Решение № 190 от 29.05.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Шумен, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Люб. Тонева при участието на секретаря Й.Р.К. като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно наказателно дело № 20253630202062 по описа за 2025 година

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №25-0869-001644 от 02.06.2025 год. на Началник сектор в ОД МВР, сектор Пътна полиция Шумен, с което на И. К. Г. , с ЕГН********** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата. Твърди, че е бил спрян докато върви по улицата и му е извършена проверка от патрул, поради което разпореждането за проверка за наличие на алкохол в кръвта му е неправомерно.

В съдебно заседание същият се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като в съдебно заседание излага мотиви в тази насока.

Процесуалният представител административно-наказващия орган, издал наказателното постановление, редовно призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.04.2025г. жалбоподателят И. К. Г. управлявал собственият си л.а. „Мерцедес С320 ЦДИ“ с рег.№ Н 2223 КК в гр.Шумен .

Около 23.20 часа паркирал л.а. „Мерцедес С320 ЦДИ“ с рег.№ Н 2223 КК на ул.“Цар Иван Александър“ в гр. Шумен, непосредствено до кръстовище с ул.“Панайот Волов“, слязъл от автомобила и пеша продължил по ул.“Цар Иван Александър“ към ул. „Климент Охридски“.

В това време полицейските служители в сектор ПП при ОДМВР - Шумен Й. Ж. Ж. и М. Г. М., били на смяна, работели с патрулен автомобил позициониран в района на кръстовището ул.“Цар Иван Александър“ с ул. „Климент Охридски“. Служителите 1 извършвали охранителни дейности в района на църквата „Св. Три Светители“, поради провежданите богослужения по повод Възкресение Христово.

Двамата свидетели Ж. и М. забелязали, че жалбоподателят паркира автомобила в нарушение на забраната за паркиране на кръстовище, пресрещнали жалбоподателя, спрели го и го запитали защо паркира МПС в нарушение. Докато разговаряли им направило впечатление, че жалбоподателя лъха на алкохол и поискали съдействие от екип на сектор ПП при ОДМВР – Шумен, за да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол.

Върнали се заедно с жалбоподателя до мястото на което се намирал паркирания от него автомобил.

На место дошъл и дежурния екип на сектор ПП в състав – свид.А. Д. А. и свид.Ц. Е.

Ц., които пристъпили към извършване на проверка за употреба на алкохол. Жалбоподателят отказал да му бъде извършена на проверка за употреба на алкохол с техническо средство, както и с останалите две възможности за установяване концентрацията на алкохол в кръвта.

Заявил, че е пешеходец и всъщност не е управлявал автомобила.

Бил му съставен АУАН серия GA № 3871866/20.04.2025г. за нарушение на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП.

Въпреки, че жалбоподателят отказал да бъде изследван и чрез останалите две възможности за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, бил му издаден талон за изследване №0185876 / стр. 148/ с който му била предоставена възможност да се яви в Спешно отделение на «МБАЛ - Шумен» АД за даване на кръв за изследване. Талона бил връчен на жалбоподателя в 00.30часа на 20.04.2025г., но той отказал да го получи, което е удостоверено с подписа на свид. А. Д. А..

На жалбоподателя били издадени ЗППАМ с които са наложени принудителни административни мерки по чл.171 т.2а б.б и чл.171 т.1 б.б от ЗДвП. / стр. 26-27/.Със ЗППАМ №GРAM - 1614464/20.04.2025г. била прекратена регистрацията на л.а. „Мерцедес С320 ЦДИ“ с рег.№ Н 2223 КК за срок от 6 месеца и били отнети регистрационните табели на МПС. Със ЗППАМ №GPAM - 1614465/20.04.2025г. временно е отнето и СУМПС на И. К. Г.

.

Всички документи били съставени в присъствието на жалбоподателя И. К. Г., били му предявени за запознаване и подпис, но същият отказал да подпише и отказал да получи съставения АУАН серия GA № 3871866/20.04.2025г., талон за изследване №0185876 / стр.

148/ и издадените заповеди, което е удостоверено с подписа на св. Ц. Ц., както и относно отказа да получи талона за изследване е удостоверено с подписа на св.А. А..

Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка е издадено наказателно постановление №25-0869-001644 от 02.06.2025 год. на Началник сектор в ОД МВР, сектор Пътна полиция Шумен, с което на И.

К. Г., с ЕГН********** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели.

Показанията на свидетелите- Й. Ж. Ж., А. Д. А., М. Г. М., Ц. Е.Ц. и Н. А. Н. подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства. Показанията на тези свидетели, съдът кредитира като намира, че те непосредствено са възприели фактите, за които свидетелстват и в този смисъл показанията им съставляват пряко доказателство.

Липсват данни или индиции, създаващи съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели. Кредитираните показания на свидетелите изцяло кореспондират и с приобщените веществени доказателства по делото - диск съдържащ видеозаписи от охранителна камера, монтирана на търговски обект и диск съдържащ аудио и видео записи на бодикамерите на свид.А. Д. А. и Ц. Е. Ц..

Съдът кредитира и показанията на и свидетеля Ст.П. / доведен от страна на жалбоподателя/ който е преминавал случайно и е възприел част от извършваната на жалбоподателя проверка.

Кредитират се като логични и непротиворечиви показанията на свид. Д. Х. –лекар специализант в МБАЛ Шумен.

При преценката си на посочените / и приобщени по делото/ веществени доказателства – 2 бр.СД с файлове със записи, съдът намира, че същите следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109 ал.1 НПК, тъй като имат 2 качеството на предмет, върху който има следи от нарушението, поради което без съмнение могат да се ползват. В тази връзка се съобрази и съдебна практика на ВКС, съгласно която случайно създадените фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 НПК, могат да се ползват като веществено доказателство по смисъла на чл.109 ал.1 от НПК и не бива да се смесват със съответните веществени доказателствени средства, визирани в разпоредбата на чл.125 ал.1 НПК./Р. №390/02.10.2009 год. , н.д. №393/2009 год., II н.о./

Фактическата обстановка се изяснява и от приобщените по делото заверени копия от страници от журнал на Спешно отделение при МБАЛ Шумен АД за периода от 23.00часа на 19.04.2025г. до 14.00часа на 20.04.2025г./стр. 104 до 129/ и копия на страници от журнал за взети кръвни проби на Спешно отделение при МБАЛ Шумен АД за периода от 23.00часа на 19.04.2025г. до 14.00 часа на 20.04.2025г./ стр. 149-131/.

В хода на административно - наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това длъжностно лице, в рамките на определената му компетентност и е било надлежно предявено и връчено на жалбоподателя, притежава необходимото съдържание по чл.57 от ЗАНН, вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, посочени са всички основни елементи от състава на нарушението.

В административно - наказателното производство следва да се установи има ли административно нарушение, извършено ли е от лицето посочено като нарушител и дали е извършено виновно.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

В подкрепа на изложеното са показанията на разпитаните свидетели, които са извършили проверката на лицето и които в съдебно заседание категорично заявяват, че водачът отказал да бъде изпробван и е отказал и да подпише всички документи, включително и процесния АУАН. Това обстоятелство не се отрича и от страна на жалбоподателя.

Обстоятелството, кога е извършена проверката и кога са съставени съответните документи- АУАН серия GA № 3871866/20.04.2025г. за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП , талон за изследване №0185876 , ЗПАМ по чл.171, т.2а, б.б и чл.171, т.1 б.б от ЗДвП, които жалбоподателя е отказал да подпише и получи се установява и от приложените по делото веществените доказателства - СД с файлове със записи съдържащи аудио и видео записи от бодикамерите на свидетелите А. Д. А. и Ц. Е. Ц., конкретно записи в периода от от 00:00 часа до 00:17 часа на 20.04.2025г.

Факта на отказа на жалбоподателя да подпише всички документи, които са му били съставени при тази проверка, също се доказва от съдържанието на прегледаните записи на файлове в СД , както и от събраните гласни доказателства.

С оглед на изложеното, съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото в разпоредбата на чл.174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП административно нарушение.

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП, съгласно която водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който не е участвал в пътнотранспортно произшествие и откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв., с изключение на случаите по чл. 343б, ал. 6 от Наказателния кодекс.

В акта за установяване на административно нарушение, а така също и в наказателното постановление е посочена като нарушена санкционната разпоредба на чл.174, ал.3, от ЗДвП, която освен санкционна е и материалноправна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции. Съдът счита, 3 че административно- наказващият орган правилно е индивидуализирал наказанието, като е наложил и двете наказания в техния абсолютен законов размер, а именно „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години.