2026 г. да анулира удостоверение изх.№ 05-08 / 12.05.2025 г. в частта за този период и да издаде ново удостоверение, в което стажът да бъде посочен като положен при условията на трета категория труд. Осигурителят е изпълнил предписанията, като е издал удостоверение образец УП-3 изх.№ 01-17 / 14.01.2026 г.
С разпореждане № 2175-18-95#3 / 12.02.2026 г. ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра повторно е отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т. Н. Д. на основание чл. 98, ал. 1, чл. 69б, ал. 2 и чл. 68, ал. 1–3 КСО. Позовавайки се на констативния протокол и на новото удостоверение образец УП-3, административният орган е зачел труда през спорния период като положен при условията на трета категория и е приел същите данни за възрастта и осигурителния стаж на лицето, както в отмененото разпореждане. Разпореждане № 2175-18-95#3 / 12.02.2026 г. е връчено на Е. Д. на 16.02.2026 г. Срещу него Е. Т. Д. е подала жалба вх.№ 1012-18-37 / 13.03.2026 г., с която продължава да поддържа, че през периода 22.02.1999 г. – 31.03.2005 г. съпругът ѝ е работил в „Пътперфект-Т“ ЕАД като шофьор на тежкотоварен, а не на лекотоварен автомобил, както е вписано в удостоверението образец УП-3, като твърди, че вписването се дължи на грешка на осигурителя.
С решение № 2153-18-8 / 01.04.2026 г. директорът на ТП на НОИ – Силистра е отхвърлил жалбата срещу разпореждане № 2175-18-95#3 / 12.02.2026 г., като е приел, че лицето не отговаря на една от кумулативните предпоставки на чл. 69б, ал. 2 КСО – 15 години осигурителен стаж от втора категория, поради което достигнатият сбор 100 от осигурителен стаж и възраст сам по себе си не поражда право на пенсия. По отношение на спорния период е възприел констатациите от проверката, според които в трудовото досие и във ведомостите за заплати липсват данни лицето да е управлявало товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона, каквото е изискването на т. 53а ПКТП за зачитане на труда на шофьорите като труд от втора категория. Посочил е, че вписаната за периода 01.01.2000 г. – 31.12.2002 г. длъжност „шофьор до 25 т.“ не установява товароподемността на действително управлявания автомобил и че дори този период да бъде зачетен за втора категория, лицето не би достигнало изискуемите 15 години такъв стаж. Изтъкнал е също, че лицето не отговаря и на условията по чл. 68, ал. 1–2 и ал. 3 КСО, тъй като не е навършило изискуемата възраст – 64 г. и 8 м., респ. 67 г., при действителен осигурителен стаж 37 г. 04 м. 24 д.
Гореописаното решение е предмет на съдебна проверка по настоящото дело.
Спорът между страните се свежда единствено до периода 22.02.1999 г. – 31.03.2005 г. Не се спори, че през този период за Т. Н. Д. са внасяни осигурителни вноски за трета категория труд (протокол от съдебно заседание на 09.06.2026 г.). Не се оспорват и останалите факти, свързани с предпоставките за отпускане на пенсията, поради което съдът ги приема за установени, а именно: а/ към 11.04.2025 г. Т. Н. Д. е навършил 61 г. 00 м. 11 д.; б/ извън спорния период той е придобил 11 г. 07 м. 07 д. осигурителен стаж от втора категория, а останалата част от неговия осигурителен стаж е от трета категория; в/ общият му осигурителен стаж, превърнат към трета категория по чл. 104, ал. 2 КСО, при зачитане на спорния период 22.02.1999 г. – 31.03.2005 г. като трета категория, е 41 г. 09 м. 10 д.; г/ действителният му осигурителен стаж е 37 г. 04 м. 24 д.
Разпечатката съдържа 23 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f74c3fa2-56b6-404c-9856-2edf3c6f61dc