Решение № 9825 от 09.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9825 гр. С., 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110111158 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от С. Г. Б., ЕГН ********** срещу „Д.К.Б.“ АД, ЕИК *******, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Ищцата твърди, че през 2012 г. срещу нея е образувано изпълнително дело № 20128440402906 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 4800/2012 г. по описа на СРС, 58 състав, за сумата от 2187 лв. – главница, ведно със законната лихва от 01.02.2012 г. до окончателното плащане, лихва в размер на 1203,12 лв., както и разноски в размер на 309,50 лв. Сочи, че на 04.10.2012 г. е наложен запор върху притежаваните от нея дружествени дялове от капитала на „Ес Джи Консулт 9“ ЕООД, ЕИК 200800072, а на 10.10.2016 г. – запор върху трудовото й възнаграждение, получавано от „Юлстрейд“ ООД, което е последното същинско изпълнително действие срещу ищцата. За периода 10.10.2016 г. - 09.01.2020 г. по изпълнителното дело не са предприемани никакви изпълнителни действия, а наложеният на 22.01.2020 г. запор върху банкови сметки в „Е.“ АД е незаконосъобразен, с оглед изтичането на двугодишен период, през който не са извършвани изпълнителни действия и настъпилата на 10.10.2018 г. перемпция по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Ищцата твърди, че погасителната давност е започнала да тече от предприемане на последното по време валидно изпълнително действие - 10.10.2016 г. - налагане на запор върху трудовото възнаграждение, не е била спирана или прекъсвана след 10.10.2016 г., поради което към 28.02.2022 г. е изтекла погасителната давност за принудително събиране на вземането. Извършените в периода 10.10.2018 г. - 28.02.2022 г. изпълнителни действия с е явяват незаконосъобразни и не водят до прекъсване на давността. Предвид изложеното, ищцата моли съда да признае за 1 установено по отношение на ответника, че последният няма право на принудително изпълнение на посочените по-горе суми, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 4800/2012 г. по описа на СРС, 58 състав , а именно: сумата от 2187 лв. – главница, ведно със законната лихва от 01.02.2012 г. до окончателното плащане, лихва в размер на 1203,12 лв., както и разноски в размер на 309,50 лв., за събирането на които е образувано изпълнително дело № 20128440402906 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, както и че същото е прекратено по силата на закона на 10.10.2018 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Д.К.Б.“ АД, с който оспорва иска. Ответникът твърди, че от представените от ищцата доказателства не се установява, че са настъпили предпоставки за перемиране на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и че е погасено правото на принудително събиране на вземанията по изпълнителния лист. Сочи, че по изпълнителното дело регулярно са извършвани изпълнителни действия, които са прекъсвали давностния срок. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетото по делото копие от изпълнително дело № 20128440402906 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ, се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба вх. № 35363/13.09.2012 г. на „ Д.К.Б.“ АД против С. Г. Даскалова въз основа на изпълнителен лист от 03.05.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 4800/2012 г. по описа на СРС, 5 8 състав, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.02.2012 г., по силата на който ответницата е осъдена да заплати на „Д.К.Б.“ А Д сумите в размер на 2187 лв., ведно със законната лихва за периода от 01.02.2012 г. до изплащане на вземането, наказателна лихва в размер на 1143,12 лв. за периода 04.09.2009 г. - 01.02.2012 г., такса за напомнително известие в размер на 60 лв. и 309,50 лв. – разноски по делото, а именно: 67,80 лв. - държавна такса и 241,70 лв. – юрисконсултско възнаграждение . В молбата за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено да извърши цялостна проверка за имущественото състояние на длъжника, поискано е налагането на запор на движими вещи и вземания на длъжника от трети лица, върху дружествени дялове, собственост на длъжника, върху банкови сметки и възбрана върху всички притежавани от длъжника недвижими имоти, включително и такива, придобити по време на брака.

На 13.09.2012 г. е образувано изпълнителното дело, разпоредено е на длъжника да се изпрати покана за доброволно изпълнение, наложен е запор върху вземането на длъжника в качеството му на управител на „Е.Д.Д.К. ЕООД, запор върху дружествените дялове на длъжника в капитала на „Е.Д.Д.К. ЕООД, както и запор върху банковите сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД и „Юробанк И Еф Джи Б.“ АД.

На 29.09.2012 г. са връчени запорни съобщения до „Първа инвестиционна банка“ АД и 2

„Юробанк И Еф Джи Б.“ АД, а на 30.09.2012 г. и на 04.10.2012 г. са връчени съобщения на „Е.Д.Д.К. ЕООД за наложените запори, на същата дата на длъжника е връчена и покана за доброволно изпълнение.

На 01.11.2012 г. е наложен запор върху мотопед „Вангие ВИ 50 КТ 4“ с рег. № С 6146 Р, като запорното съобщение е връчено на Столична дирекция „Полиция“, отдел „Пътна полиция“, на 05.12.2012 г.

На 29.12.2012 г. е насрочен опис и оценка на движими вещи и МПС за 31.01.2013 г. от 12:00 часа, за което е залепено уведомление на адреса на длъжника, поради невъзможност за лично връчване на съобщението. Няма данни за извършване на описа на посочената дата.

На 11.03.2013 г. е насрочен опис и оценка на МПС и движими вещи на адрес: гр. С., ж. к.

„Н. IV“ № 401, ет. 10, ап. 40 за 15.04.2013 г. от 12:00 часа, длъжникът е уведомен на 17.03.2013 г., за което е представен и протокол за опис и оценка на движимо имущество от 16.04.2013 г., видно от който на посочената дата помощник частен съдебен изпълнител се е явил на адреса, в отсъствие на представител на взискателя и на длъжника, описът и оценката не са извършени поради неосигурен достъп до апартамента на длъжника.

На 21.06.2013 г. е подадена молба от взискателя „Д.К.Б.“ АД за насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, находящи се на адрес: гр. С., ж. к. „Н. 4“, бл. 401, ет. 10, ап. 40 и опис и продажба на МПС, като с разпореждане от 26.06.2013 г. ЧСИ е насрочил опис и оценка за 31.07.2013 г. от 11:00 часа.

На 13.02.2014 г. е подадена молба от взискателя „Д.К.Б.“ АД за насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника на известните по делото адреси и опис, оценка и публична продан на МПС, като с разпореждане от 21.07.2014 г. ЧСИ е насрочил опис и оценка на движими вещи, собственост на длъжника С. Г. Даскалова, находящи се на адрес: гр. С., ж. к. „Н. 4“, бл. 401, ет. 10, ап. 40, както и на запорираното МПС – мотопед „Вангие ВИ 50 КТ 4“ с рег. № С 6146 Р за 26.08.2014 г. от 12:00 часа, за което длъжникът е уведомен на 02.08.2014 г. Съставен е протокол за опис и оценка на движимо имущество от 26.08.2014 г., видно от който на посочената дата помощник частен съдебен изпълнител се е явил на адреса, в отсъствие на представител на взискателя и на длъжника, описът и оценката не са извършени поради неосигурен достъп до апартамента на длъжника, поради което същите са пренасрочени за 04.09.2014 г. от 15:00 часа, за което е залепено уведомление на адреса.

На 03.09.2014 г. от длъжника С. Г. Даскалова е постъпила молба с вх. № 39182, с която е посочила, че е внесла сумата от 200 лв. (за което е издаден приходен касов ордер № 26845 от 03.09.2014 г.) и се е задължила всеки месец да внася по 100 лв. до пълното погасяване на задължението, с искане за отмяна на насрочените описи, за което е съставен и протокол от същата дата, подписан от длъжника.

На 03.09.2014 г. ЧСИ е пренасрочил описа на движими вещи за 03.10.2014 г. от 15:00 часа, за което длъжникът е уведомен на 03.09.2014 г.

На 03.10.2014 г. длъжникът е внесъл сумата от 100 лв. (за което е издаден приходен касов ордер № 27541 от 03.10.2014 г.) и се е задължила всеки месец да внася по 100 лв. до пълното 3 погасяване на задължението, с искане за отмяна на насрочените описи.

Видно от отбелязването в изпълнителния лист плащания са постъпвали на 03.09.2014 г. и на 06.10.2014 г.

На 03.10.2014 г. ЧСИ е пренасрочил описа на движими вещи за 03.11.2014 г. от 14:00 часа, за което длъжникът е уведомен на 03.10.2014 г.

На 19.05.2016 г. от взискателя е постъпила молба вх. № 025674 с искане за налагане на запор на банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, както и за извършване на опис на движими вещи на известните по делото адреси на длъжника и налагане на възбрана върху недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, предназначение – жилище, апартамент, с площ от 72,900 кв. м., заедно със зимнично помещение № 21, стара имотна партида: 109363, находящ се в гр. С., ж. к. „Н. 4“, бл. 401, ет. 10, ап. 40.

На 03.08.2016 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, открити в „Банка ДСК“ ЕАД, насрочен е опис и оценка на движими вещи на 31.08.2016 г. от 16:00 часа, за което длъжникът е уведомен на 13.08.2016 г.

Запорното съобщение е получено от банката на 11.08.2016 г.

На 10.10.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Юлстрейд“ ООД, като запорното съобщение е получено от дружеството на 15.10.2016 г.

На 04.01.2018 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника, открити в „Райфайзен банк Б.“ ЕАД, „Банка Пиреос Б.“ АД, „Обединена българска банка“ АД и „Сибанк“ АД, като запорните съобщения са получени от банките на 08.01.2018 г.

На 20.11.2019 г. е постъпила молба вх. № 055924 от взискателя с искане за извършване на справки и налагане на запор върху новооткрити банкови сметки и МПС, запор върху трудово възнаграждение/пенсия, възбрана врърху недвижими имоти, собственост на длъжника, при наличие на такива, като с разпореждане от 03.12.2019 г. ЧСИ е разпоредил да се извършат справки в НОИ, БНБ, ИКАР.

На 09.01.2020 г. е постъпила молба вх. № 000978 от длъжника с искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което е оставено без уважение с разпореждане на ЧСИ от 22.01.2020 г.

На 22.01.2020 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Е.“ АД, съобщението за което е получено от банката на 28.01.2020 г.

На 25.08.2022 г. е спряно изпълнителното дело въз основа на издадена по настоящото дело обезпечителна заповед № 781 от 15.08.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл. 439 ГПК, според която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване 4 на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание (т. е. факти и обстоятелства, настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение). В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в това число и предпоставките за прилагане на института на погасителната давност – датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок . Срещу това ответникът следва да установи осъществяването на юридически факти, водещи до спиране и/или прекъсване на давността.

В случая ищцата твърди, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.