Решение № 545 от 08.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 545 гр. София, 08.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Гергана Хр. Христова в присъствието на прокурора Н. Ив. Сл. като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100602273 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по протест и допълнение към него на прокурор при СРП срещу присъда от 18.01.2022 г., постановена по НОХД № 16787/2020 г. по описа на СРС, НО, 9 състав, с която подсъдимият С.К.С.П.. е признат за невиновен и оправдан на основание чл. 304 НПК по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 355, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл.

26, ал. 1 НК.

С депозираните протест и допълнение към него се твърди, че постановената от първия съд присъда е неправилна, за което се излагат подробни съображения. Прокурорът твърди, че първоинстанционният съд, при извършения от него анализ на събраните доказателства по делото, е допуснал съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 НПК, довели до грешни фактически изводи, а оттам и до неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че направения от първият съд извод за това, че извършеното от подсъдимия С. деяние не съставлява престъпление е незаконосъобразен. Прокурорът посочва, че макар първият съд да възприема изцяло описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, то извежда неправилни правни изводи, при което е постановил един неправилен съдебен акт. Прокурорът в своето подробно изложение се позовава на съдебна практика на ВКС, както и извършва анализ на правни 1 норми от различни материални закони, а също така дава и свой прочит на характера на предписанието на РЗИ, считайки същото за индивидуален административен акт, както и на заповедта на министъра, считайки същата за общ административен акт, при което и анализира всеки един от тях с оглед приложимостта му при запълване на бланкетната диспозиция на престъплението по чл. 355, ал. 2, вр. с ал. 1 НК. Моли на основание чл. 334, т.

2 НПК да бъде отменена първоинстанционната присъда и вместо нея постановена нова такава, с която подсъдимия С.К.С.П.. бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.

355, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

С протеста и допълнението към него не се иска събиране на нови доказателства.

С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на нови доказателства и не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд, представителят на СГП поддържа въззивния протест и допълнението към него, по изложените в тях съображения. Счита, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна, тъй като след анализ на събрания доказателствен материал, първият съд е достигнал до грешни фактически и правни изводи, и от там и до неправилно приложение на материалния закон. Намира за незаконосъобразен извода на районният съд, че извършеното от подсъдимия деяние не съставлява престъпление. Сочи, че е налице обективна съставомерност на деянието, в каквато насока е и цитираната в протеста съдебна практика. Моли въззивния съд да отмени протестираната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 355, ал. 2, във вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

Защитникът на подсъдимия С. – адв. П. оспорва протеста. Счита, че делото е изяснено от фактическа страна, като споделя напълно изводите на първоинстанционния съд в тази насока. Сочи, че подсъдимия не е оспорвал факта, че не се е намирал на посочения в предписанието адрес, както и доказателствата по делото установяват, че той изобщо не е живял на територията на страната. Твърди, че подсъдимият е трайно установен в Англия, което обстоятелство същият е съобщил на здравните служители, но въпреки това е бил поставен под карантина на неговия адрес по лична карта, който не е бил актуален. Счита за установено от обективна страна, че подсъдимият не е пребивавал на адреса, посочен в предписанието. Защитата се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че за да е осъществен състава на престъплението по чл. 355, ал. 2, вр. с ал. 1 НК е необходимо да е нарушено правно валидно правило за поведение относимо към бланкетната норма. Споделя извода на първоинстанционният съд, че процесните заповеди 2 на министъра на здравеопазването не представляват законов или подзаконов нормативен акт, поради което наказателната отговорност на подсъдимия не може да бъде ангажирана за неспазване на нормативно правило за поведение.

Сочи, че деянието е несъставомерно и от субективна страна. Изтъква, че в процесните предписания не е записано, че поставеният под карантина не следва да напуска адреса, на който е поставен под карантина, както и че процесните заповеди не са били сведени до знанието на обществото, а единствено до ограничен кръг държавни органи. В заключение моли въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна, тъй като извода за оправдаване на подсъдимия поради липса на престъпление е верен.

В правото си на лична защита подсъдимият С.С. поддържа казаното от своя защитник. Твърди, че не живее в Република България, поради което и няма как да бъде поставен под карантина. Сочи, че е бил поставен под карантина на адрес по лична карта, който не съществува. Твърди, че постоянно пребивава на територията на Англия и е предоставил адреса, на който живее в Англия. Посочва, че при пристигането си в Република България са му били връчени предписания, при което той изрично е посочил, че е транзитен пътник. Въпреки това в предписанието автоматично е бил вписан адресът му по лична карта. Сочи, че обичайно се прибира за ден-два в Република България, поради което не може да бъде сигурен на кой адрес ще пребивава. Твърди, че е посочил адресите, на които би могъл да пребивава, както адреса си по лична карта в гр. София, ул. „Жак дю Кло“, така и тези в с.

Чупрене и с. Оброчище. Твърди, че е трябвало да посочи за колко часа ще отиде на адреса, както и че е имал час за зъболекар на другата сутрин.

В правото си на последна дума по реда на чл. 333, ал. 2 НПК, подсъдимият С.С. моли да бъде признат за невиновен.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред. Съобразил е събраните пред първата инстанция гласни доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите М.С.К., Н.С.В., Н.Ц.М., Н.Г.Х. -К., С.Н. И., в това число показанията им, депозирани в хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им в съответните части на основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК, и показанията на свидетелите С.В. А. и П. А.В.; писмените доказателства и доказателствени средства – писмено предписание за поставяне под карантина като приложение № 1 към т. II, 1 от Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. с изх.№ 507/24.03.2020 г. от свидетеля П. А.В.; писмено предписание за поставяне под карантина като приложение № 1 към т. II, 1 от Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. с изх.№ COV-22-19581 от 09.04.2020 г. от свидетеля С.В. А.;

3 писмено предписание за поставяне под карантина като приложение № 1 към т. II, 1 от Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. с изх.№ COV-22-1089 от 11.04.2020 г. от свидетеля С.В. А.; писмено предписание за поставяне под карантина като приложение № 1 към т. II, 1 от Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. с изх.№ COV-22-1089 от 17.04.2020 г. от свидетеля Н.Г.Х. -К.; справки от РЗИ на л.18, л.62, л.83; Справки от НСлСл; справки от ГД „ГП“ към МВР, както и всички останали приложени и приети писмени доказателства по делото.

Въз основа на посочените по-горе доказателства, първият съд е извел фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от настоящата въззивна инстанция, а именно:

Подсъдимият С.К.С.П.. е роден на ******* г. в гр. Гълъбово, обл. Стара Загора, българин, с българско гражданство, осъждан, със средно образование, женен, безработен, с постоянен адрес в гр. София, ул. „*******, с ЕГН: ********** .

На 24.03.2020 г. в 04.47 часа, подсъдимият С. пристигал на Аерогара София от рисковата зона на Обединеното Кралство в Република България, поради което на същия било издадено предписание, с което му била наложена карантината. Писменото предписание било връчено лично на подсъдимия от свидетеля П. А.В. на длъжност инспектор в отдел ЕКЗБ, сектор ПЕК, дирекция НЗБ към Столична Здравна инспекция. Предписанието съставлявало приложение № 1 към т. II, 1 от Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. с изх.№ 507/24.03.2020 г. и със същото било предписано задължение на основание постановена Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г. на министъра на здравеопазването във връзка с чл. 63 от Закона за здравето и чл.

29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести. Подсъдимият бил карантиниран на адрес с. *******, област Видин за 14 дневен срок, считано от 24.03.2020 г. Подсъдимият С. престоял на Аерогара София за около час, след което в 05.01 часа на 24.03.2020 г. излетял обратно с полет за Обединеното Кралство.

На 26.03.2020 г. в 03.10 часа подсъдимият С. отново пристигнал на Аерогара София с полет от Обединеното кралство, а на 27.03.2020 г. в 04.47 часа се върнал обратно в Обединеното Кралство с полет от Аерогара София.

На 27.03.2020 г. в 19.57 часа подсъдимият С. пристигнал на Аерогара София с полет от Обединеното кралство.

На 07.04.2020 г. на подсъдимия С. било връчено лично от свидетеля С.В.

А. на длъжност инспектор в отдел ЕКЗБ, сектор ПЕК, дирекция НЗБ към Столична Здравна инспекция писмено предписание за поставяне под карантина като приложение № 1 към т. II, 1 от Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. с изх.№ COV-22-19581 от 09.04.2020 г., с предписано в същото задължение на основание постановена Заповед № РД-01-130/17.03.2020г. на министъра на здравеопазването във връзка с чл. 63 от Закона за здравето и чл.

29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на 4 заразните болести. В посоченото предписание била отразена като причина за налагането на карантината това, че подсъдимия С. пристигал на Аерогара София на 06.04.2020 г. от рисковата зона на Обединеното Кралство в Република България. Същият бил карантиниран на адрес с. Обручище, ул.

„******* дневен срок, считано от 07.04.2020 г. Подсъдимият С. не спазил карантината, като излетял за Обединеното Кралство с полет от Аерогара гара София.

На 11.04.2020 г. на подсъдимия С. било връчено лично писмено предписание от свидетеля С.В. А. на длъжност инспектор в отдел ЕКЗБ, сектор ПЕК, дирекция НЗБ към Столична Здравна инспекция за поставяне под карантина като приложение № 1 към т. II, 1 от Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. с изх.№ COV-22-1089 от 11.04.2020 г., с предписано в същото задължение на основание постановена Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. на министъра на здравеопазването във връзка с чл. 63 от Закона за здравето и чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести. В посоченото предписание била отразена като причина за налагането на карантината това, че подсъдимия С. пристигал на Аерогара София на 11.04.2020 г. в 02.31 часа от рисковата зона на Обединеното Кралство в Република България. Същият бил карантиниран на адрес село *******“, област Видин за 14 дневен срок, считано от 11.04.2020 г.

Подсъдимият С. престоял на Аерогара София няколко часа, когато в 04.27 часа на 11.04.2020 г. излетял с полет за Обединеното Кралство.

На 14.04.2020 г. на подсъдимия С. било връчено лично писмено предписание от свидетеля Н.Г.Х. -К. на длъжност инспектор в отдел ЕКЗБ, сектор ПЕК, дирекция НЗБ към Столична Здравна инспекция за поставяне под карантина като приложение № 1 към т. II, 1 от Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. с изх.№ COV-22-1089 от 17.04.2020 г., с предписано в същото задължение на основание постановена Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. на министъра на здравеопазването във връзка с чл. 63 от Закона за здравето и чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести. В посоченото предписание била отразена като причина за налагането на карантината това, че подсъдимия С. пристигал на Аерогара София на 14.04.2020 г. в 02.40 часа от рисковата зона на Обединеното Кралство в Република България. Същият бил карантиниран на адрес гр.