Определение № 2263 от 21.08.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1966/2024
- Вид
- Определение № 2263
- Подписан
- 21.08.2024
- В сила
- 21.08.2024
- Състав
- Радостина Ангелова Стефанова, Бранимир Веселинов Василев, Мария Ангелова Ненова
Цитирани разпоредби
- чл.248 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2263 гр. Пловдив, 20.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Радостина Анг. Стефанова
Членове:
Бранимир В. Василев
Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20245300501966 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна въззивна жалба от „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС” (ТФС) АД, с ЕИК 131397565, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Оборище“, ул. „Силистра” № 8 срещу определение №644/28.05.2024г. постановено по гр. дело № 1244/2023г. по описа на Карловски РС, с което се оставят без уважение молбата на „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС” (ТФС) АД, с ЕИК 131397565, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул.
„Силистра” № 8, за изменение в частта за разноските на Решение № 138 от 19.04.2024 г., постановено по гр. д. № 1244/2023г. по описа на КрлРС, касаещи възнаграждението на адв. Д. М. от АК-Пловдив, пълномощник на ищеца за указана безплатна правна помощ по чл. 38, ал.2 от ЗА.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, защото не е съобразено с правния резултат и правната тежест на това дело.
Въззивният съд като се запозна с фактите по делото и новата съдебна практика на СЕС, намира, че основателна е жалбата на „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС” (ТФС) АД за намаляване на присъдения адвокатски хонорар на адвоката на ищеца. С решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. е постановено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако съдът установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Ето защо в казуса и при липса на подписан договор за правна защита, то настоящият съд на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС отказва да прилага чл.2 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски хонорари, поради което 1 обжалваният акт на РС Карлово е незаконосъобразен, защото е прилагал горната наредба и е присъдил адвокатско възнаграждение по предвидения там минимум.
Настоящият съд намира за справедливо с оглед на броя на исковете, техния резултат и тяхната правна и фактическа сложност и положения труд от защитника, че на адв.Д.
М. следва да се присъдят 400 лева за безплатна защита по договор за правна защита по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА на ищеца Л. С.. Вярно е че искът за нищожност на една клауза – чл.14 ал.1 т.3 от процесния договор е уважен за ищеца С., но едновременно не е отчетено че по насрещния иск с размер 4 497,95 лева ищеца С. е осъден да плати сумата на дружеството първоначален ответник по делото. Неправилно и в противоречие с чл.78 от ГПК РС Карлово е приел, че цената на иска от 4 497,95 лева също е основание за определяне на хонорара на служебния защитник. Това обаче не е така, защото даже и адвоката да го е защитавал по този иск, щом той е уважен, то на ответника по него - Л. С. по силата на чл.78 ал.3 от ГПК разноски не се дължат.
Водим от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №644/28.05.2024г. постановено по гр. дело № 1244/2023г. по описа на Карловски РС, В ЧАСТТА, с която се оставя без уважение молба молбата н а „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС” (ТФС) АД, с ЕИК 131397565, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул.
„Силистра” № 8, за изменение в частта за разноските на Решение № 138 от 19.04.2024 г., постановено по гр. д. № 1244/2023г. по описа на КрлРС, касаещи възнаграждението на адв. Д. М. от АК-Пловдив, пълномощник на ищеца за указана безплатна правна помощ по чл. 38, ал.2 от ЗА като вместо това съдът ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК Решение № 138 от 19.04.2024 г., постановено по гр. д. № 1244/2023г. по описа на КрлРС като НАМАЛЯВА размера на присъдения адвокатски хонорар на адвокат Д. М. от АК-Пловдив от 1 200 лева на 400 лева, за предоставена безплатна правна помощ по това дело на ищеца Л. С. С. с ЕГН **********. Потвърждава определението в останалата му част до сумата от 400 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2