Определение № 537 от 12.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 537 гр. София, 12.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Райна Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20251100510800 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. В. А., ЕГН **********, В. С. А., ЕГН ********** и Г. С. А., ЕГН ****, чрез адв. Д. Й. – САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, срещу Определение № 20139226 от 16.04.2025 г., постановено по гр.д. № 30785/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 74 състав, с което съдът е върнал искова молба с вх. № 2010346/16.05.2017 г., подадена от М. В. А. и С. Г. А., заместен по реда на чл.227 ГПК от В. С. А. и Г.

С. А., и е прекратил производството по делото.

С обжалвания съдебен акт съдът е приел, че ищците не са изпълнили многократно даваните им указания за отстраняване на нередовности на исковата молба.

В частната жалба, въз основа на която е образувано настоящото производство, се твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като по делото са депозирани уточнителни молби в изпълнение на указанията на съда. Сочи се, че първоначално ищците са предявили иск за делба на поземлен имот, а с молба от 2020 г. са поискали делба и на построените в същия сгради.

Поддържа се, че по първоинстанционното дело е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Твърди се, че ищците не са изложили твърдения за изключителна собственост на сградите, поради което собствеността върху същите следва квотите на собственост върху земята.

Сочи се, че до момента в първоинстанционното производство са проведени 23 съдебни заседания, като едва сега делото се прекратява поради неотстранена нередовност на исковата молба.

Молят обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

В указания срока са постъпили отговори от ответниците по първоинстанционното дело - П.М., И.К., М.К., Р.К. и Ч.М., чрез адв. Е.К. САК, със съдебен адрес: гр. ****, които оспорват частната жалба като неоснователна, а обжалваното определение намират за правилно.

Считат, че както в исковата молба, така и в уточнителните молби не е конкретизиран поземленият имот, предмет на делбата, тъй като е посочен с неправилен идентификатор. Сочат също, че от ищците не са конкретизирани собствениците на сградите върху процесния поземлен имот, а в същите са обособени самостоятелни обекти с различни собственици. Твърдят, че в различните сгради лицата са съсобственици на различни правни основания въз основа на делба, дарение и по наследяване.

Молят оспореният съдебен акт да бъде потвърден. Искат присъждане на разноски за настоящото частно производство.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид от фактическа страна следното:

С искова молба с вх. № 2010346/16.05.2017 г., допълнена с молба с вх. № 5090801/13.06.2017 г. (л.23), подадена от М. В. А. и С. Г. А. (след смъртта му заместен по реда на чл. 227 ГПК от В. С. А. и Г. С. А.), е поискано да бъде извършена делба на недвижим имот с идентификатор ***, с площ 1968 кв.м., с адрес на поземления имот: гр. София, ул. ****. Въз основа на исковата молба е образувано гр.д. № 30785/2017 г. по описа на СРС.

С определение от 09.03.2019 г. (л.151) първоинстанционният съдебен състав е дал указания на ищците за отстраняване на нередовности на исковата молба, а именно - да уточнят по отношение на какъв имот се иска делба; да се извърши надлежна индивидуализация по граници и площ според актуалния статут на имота; да се съобрази, че съгласно представената скица на делбения имот в него се намират пет броя постройки; да се индивидуализира поземления имот с идентификатор *** по КККР на гр.София, съгласно дадените указания, доколкото съдът не може служебно да извлече такава от скицата, вместо страните; да се уточни, в случай че се иска делба на всички или на част от постройките в делбения имот, каква е тяхната индивидуализация по граници и площ на всички и/или част от тях; да се съобрази, че титулът за собственост на ищците касае описан имот в село Драгалевци с площ от 8 дек. и 3 ара, като се уточни каква е връзка с ПИ е идентификатор *** по КККР на гр. София и описания в този нотариален акт имот, налице ли е идентичност или не; да заявят дали ще се ползват от представеното саморъчно завещание; да уточнят надлежно основанието, въз основа на което е възникнала съсобствеността между страните в имота/имотите (наследство и/или сделки) и размера на квотите, при които следва да се допусне делбата спрямо конкретните имоти.

С молба от 25.06.2019 г. (л.177), представена в ОСЗ от същата дата, ищците са уточнили, че предмет на делбата е поземлен имот с идентификатор ***, с площ 1968 кв. м, като съсобствеността между страните е 2 възникнала въз основа на наследяване и правни сделки. Изложени са твърдения за квотите на всеки от съсобствениците. По отношение на указанията на съда за идентичност между делбения поземлен имот с този от представения към исковата молба нотариален акт, както и за това дали имотът е поделяем и относно сградите, построени в него, от ищците е поискано назначаване на съдебно-техническа експертиза. Уточнили са още, че ще се ползват от саморъчното завещание.

След последващи указания на първоинстанционния съд, с молба от 29.11.2019 г. (л.209-210) ищците са уточнили, че искат да бъде допусната делба и на построените в поземления имот пет сгради при квотите съгласно исковата молба и уточняващите молби. Посочили са идентификаторите на сградите, а с молба от 07.02.2020 г. (л.219-220) са изложили твърдения, че правото на собственост върху процесния имот е придобито от М.Х. и А.М., които са баща и син, на 15.09.1912 г., съгласно приложения към исковата нотариален акт за покупко-продажба. Впоследствие имотът е наследен от четиримата участници в съдебната делба от 1971 година, за която е представен протокол.

С протоколно определение от 10.03.2020 г. (л.222 и сл.) СРС е приел, че указанията му за отстраняване на нередовности на исковата молба са изпълнени. В ОСЗ от 26.01.2021 г. е изготвен доклад по делото, разпределена е доказателствената тежест между страните и е допуснато изготвяне на съдебно-техническа експертиза.

В проведеното на 09.11.2022 г. открито съдебно заседание по делото (л.345 и сл.) е изслушано и прието неоспорено от страните заключение на СТЕ. В същото ОСЗ съдът е дал указания на ищците да изложат твърдения относно обстоятелствата, въз основа на които всяка страна е придобила идеални части от всеки от процесните имоти, надлежно да посочат документите за собственост, въз основа които твърдят, че страните /техните наследодатели/ са придобили право на собственост върху всеки от процесните имоти. Указания в този смисъл са дадени и в проведените на 07.02.2024 г.

(л.422) и 16.10.2024 г. (л.468) открити съдебни заседания.

В изпълнение на указанията от ищците са депозирани уточнителни молби от 26.03.2024 г. (л.430), от 14.06.2024 г. (л.460) и от 19.03.2025 г. (л.486).

С молбата от 19.03.2025 г. ищците са изложили твърдения относно процесния поземлен имот – подробно са индивидуализирали същия, описали са начина му на придобиване – чрез покупко-продажба, обективирана в нотариален акт от 1912 г., с купувачи М.Х. и А.М.. Посочили са, че впоследствие е извършена доброволна делба на имота между А.М. и наследниците на М.Х., съгласно договор от 27.12.1956 година. Изложили са още, че чрез съдебна спогодба от 11.12.1971 г. съсобствениците са разпределили собствеността върху построената към онзи момент в имота сграда. Посочили се, че съгласно съдебна спогодба от 08.10.1987 г. наследниците на съсобственика Г. А. М. са разпределили правото на собственост върху сградата в определени квоти, 3 както и че с нотариален акт от 1996 г. П.М. е дарила на брат си С. Г. А. придобития от нея дял, а със саморъчно завещание от 22.02.1988 г. Елисавета Петрова е завещал на С. А. и съпругата му цялото си недвижимо имущество.

С нотариален акт от Ч.М. е прехвърлил собствеността върху процесния имот на Г. С. и съпругата му. Представени са и писмени доказателства в подкрепа на твърденията.

С обжалвания съдебен акт съдът е приел, че ищците не са изпълнили многократно даваните им указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, като не са наведени конкретни твърдения относно правото на собственост на съделителите по отношение на поземления имот, както и по отношение на изградените в имота сгради - не е ясно кой от съделителите на какъв обект се твърди да е собственик. Първоинстанционният съдебен състав е приел още, че по отношение на сградите няма твърдения относно лицата, притежаващи право на собственост върху всяка сграда, както и по отношение на това състоят ли се същите от самостоятелни обекти, колко и какви, респ. представлява ли всеки от етажите самостоятелен обект, от колко помещения се състои всеки етаж на сградата, кога са изградени сградите.

Съдът, като обсъди данните по делото и наведените доводи, намира следното от правна страна:

Частната жалба на М. В. А., ЕГН **********, В. С. А., ЕГН ********** и Г. С. А., ЕГН **** е допустима – подадена е в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На основание чл. 129, ал. 1 и 2 ГПК съдът проверява редовността на исковата молба и когато тя не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Ако те не бъдат отстранени в срок, исковата молба заедно с приложенията се връща (арг. от чл. 129, ал.3 ГПК).

Целта на разпоредбата чл. 129, ал.2 ГПК е исковата молба да бъде приведена в съответствие с изисквания, посочени в чл. 127, ал.1 и чл. 128 ГПК. Предметът на спора и искането, което ищецът отправя към съда, следва да бъдат ясно и точно очертани. Това е от съществено значение за организиране защитата на ответника, но и за съда. Той следва да определи обстоятелствата, които следва да се установят по спора, относимите и допустими за тяхното установяване доказателства, разпределението на доказателствената тежест между страните и правната квалификация на иска.

Упражняването на правомощието по чл. 129, ал.2 ГПК е насочено към постигане на яснота в процеса и с него съдът не може да злоупотребява.

Противното би означавало превратно упражняване на правораздавателна власт и има за резултат отказ от правосъдие (Определение № 273 от 11.05.2015 г. по гр.д.№ 943/2015 г. на ВКС, III г.о).

В конкретния случай, за да постанови обжалвания съдебен акт и да върне исковата молба, на първо място първоинстанционният съд е приел, че не 4 са наведени конкретни твърдения относно правото на собственост на съделителите по отношение на поземления имот, както и по отношение на изградените в имота сгради. Настоящият състав намира, че разпореждането на СРС е неправилно, тъй като ищците са уточнили твърденията си относно правото на собственост върху делбените имоти, като са изложили обстоятелствата свързани с придобиване на поземления имот, разделянето му на два обособени имота и възникналите впоследствие наследствени правоотношения и извършените сделки. Посочили са и че идеалните части, които притежават отделните съделителите върху процесните сгради, са при същите квоти, както при поземления имот.

С обжалвания съдебен акт, съставът на СРС е приел още, че ищците не са уточнили дали сградите, предмет на делбата, се състоят от самостоятелни обекти, колко и какви, представлява ли всеки от етажите самостоятелен обект, от колко помещения се състои всеки етаж на сградата, кога са изградени сградите. Следва да се отбележи, че указния в този смисъл не са давани на ищците. От друга страна, за обстоятелствата относно сградите по искане на ищците е прието заключение на съдебно-техническа експертиза.

Съгласно чл. 344, ал. 1 ГПК, в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Съдът намира, че ищците са индивидуализирали поземления имот съобразно актуалния му регулационен статут (представена е скица за същия от Службата по геодезия, картография и кадастър - л. 11). Посочили са основанията за възникване на съсобствеността, както и страните между които се иска да бъде допусната делбата. Обстоятелството дали правото на собственост съществува по отношение на всеки от съделителите и при какво квоти, е въпрос, касаещ съществото на спора, а не редовността на исковата молба.