Решение № 512 от 20.08.2023, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 512 гр. Разград, 19.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20223330101953 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

С искова молба ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД c ЕИК

000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша", ул. „Околовръстен път" № 260, представлявано от изпълнителните директори Димитър Шумаров и Петя Николова Димитрова, чрез пълномощника им, срещу Б. С. Б. с ЕГН ********** и адрес с. Р, ул. „В Л“ № **, се моли съдът да признае за установено, че ответникът има валидно и изискуемо вземане срещу ищеца в размер на: 13666,29 лева, дължима главница за периода 05.03.2021 г. - 17.11.2021 г.; възнаградителна лихва в размер 758,81 лева, дължими за периода 05.03.2021 г. – 05.10.2021 г.; мораторна лихва в размер на 479,47 лева, дължими за периода: 05.04.2021 г. – 17.11.2021 г.; такси и разноски в размер на 216,50 лева. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че Б. С. Б. с ЕГН ********** като кредитополучател е ползвала банков кредит, съгласно сключен с „Юробанк България" АД Договор за кредит FL916384. Твърди се, че на дата 05.03.2021 г. кредитополучателят преустановил плащане на дължимите вноски за главница, а на дата 05.03.2021 г. и за лихва, изпадайки в забава. Допуснато било просрочие на дължимите по кредита вноски за главница за период от 05.03.2021 г. до 05.10.2021 г. и за лихва за периода от 05.03.2021 г. до 05.10.2021 г., поради което банката направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 05.10.2021 г., когато била връчена покана до длъжника.

Сочи се, че с нея била дадена възможност на длъжника за изпълнение на задълженията. Въз основа на подадено заявление по чл. 417 ГПК било 1 образувано Частно гражданско дело № 2479 от 2021 г. на Районен съд Разград, по което са издадени изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично задължение за вземанията, които "Юробанк България " АД има срещу Б. С. Б. по Договор за кредит FL916384. Въз основа на които било образувано Изпълнително дело № 5 от 2022 г. по описа на ЧСИ Деян Драганов, по което заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК с определение съдът указал на ищеца да предяви на иск за съществуване вземането.

Твърди се, че към датата на заявлението и на ИМ, длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви, главница, такси и разноски по договора на „Юробанк България" АД, което обуславя правния интерес на банката.

В осигуреното право на отговор ответницата чрез особения представител изразява становище за допустимост и неоснователност на предявените искове. Сочи се, че банката не е упражнила правото си на предсрочна изискуемост. Възразява се по размера на главницата и размера на възнаградителната лихва, доколкото същата надвишава законната.

Съдът, преценявайки твърденията на страните, признанията и събраните писмени доказателства, приема следното от фактическа страна:

Ответникът Б. С. Б. като кредитополучател е ползвала банков кредит, съгласно сключен с „Юробанк България" АД Договор за кредит № № FL916***/75-05.06.2018 г. Според приложената подробна счетоводна справка ответникът не е заплатил изцяло дължимата главница за вноската до 05.03.2021 г. (м. март 2021 г.) и следващи вноски. Н а основание чл. 14 от договора банката обявила предсрочна изискуемост, а за настъпването на последната било съобщено на ответника с покана за доброволно изпълнение, връчено на 05.10.2021 г. при условията на чл. 47 от ГПК. Въз основа на подадено заявление по чл. 417 ГПК било образувано Частно гражданско дело № 2479 по описа за 2021 г. на Районен съд – Разград, по което са издадени изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично задължение за вземанията, които "Юробанк България" АД има срещу Б. С. Б. по процесния договор. Въз основа на които било образувано Изпълнително дело № 20227620400005 от 2022 г. по описа на ЧСИ Деян Драганов, по което заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК с определение съдът указал на ищеца да предяви на иск за съществуване вземането.

Според приложената подробна счетоводна справка ответникът дължи за главница в размер на 13 666,29 лева (съгласно договора е уговорена главница с размер на 20000,00 лева, а ответникът е погасил 6333,71 лева); възнаградителна лихва за периода 05.03.2021 г. до 05.10.2021 г. в размер на 758,81 лв. (седемстотин петдесет и осем лева и 81 стотинки), лихва за забава за периода 05.04.2021 г. до 17.11.2021 г. в размер на 479,47 лв. (четиристотин седемдесет и девет лева и 47 стотинки), такси и разноски в общ размер от 216,50 лв. (двеста и шестнадесет лева и 50 стотинки), посочени в договора и тарифата на банката, дължими за периода от 05.04.2021 г. до 17.11.2021 г.

Не са представени доказателства за направените разноски в размер на 60,00 лева. Представени са доказателства за заплатени разноски на ЧСИ за връчване на покана за изпълнение в размер на 96,00 лева (л. 27, л. 28 от приложеното ЧГД).

Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното 2 от правна страна:

Предявените установителни искове са допустими, тъй като за тези вземания има издадена заповед за незабавно изпълнение.

Договорът за кредит, въз основа който се претендират вземанията, е сключен между страните в изискуемата от чл. 430, ал. 3 от Търговския закон писмена форма и съдържа реквизитите, предвидени в Закона за потребителския кредит. Непосредствено след сключването на договора ищецът е изпълнил своето задължение по чл. 430, ал. 1 от Търговския закон да отпусне паричната сума. По силата на договора за кредитополучателят е възникнало задължението да върне тази парична сума след изтичане на срока на договора, ведно с лихвата по кредита, уговорена с банката съгласно чл.

430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. Съответно в договора е уговорен размера на ГПР и същият е в пъти по-малко от пределно допустимия, регламентиран в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Регламентиран е и начина, по който евентуално може да бъде променен лихвения процент, като размера на същия зависи изцяло от обективни величини, определени от Българска народна банка. Размерът на отделните задължения е посочен в погасителния план, подписан от ответника.

Според чл. 111 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а според чл. 111, б. "б" и "в" ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват/ вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор и вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност (т. е. след прекъсването на първоначалната) е всякога пет години. Съдебната практика приравнява последиците от влязлата в сила заповед за изпълнение с тези на съдебното решение, поради което следва да се приеме, че влизането в сила на заповедта също прекъсва давността и след този момент започва да тече нова петгодишна давност за всички обективирани в нея вземания (Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/202 г., IV г. о.), докато преди този момент отделните вземания се погасяват с изтичането на посочения в закона давностен срок съобразно тяхното естество. Съдът приема, че от момента на настъпване изискуемостта на процесните вземания е започнала да тече погасителна давност, чиято продължителност е пет години за главницата по договора за кредит и три години за останалите вземания, които са с характер на лихви, неустойки или друг вид периодични плащания.

Представени са доказателства за обявяване на изискуемостта преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съдът приема, че длъжникът е бил надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит преди подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. В тази връзка следва се има предвид, че законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения.

Ответникът се счита за уведомен и когато предсрочната изискуемост на вземането е съобщена на особения му представител, назначен по реда на чл.

47, ал. 6 от ГПК, в потвърждение на което са и разясненията, дадени в Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. 193/2018г. I т.о. на ВКС: връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител, и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. С т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че предсрочната 3 изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването . Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. В Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на I т. о. на ВКС е посочено, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването и. Ако волеизявлението на кредитора се съдържа в исковата молба по чл. 422 от ГПК може да се приеме, че предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и същият се обявява на длъжника с връчването на препис от исковата молба, то моментът на предсрочната изискуемост ще настъпи с получаването на преписа от ответника по иска. В Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на II т. о. на ВКС също е прието, че исковата молба по чл. 422 от ГПК може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и в този случай с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.

По отношение на задължението за заплащане главница в размер на 13666,29 лева, същото е дължимо, доколкото ответникът е заплащал вноски до 05.02.2021 г. и е просрочил плащането на всички следващи вноски.

Ищецът съобразно договора има възможност да обяви предсрочна изискуемост при незаплащане на една вноска. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 05.10.2021 г.

Поради изложените причини съдът намира, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение с посочения в договора за кредит предмет, по силата на което банката е предоставила на кредитополучателя уговорения кредит срещу поето задължение за връщането на сумата ведно с уговорената възнаградителна лихва. Според извлечението от сметката на длъжника, приложено по частното гражданско дело, ответникът е преустановил обслужването на задълженията си, незаплащайки изцяло вноската за м. март 2021 г. и за всяка следваща. В тази ситуация банката се е възползвала от правото си да прекрати договорната връзка и да обяви изискуемостта на вземането си. Следователно задължението за плащане н а 13666,29 лева, представляващи дължима главница е доказано до предявения размер.