Определение № 430 от 23.07.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 430 гр. Варна, 23.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ НЕПОСТОЯНЕН, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно търговско дело № 20263001000341 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по реда на чл. 274, ал. 1 т. 2 вр. чл. 66, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Вендор Варна“ ЕООД, представляван от Н.Н. – управител, срещу протоколно определение от 02.06.2026 година, постановено по търг. дело № 1221/2016 година на ВОС, с което е оставено без уважение искане за възстановяване на срока за обжалване на определение № 260080/28.04.2026 година, постановеното по същото дело.

В частната жалба се поддържа основание за незаконосъобразност на обжалваното определение, като основното възражение на страната е свързано с твърдението, че е изготвена и съществува жалба против определение № 260080/28.04.2026 година на ВОС. В жалбата се сочи, че поради грешка при подаването на жалбата посредством куриерска служба, вместо жалбата (или заедно с нея) е бил подаден екземпляр от възражение по чл. 728 ТЗ, депозирано по същото дело. Намира, че е нарушено правото на защита на страната, доколкото подадения от нея, на 05.05.2026 година, документ не е отразен в ЕПЕП. Като се смята, че по този начин страната е била възпрепятствана от възможността да установи допуснатата грешка. Иска се отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на подадената жалба.

Така подадената жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивните срокове за обжалване и от страна с правен интерес от провеждане на оспорването.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Институтът на възстановяване на срок предполага редовност на 1 връчването и пропускане на срока поради непредвидени обстоятелства.

Възражения срещу фактът на връчването не са наведени от жалбоподателя, поради което се дължи преценка относно наличието на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Същите са описани в молба с вх. № 260632/20.05.2026г., подадена по т. дело по несъстоятелност № 1221/2016г., като могат да се заключат в групи : 1/ подателят е сбъркал документа и е изпратил чрез пощенския оператор в съда възражение срещу сметка за разпределение, вместо частна жалба против определение № 260080/28.04.2026г. и 2/ поради липсата на своевременно публикуване в ЕПЕП на изпратения документ, жалбоподателят не е могъл да проследи чрез електронния портал изпратения документ, за да коригира грешката си.

По второто оплакване от фактическа страна, следва да се съобрази, че документът е подаден в последния ден от срока, считан от обявяване на определението за одобряване на частична сметка от 28.04.2026г./публикувано в ТР на 28.04.2026г. в 14:47:49ч/, поради което е практически невъзможно страната да реагира и да подаде коректно жалбата, която твърди, че е разменила при подаването в пощенския оператор. От друга страна е видно от приложената по делото справка от 22.05.2025 година, извършена от системен администратор при ВОС, че производството по търг. дело № 1221/2016 година се води по старата деловодна система – САС, доколкото е инициирано преди въвеждането на ЕИСС. В системата съществува входящ документ регистриран с № 260581/05.05.2026 година, наименуван „Възражение срещу сметка за разпределение“. По данни от справката става ясно, че трансферът на регистрирания документ към ЕПЕП е започнал в същия ден, като действително са били констатирани множество грешки в услугата на централно ниво. Все пак според служителите на „Информационно обслужване“, по-късно през деня проблемите са били отстранени, като не е имало указания за действия спрямо документите, свързани с проблемния период.

Относно първото релевирано оплакване, в проведеното открито съдебно заседание пред първата инстанция, по реда на чл. 66, ал. 1 предл. 2 ГПК, са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетеля К.С.. От свободния разказ на лицето се установява, че същото работи заедно с колегата си Н.Н. като архитект и си спомня как на 04 май 2026 година, двамата работили в офиса си, като в един момент Н.Н. се сетил, че има да подава някаква жалба. Уговорили се към края на работния ден да отидат до офис на куриерска служба „Еконт“ и около 17:30-18:00 часа пристигнали в офис на куриера в гр. Варна, но там имало доста голяма опашка, поради което се наложило да изчакат. Според свидетеля това притеснило Н.Н., че няма да успее да подаде в срок исканите от него документи. В настаналата суматоха, свидетелят описва, че Н. се запътил да входира документ, но буквално няколко секунди след това му заявил, че въпросният документ е объркан и помолил свидетеля да му подаде жалбата, която се намирала в папката. Свидетелят заявява, че не знае каква точно жалба е искал да входира Н.Н., не е възприел 2 дали и какъв точно документ е входиран в куриерския офис.

Съдът кредитира изложеното от свидетеля, но не счита че в показанията му се съдържат конкретни данни, които да доказват твърдяните от жалбоподателя факти. Липсата на конкретика в свидетелските показания относно ненаименованите документи, които се твърди да са били разменени в офиса на пощенския оператор, остава изцяло в ущърб на молителя по чл. 64, ал. 2 от ГПК, доколкото не установяват особени непредвидени обстоятелства, по смисъла на цитираната норма и поради следното:

Константна е практиката на ВКС, че по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК „особени непредвидени обстоятелства“ са само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано, и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса (напр. природни бедствия, социални катаклизми, внезапно тежко заболяване, смърт и други обективни обстоятелства, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени др.). Това препятствие трябва да не е краткотрайно и да продължава почти през целия период на течение на срока, съответно да бъде единствената причина за пропускането му. (Така определение № 356/30.10.2014 г. по ч. гр. д. № 4506/2014 г. на II ГО и определение № 39/27.03.2014 г. на III ГО).

Наведените от жалбоподателя факти не могат да се квалифицират по принцип като особени непредвидени обстоятелства. Твърдението, че е нарушено правото на защита на лицето се опровергава от справката представена от системния администратор при ВОС. Според същата макар и на 05.05.2026 година да е имало грешки в трансфера към ЕПЕП на централно ниво, проблемите са били отстранени още същия ден и не е имало техническа причина по отразяването на подадения документ, поради което същият е бил видим през ЕПЕП, в случай на желание за запознаване от подалото го лице. От друга страна събраните гласни доказателства доказват, че едва в предпоследния ден от срока Н.Н. (управител на дружеството - жалбоподател) се сетил, че има да подава жалба, като едва в края на работния ден отишъл до офис на куриерска служба. От разпита на свидетеля по никакъв начин не се установява какъв документ е подаден, нито какъв е следвало да се подаде, още по-малко неговото наименование или съдържание. Изложени са твърдения за нервност на подателя, поради изтичащото работно време на оператора, както и неконкретни изявления на свидетеля, че някакъв документ е входиран и изпратен. Отделно от всичко, дори и в молбата по чл. 64 ГПК, се признава, че жалбоподателя е подал грешен документ на куриера – единствено възражение по чл. 728 ТЗ срещу сметка за разпределение, одобрена от ВОС. Установява се факт от субективен характер - поведение на жалбоподателя, което е довело до лична грешка, състояща в повторно подаване на възражение, вместо жалба.

Прецизността при осъществяване на кореспонденция, както и коректното съдържание на изпращаните документи е изцяло отговорност на страната и не може да се приравни на „особени непредвидени обстоятелства“, които са 3 възникнали внезапно и неочаквано, които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие. В случая процесуално действие е извършено, но погрешно, като не се доказа пропускът да се дължи на причина от обективен характер. Не се доказа и от разпита на свидетеля, че страната е искала да подаде точно жалба срещу определението от 28.04.2026г, т.е. липсва пълно доказване на твърденията в молбата за възстановяване.

Доколкото не се установи страната да е пропуснала срока поради особени непредвидени обстоятелства по чл. 64, ал. 2 от ГПК, следва да се потвърди обжалваното определение.

По тези съображения, съставът на Варненския апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 02.06.2026 година, постановено по търг. дело № 1221/2016 година на ВОС, с което е оставена без уважение молба за възстановяване на срок против определение № 260080/28.04.2026 година на ВОС.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал. 3 т. 2 ГПК при предпоставките на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4