Решение № 97 от 16.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Пловдив, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20215001000866 по описа за 2021 година намери следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Образувано е по повод подадена въззивна жалба от Р. Д. Х. лично и като З.П., действащ чрез адвокат И. Д., срещу постановеното решение №260032 от 27.01.2021 г. по търг.дело № 155/2019 г. по описа на О кръжен съд С.З..

Обжалва се и определение №260852 от 27.08.2021 г. по чл.248 от ГПК за изменение на така посоченото решение в частта му за разноските.

С обжалваното решение е осъден З.П. Р. Д. Х. да заплати на Б. ООД, ЕИК *********, сумата от 300 000 лв., представляваща авансово плащане за доставка на замразени малини по неизпълнен от доставчика договор за доставка №РВ 1700 от 10.03.2017 г., получена при условията на отпаднало основание, поради разваляне на договора за доставка, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата о т 40 916,66 лв. обезщетение за забавено плащане на периода, считано от 15.12.2017 г. до 19.04.2019 г., както и сумата от 24 350 лв. разноски в 1 производството.

Жалбоподателят е останал недоволен от така постановеното решение, като счита, че е нищожно, недопустимо и неправилно, постановено при редица съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до грубо нарушаване на правото на участие на ответника в производството.

Изложил е подробни съображения. Първо, посочил е процесуалните нарушения на съда, свързани с участие на втори адвокат на ищеца адвокат М.

К., която не е била надлежно упълномощена и която е изготвила изцяло нова повторна искова молба, с това, че не е прекратено производството по делото, поради това, че не са били отстранени нередовностите на исковата молба в определения от съда срок, че липсва посочена банкова сметка от ищеца за плащане, че не е даден правилен и адекватен доклад, както и възможност на ответника да изрази становището си по проекто-доклада, че са нарушени правата на ответника в лично качество, че не са обсъдени събраните доказателства, нарушена е процедурата за поправка и допълване на протокол, липсва активност на съда да събере необходимите доказателства, не е конституиран задължително необходим другар в производството . На следващо място, не е съгласен с изводите на окръжния съд във връзка с разваляне на процесния договор и приложението на нормата на чл.301 от ТЗ по повод тристранното споразумение от 31.08.2017 г. Моли да се обезсили обжалваното решение или да се отмени, като се отхвърлят изцяло претенциите на ищеца. Претендира разноските.

Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от Б. ООД, чрез процесуалния му пълномощник адвокат К. Б., който я оспорва и моли да не се уважава по подробно изложени съображения. Претендира разноски за въззивното производство.

По делото е постановено определение №260852 от 27.08.2021 г. по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските, с което З.П. Р. Д. Х. е осъден да заплати на Б. ООД сумата от 23 350 лв. разноски в производството.

Недоволен от него е останал частният жалбоподател Р. Д. Х., лично и като З.П., който го обжалва с частна жалба и с молба да бъде отменено, като се редуцират присъдените разноски с още 10 000 лв.

Срещу частната жалба е постъпил отговор от Б. ООД, чрез 2 процесуалния му пълномощник адвокат К. Б., с който счита същата за неоснователна, тъй като са налице условията за присъждане на разноски.

Съдът, след като се запозна с делото, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Въззивната жалба е депозирани в срок от надлежно лице срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи към разглеждането им. Същият извод се отнася и до частната въззивна жалба.

Жалбоподателят се позовава бланкетно на нищожност на обжалваното решение. В тази връзка следва да се спомене, че нищожно съдебно решение е това решение, което не е постановено от надлежен орган, не е подписано или не е постановено в писмена форма, а така също е извън пределите на компетентност на съда. В случая не е налице нито една от посочените хипотези, поради което обжалваното решение е валиден съдебен акт.

На следващо място жалбоподателят се позовава на нарушени негови процесуални права, водещи до недопустимост на решението.

Недопустимо съдебно решение е налице, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата – чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд, когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения или се е произнесъл при липса на право на иск, липса на съответния процесуален ред за защита на права, при ненадлежно упражнено право на иск – по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване, при оттегляне или отказ от иска, когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните , и др. Т.е., когато ищецът не разполага с право на иск или правото му на иск не е упражнено надлежно, когато липсва подведомственост, когато е нарушено диспозитивното начало при различно произнасяне на съда от заявения петитум, при липса на интерес, липса на правоспособна страна, искът е предявен срещу несъществуваща страна.

В случая също не са налице посочените хипотези, водещи до недопустимостта на решението и като последица – неговото обезсилване, тъй 3 като няма оплаквания от ищеца в тази връзка. Когато констатира процесуални нарушения, които са извън посочените хипотези за недопустимост, въззивният съд е длъжен да ги отстрани чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото, съблюдавайки основните начала на гражданския процес. Това негово задължение произтича от целта и същността на въззивното производство – да се разгледа повторно повдигнатия материално правен спор с възможност за събиране на доказателства за установяване истинността на твърденията на страните и субсумирането им спрямо съответната материално правна норма.

В изпълнение на това си задължение настоящият съд е дал указания на ищеца да уточни фактите и обстоятелствата на предявените в условие на евентуалност искове, а след направеното уточнение е разпределил доказателствената тежест и е дал възможност на страните да ангажират доказателства, събрал е исканите доказателства от страните. Така се е стигнало до обезпечаване на процесуалните права за ответника, свързани с изразяване на неговото становище и ангажиране на доказателства по предявените искове. Няма нарушения на правата на ответника в лично качество, тъй като ответник е физическото лице с разширена правоспособност в качеството му на З.П..

От данните по делото се установява, че са предявени четири осъдителни иска при условие на евентуалност. Ищецът твърди, че между страните е сключен договор №РВ 1700 от 10.03.2017 г. за доставка на стокизамразени органични малини, по който той имал качеството на купувач, а З.П. Р. Д. Х. – продавач. Продавачът се задължил да достави 400 000 кг. малини от уговорения вид и качество със срок не по-късно от 15.12.2017 г., а купувачът - да извърши авансово плащане в общ размер 500 000 лв. На 28.03.2017 г. била преведена авансово сумата 300 000 лв. с авизо-местен превод.

Поради високия размер на авансовото плащане и за допълнителна гаранция страните сключили и договор за заем с нотариална заверка на подписите от 17.03.2017 г. и при условията на солидарност между земеделския производител и физическото лице.

Твърди, че в уговорения срок продавачът не е изпълнил задължението си за доставка на уговорените по вид и качество малини, както 4 и че е получената авансово сума в размер на 300 000 лв. не е върната.

Позовава се на правоотношение за доставка на малини, правата и задълженията по което правоотношение са материализирани в два отделни документа, наименовани договор за доставка и договор за заем. По това правоотношение е заплатил авансово част от уговорената цена, а именно 300 000 лв.

Въз основа на тези твърдения претендира да му бъде заплатена сумата от 300 000 лв. на отпаднало основание, поради разваляне на договора за доставка.

При условие на евентуалност, ако се отхвърли първия иск, претендира тази сума, поради начална липса на основание, тъй като договорът за доставка е нищожен, поради липса на съществен елемент от него, а именно уговорка на единична цена.

При същото условие на евентуалност, претендира тази сума на основание заемно правоотношение и поради развалянето му.

При същото условие на евентуалност, претендира тази сума като неоснователно обогатяване, тъй като имуществото на ищеца се е намалило за сметка на имуществото на ответника, който се е обогатил.

Ответникът оспорва исковете, предявени при условие на евентуалност. Позовава се на тристранно споразумение за прихващане на вземания и задължение от 31.08.2017 г., с което страните взаимно са си прихванали дължимите между тях суми и е останало задължение в размер на 145 386,36 лв. за ответника, което впоследствие също е погасено съгласно представени фактури и доставки.

Към исковата молба са приложени договор за доставка на замразени органични малини №РВ 1700 от 10.03.2017 г., сключен между страните по делото, договор за заем от 17.03.2017 г. между същите страни, преводно нареждане от 28.03.2017 г. за сумата от 300 000 лв., както и извлечения от разплащателна сметка, оборотна ведомост по партньори и вземания по партньори към 08.04.2017 г. на ищеца.

Видно от договора от 10.03.2017 г., ответникът се е задължил да продаде на купувача ищец 400 000 кг. замразени органични малини, реколта 2017 г., като цената се договаря между страните с отделен анекс към 5 настоящия договор, не по-късно от 10.08.2017 г., срещу авансови плащания в размер на 500 000 лв., съгласно допълнително съставен договор за заем. За всяка извършена доставка се приспадали по 50 000 лв. за частично погасяване на авансовите плащания. Слез изплащане на всеки транш, заемателят се освобождавал от съответния запис на заповед за изплатената сума. Остатъкът се заплащал от продавача в 7 дневен срок от извършването на доставката.

Договорът бил сключен със срок до 15.12.2017 г.

От договор за заем, сключен на 17.03.2017 г., с нотариална заверка на подписите на страните, се установява, че ищецът следва да предостави на ответника сумата 500 000 лв. на вноски, от които през м.март 2017 г. 75 000 лв. до 13.03.2017 г. и 300 000 лв. до 24.03.2017 г. срещу продажбата на 400 000 кг. малини, като от всяка доставка на малини се приспадат по 50 000 лв.

От банковите документи се установява, че ищецът е превел по банков път на ответника 300 000 лв. на 28.03.2017 г., а той ги е получил на следващия ден.

Ответникът е представил копие на тристранното споразумение от 31.08.2017 г., на което се позовава, както и фактури №57 от 01.09.2017 г., №58 от 11.09.2017 г., №59 от 19.09.2017 г. и №60 от 25.09.2017 г., издадени от доставчика О. Х. ЕООД за получателя Б. ООД.

Видно от копието на тристранно споразумение, същото е със страни О. Х. ЕООД, Б. ООД и ЗП Р. Д. Х. и се отнася до уточняване разплащанията и уреждане на отношенията чрез прихващане между три страни. Посочени са задълженията на Б. ООД към О. Х. ЕООД по фактура №56 от 23.08.2017 г. на стойност 214 613, 44 лв., както и задълженията на другите две страни към Б.

ООД – 60 000 лв. и процесната сума от 300 000 лв. От задължението към О.

ЕООД са приспаднати сумите към Б. ООД, като остава задължението на ЗП Р. Д. Х. да възстанови 145 386,36 лв./преведени на 29.03.2017 г./ , както и 570,433,57 лв. усвоени за периода 01.04.2017 г. – 26.08.2017 г. Копието носи подписите за трите страни и печат на ищеца.

В съдебното заседание на 13.07.2020 г. пред окръжния съд е представено заявление от управителя на дружеството ищец С. М., че прави изрично изявление по чл.301 от ТЗ във връзка с представеното тристранно споразумение, че не потвърждава и се противопоставя на каквито и да е било 6 действия по прихващане.