Решение № 20162 от 07.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20162 гр. София, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20231110124076 по описа за 2023 година

Р. Р. М. е предявил против К. Д. В. обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 19500 лв. частичен иск от сумата от 39000 лв., представляваща платена продажна цена по унищожен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 147 от 04.09.2012 г., том I, рег. № 7226, дело № 143 от 2012 г. на нотариус П.П. № **** от регистъра на НК, както и сумата от 11873.32 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 04.05.2020 г. до 04.05.2023 г.

Ищецът твърди, че на 04.09.2012г. ищецът е закупил недвижим имот, а именно ****, находящ се в ***********, като заплатил продажна цена в размер на 39000 лв., като сделката е обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 147 от 04.09.2012 г., том I, рег. № 7226, дело № 143 от 2012 г. С Решение № 5009/16.06.2016г. по гр.д. № 9935/2013г. на СГС, I ГО, 1-12 състав, процесният договор е унищожен, като решението е потвърдено с Решение № 1928/09.08.2017г. по гр.д. № 1076/2017г. на САС, ГО, 12 състав и е влязло в сила на 17.05.2018 г. Предвид отпадането на основанието за заплащане на продажната цена от 39000 лв., тъй като процесният договор е унищожен, ищецът претендира частично сумата от 19500 лв. С решение № 6026 от 18.04.2023 г. постановено по гр. д. № 47720/2021 г. по описа на СРС вече била уважена претенцията на ищеца за сумата от 19500 лв. частичен от 39000, като с настоящата искова молба се претендирал остатъкът от 19500 лв. Посочва, че претендира лихва след влизане в сила на решението на САС от 17.05.2018 г. Моли съда да уважат исковете. Претендира разноски.

Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К. Д. В. е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва получаването на суми от ищеца. Поддържа, че в деня на изповядване на сделката за покупко-продажба на процесния апартамент ответникът бил отвлечен от болницата от лицата П.Г.М., П.Г.М., Р. Р. М. и още едно лице, в която се намирал за лечение на психично разстройство, и бил принуден да подпише документите за осъществяване на сделката. Сочи, че след изповядването на сделката четирите лица отвеждат ответника до клон на банка, внасят сумата от 19500 лв., като го принуждават да ги изтегли и да им ги предаде, след което отиват в друг клон и отново внасят сума от 19500 лв. и отново го принуждават да я изтегли и предаде. След сключването на сделката ответникът бил върнат в 1 болницата. Сочи, че процесната сума никога не му е била предавана, а е бил заблуден, че само залага имота, за да участва в търговия със злато, а не го продава, като горепосочените лица са използвали заболяването му с измамна цел. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 147 от 04.09.2012 г., том I, рег. № 7226, дело № 143 от 2012 г. на нотариус П.П. № **** от регистъра на НК, че с Решение № 5009/16.06.2016г. по гр.д. № 9935/2013г. на СГС, I ГО, 1-12 състав, процесният договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 147 от 04.09.2012 г., том I, рег. № 7226, дело № 143 от 2012 г. на нотариус П.П. № **** от регистъра на НК е унищожен на основание чл. 31 ЗЗД, като решението е потвърдено с Решение № 1928/09.08.2017 г. по гр.д. № 1076/2017г. на САС, ГО, 12 състав и е влязло в сила на 17.05.2018 г. Горното се установява и от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 147 от 04.09.2012 г., том I, рег. № 7226, дело № 143 от 2012 г. на нотариус П.П. № **** от регистъра на НК, съгласно който К. Д. В. продава на Р. Р. М. следния свой собствен недвижим имот, а именно апартамент № 3, находящ се в ***********, на първи етаж за сумата от 39000 лв., от която сума 19500 лв. продавачът К. Д. В. бил заявил, че получил от купувача при подписване на настоящия договор, а останалата част от продажната цена от 19500 лв. щели да бъдат заплатени до 14.09.2012 г.

Представено е решение № 5009/16.06.2016г. по гр.д. № 9935/2013г. на СГС, I ГО, 1-12 състав, съгласно което процесният договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 147 от 04.09.2012 г., том I, рег. № 7226, дело № 143 от 2012 г. на нотариус П.П. № **** от регистъра на НК е унищожен на основание чл. 31 ЗЗД, което е потвърдено с решение № 1928/09.08.2017 г. по гр.д. № 1076/2017г. на САС, ГО, 12 състав.

Представено е и определение № 445 от 17.05.2018 г. постановено по гр. д. № 760/2018 г. по описа на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване на въззивно решение № 1928/09.08.2017 г. по гр.д. № 1076/2017г. на САС.

Представена е вноска бележка от 04.09.2012 г., съгласно която Р. Р. М. е внесъл в брой по сметка на К. Д. В. сумата от 19500 лв. с основание покупко-продажба на недвижим имот.

Представена е и вноска бележка от 04.09.2012 г., съгласно която Р. Р. М. е внесъл в брой по сметка на К. Д. В. сумата от 19500 лв. с основание захранване по сметка.

Представено е решение № 6026 от 18.04.2023 г. постановено по гр. д. № 47720/2021 г. по описа на СРС, 39 състав, съгласно което е осъден К. Д. В., да заплати на Р. Р. М., по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 3 от ЗЗД, сумата от сумата от 19500 лв. частичен иск от сумата от 39000 лв., представляваща платена продажна цена по унищожен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 147 от 04.09.2012 г., том I, рег. № 7226, дело № 143 от 2012 г. на нотариус П.П. № **** от регистъра на НК, което решение е влязло в сила на 18.06.2024 г.

Съгласно постановките на ТР № 3/2016г. по т.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/ на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от 2 последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.

След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. Единствено размерът на обезщетението не се явява правопораждащ факт, от което следва, че не се ползва със СПН.

В случая с решение № 6026 от 18.04.2023 г. постановено по гр. д. № 47720/2021 г. по описа на СРС, 39 състав, съгласно което е осъден К. Д. В., да заплати на Р. Р. М., по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 3 от ЗЗД, сумата от 19500 лв. частичен иск от сумата от 39000 лв., представляваща платена продажна цена по унищожен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 147 от 04.09.2012 г., том I, рег. № 7226, дело № 143 от 2012 г. на нотариус П.П. № **** от регистъра на НК, което решение е влязло в сила на 18.06.2024 г., поради което в настоящото производство подлежи на изследване единствено въпросът за размера на претендираното вземане.

Съгласно представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 147 от 04.09.2012 г., том I, рег. № 7226, дело № 143 от 2012 г. К. Д. В. продава на Р. Р. М. следния свой собствен недвижим имот, а именно апартамент № 3, находящ се в ***********, на първи етаж за сумата от 39000 лв., от която сума 19500 лв. продавачът К. Д.

В. бил заявил, че получил от купувача при подписване на процесния договор, а останалата част от продажната цена от 19500 лв. щели да бъдат заплатени до 14.09.2012 г. В случая този нотариален акт в частта му за цената, съгласно разпоредбата на чл. 180 ГПК представлява частен свидетелстващ документ и има характер на разписка. Още повече, че по делото са представени вносна бележка с референция *********** от 04.09.2012 г., от която се установява, че в полза на К. Д. В. била внесена на каса от Р. Р. М. сумата от 19500 лв. с основание: покупко-продажба на недвижим имот, както и вносна бележка с референция ********* от 04.09.2012 г., от която се установява, че в полза на К. Д. В. била внесена на каса от Р. Р. М. сумата от 19500 лв. с основание захранване на сметка. С оглед на гореизложеното по делото се установява, че и втората част от сумата от 39000 лв. в размер на 19500 лв., по продажбената сделка, предмет на настоящото дело, е била получена от ответника, поради което платеното от ищеца се явява дадено на отпаднало основание и съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД подлежи на връщане. Още повече, че и ответникът по делото не установи друго основание за получаването на същата. Следва да се посочи, че по делото не се установява и процесната сума да е била върната на ищеца от страна на ответника още на 04.09.2012 г., доколкото не са ангажирани никакви доказателства нито са правени доказателствени искания в тази насока. Предвид гореизложеното доколкото, то така предявения иск следва да бъде уважен в пълен размер.

По отношение на иска с правно основание чл. 86 ЗЗД настоящият състав намира следното. Задължението за връщане на даденото при отпаднало основание, в хипотеза на чл.

55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, е безсрочно - правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на съгласуване на волите на правните субекти и не е мислимо страните да са определили предварително срок за изпълнение; такъв няма определен и в закона. Като при неизпълнение на парични задължения, законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, когато няма уговорен срок за изпълнение.

Изключението е изрично предвидено в чл. 84, ал. 3 ЗЗД - само при задължения от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без покана. Процесното задължението е безсрочно, поради което може да се иска от кредитора веднага. Началото на изискуемостта е начало и на погасителната давност, на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, но това автоматично не води до забава на длъжника. За забава на длъжника по безсрочното задължение е необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно чл. 84, ал.