Решение № 162 от 24.10.2024, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Попово, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря М.Й.А. като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело № 20243520100300 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск по реда на чл.415 от ГПК, във вр. с чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД.

Ищецът- „А.С.В.” ЕАД, гр. С., твърди, че на 21.07.2023г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.03.2023г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „А.С.В." ООД (сега ЕАД), и „М.К.“ АД, по силата на който вземанията на „М.К.“ АД срещу А. Ш. О. произтичащи от Договор за заем MicroCredit № 9031-00025*** и договор за допълнителни услуги към заем били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на „М.К." АД с уведомително писмо.

Твърди се, че на 16.01.2023г. между „М.К.“ АД и А. Ш. О. бил сключен договор за заем MicroCredit № 9031-00025***, по силата на който дружеството му предоставило заем в размер на 1500 лева. Условията на „Договора за кредит" се съдържали в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра "Искане за кредит" и "договор за заем", като "Общите условия", при които се отпуска кредитът, били неразделна част както от "Искане за кредит", така и от "договор за заем". Подписвайки Договора за заем, заемополучателят удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума от 1500 лева, като се задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия.

Съгласно разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които бил сключен договора за заем, с подписването му Заемополучателят удостоверил, че предварително и безвъзмездно му бил предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, разбира и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен бил да бъде обвързан с техните разпоредби, и желаел договорът да бъде сключен.

1

Съгласно Общите условията, при които бил подписан договора, заемополучателят се задължил да върне заема, ведно с договорната лихва, която била в размер на 348.72лв., на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 154.06лв., като първата погасителна вноска била платима на 27.02.2023г. Така страните били договорили общ размер на плащанията по заема 1848.72лв.

Ищецът излага твърдения и за сключен между страните договор за допълнителни услуги към сключения договор за заем, съгласно който на заемополучателя бил предоставен пакет от допълнителни услуги в общ размер от 1592.16лв., като му била предоставена възможност да я заплати на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 286.74лв., като първата погасителна вноска била платима на 27.02.2023г.

На длъжника била начислена лихва за забава по договор за заем в размер на 156.84лв. за периода от 28.03.2023г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда.

Срокът на договора бил изтекъл на 27.01.2024г., и не бил обявяван за предсрочно изискуем

Предвид изложеното, дружеството моли съда да признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 1396.52лв. - главница договор за заем MicroCredit № 9031-00025***, сключен с „М.К.“ АД на 16.01.2023г., сумата 298.14лв. - договорна лихва по договора за заем за периода от 27.03.2023г. до 27.01.2024г., сумата от 156.84лв. - лихва за забава по договора за заем, за периода 28.03.2023г. - 23.02.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2024г., до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №127/2024г. по описа на ПпРС. Претендират се и разноски.

В с.з. не се явява представител. От пълномощник на ищцовото дружество е постъпила молба, с която заявява, че поддържа предявените искове.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника А. Ш. О. от с. С., общ.П., действащ чрез адв. А.Д. от САК, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Излага подробни твърдения, че договора за кредит бил недействителен по см. на ЗПК, тъй като не отговарял на разпоредбата на чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.11, тъй като в него не било посочен ГПР, нито какво се включвало в него. Недействителна била и изискваната от него такса за допълнителни услуги, като в подкрепа на това излага практика на СЕС. Счита, че договора бил недействителен, то дължал само стойността на главницата по погасителен план, и в тази връзка иска от съда да разсрочи задължението му за заплащане на главницата. Претендира разноски.

Редовно призован за с.з. не се явява, не изпраща представител. От пълномощникът на същия е постъпила молба, с която заявява, че поддържа депозирания от него отговор на исковата молба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. №127/2024г. по описа на ПпРС, по подадено от дружеството- ищец заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 68/05.03.2024г. за заплащане на следните суми: сумата 1396.52лв. - главница договор за заем MicroCredit № 9031-00025***, сключен с „М.К.“ АД на 16.01.2023г., сумата 298.14лв. - договорна лихва по договора за заем за периода от 27.03.2023г. до 27.01.2024г., сумата от 156.84лв. - лихва за забава по договора за заем, за периода 28.03.2023г. - 23.02.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2024г., до окончателното изплащане на задължението.

По посоченото ч.гр.дело, с Разпореждане №130/05.03.2024г., съдът е отхвърлил 2 подаденото заявление в частта, с която заявителя е поискал заплащане на сумата от 1459.48лв.-задължение по Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 903100025***, за периода от 27.03.2023г. до 27.01.2024г. Разпореждането като необжалвано е влязло в законна сила, и този договор не е предмет на настоящия иск.

В тази връзка след връчване на заповедта и подадено възражения от страна на длъжника, на осн.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, на заявителя бил даден едномесечен срок за предявяване на настоящия иск.

От събраните доказателства безспорно се установява, че на 16.01.2023г. между ответника по делото и „М.К.“ АД е сключен договор за заем MicroCredit № 9031-00025***, по силата на който на А. Ш. О. бил предоставен кредит в размер на 1500.00 лв. Параметрите на кредита са както следва: обща сума за погасяване: 1848.72лв.; срок на договора: 12 месеца; дата на първо плащане: 27.02.2023г.; фиксиран лихвен процент: 40.47%; лихвен процент при просрочие: ОЛП+10%; разходи при неизпълнение на договора: няма; брой погасителни вноски:12; погасителна вноска:154.06лв.; начин на усвояване: в брой в офис на „М.К.“ АД; сума за получаване: 1500.00лв. В самия договор е описан и самия погасителен план, видно от който първата погасителна вноска е с падеж 27.03.2023г., а последната е с падеж 27.01.2024г., като за всяка една от вноските е посочена дължимата главница и лихва, както и общо дължимата вноска, която е в размер на 154.06лв. така сключени договор е подписа от двете страни, в т.ч. и от ответника А. О.

Заемополучателят е удостоверил с подписа си, получаване на сумата и съгласието си с клаузите по договора.Според т.22 от ОУ към договора (приложени от л.9 до л.14 по делото) , кредиторът е в правото си да прехвърли вземането си в полза на трети лица, за което кредотополучателя е уведомен и дава изричното си съгласие за това.

Към договора са представени, както посочените ОУ и стандартен европейски формуляр за предоставена информация за потребителски кредит, подписани от ответника.

Приложена е Тарифа за допълнителни услуги на „М.К.“ АД към договори за заем, в сила от 24.12.2021г., която обаче е неотносима към спора, тъй като предмет на същия е само договор за заем MicroCredit № 9031-00025***, но е и Договора за допълнителни услуги към него, което вземане заповедния съд е отхвърлил.

С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (договор за цесия) от 30.03.2023г. и Приложение 1 към него от 21.07.2023г., „М.К.“ АД прехвърлило на ищцовото дружество вземанията си към всички длъжници по ликвидни и изискуеми парични заеми, ведно с привилегиите и обезпеченията, в това число и дълга на ответника, за което било направено изисканото в чл.99, ал.3 ЗЗД потвърждение. Цедентът дал съгласието си и упълномощил съконтрахента да уведоми от негово име за цесията всички длъжници, видно от приложеното по делото пълномощно.

По делото е приложено уведомление от 26.04.2024г. адресирано до ответника, в която кредиторите уведомяват длъжника за извършеното прехвърляне на вземането по посочения договор за кредит. Видно от приложената обратна разписка, същото не е получено от него, с отбелязване, че адресата „отсъства“.

По делото е извършена и СЧЕ, от която се установява, че ответникът е получил сумата от 1500.00лв. по договор за заем Micro Credit № 9031-00025*** от 16.01.2023г., в офис на „М.К.“ АД гр. Т..

Размерът на непогасените задължения на длъжника по договора били в общ размер от 1851.50лв., представляващи 11 вноски за главница по договор за заем, в размер на 1396.52лв., договорна лихва в размер на 298.14лв., лихва за забава по договор за заем за периода 28.03.2023г.-23.02.2024г., в размер на 156.84лв. Претендираната лихва от 298.14лв., представлявала остатък от договорната лихва, като същата за целия период била 348.72лв., от която била приспадната сума в размер на 50.58лв. Така посочената сума била начислена 3 върху остатъка от главницата в размер от 1396.52лв., за периода от 27.03.2023г. до 27.01 2024г.

Вещото лице е посочило още, че лихвата за забава до 21.07.2023г. е в размер на 35.42лв., а лихвата за забава/законната лихва от 21.07.2023г. (датата на прехвърляне на вземанията) до 01.08.2024г. (дата на осчетоводяването), и е в размер на 218.58лв. Към 24.09.2024г., лихвата е в размер на 226.38лв., изчислена на същата база .

От заключението става ясно още, че от ответника е постъпило едно плащане, на 16.05.2023г., в размер на общо 286.74лв., с които били погасени следните задължения: главница - 103.48лв.; лихва- 50.58лв. и услуги-132.68лв. След датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не били извършвани погасителни вноски.

Заключението на вещото лице е прието и приложено по делото, тъй като не бе оспорено от нито една от страните.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е установителен, след указания на съда на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването му и предвид обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то искът е допустим.

Разгледан по същество, съдът го намира за основателен отчасти по следните съображения:

За уважаването на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже качеството си на кредитор, факта, от който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е. валидно сключен договор за цесия, уведомяване на длъжника за извършената цесия, валидно сключен договор за кредит с цедента, че същия е изправна страна по договора за кредит, като е изпълнил всички свои задължения по договора за кредит , и забавата на длъжника.

В настоящия случай ищецът претендира да е носител на вземане, произтичащо от договор за паричен заем Micro Credit № 9031-00025*** от 16.01.2023г., сключен между ответника и „М.К.“ АД, което вземане е било предмет на договор на цесия, с цесионер „А.С.В.“ ЕАД гр.С..

От събраните по делото доказателства се установи, че между ответникът А. Ш. О. и „М.К.“ АД е сключен договор за паричен заем Micro Credit № 9031-00025***/16.01.2023г., по силата на който заемодателят предоставил на заемополучателя паричен заем в размер на 1500.00лв., срещу задължението на последния да я върне на 12 месечни вноски, с първа погасителна вноска на 27.02.2023г., и последна погасителна вноска на 27.01.2024г. Не се спори, че заемополучателя е подписал договорът за заем както и че сумата, предмет на договора му е предадена, в брой, при подписване на договора.

Разпечатката съдържа 40 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f74b0372-a0e3-4950-bea4-ab027a3133d9