Решение № 34 от 28.04.2026, Районен съд - Ген. Тошево
- Съд
- Районен съд - Ген. Тошево
- Дело
- Гражданско дело 314/2026
- Вид
- Решение № 34
- Подписан
- 28.04.2026
- Състав
- Динко Минчев Динков
Цитирани разпоредби
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.10,ал.8 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.14,ал.3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.18ж, ал.2 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 34 гр. Г.Т., 28.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Динко М. Динков при участието на секретаря Димитричка Й. И. като разгледа докладваното от Динко М. Динков Гражданско дело № 20263220100314 по описа за 2026 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба от С. И. Д. ЕГН **********, чрез адв. Ф. Ч. с адрес за призоваване гр. С., район „Л.“, ул. „Р.Е.“ № 2-4, ет.2, ап.3, срещу Решение №15/№О от 18.05.2022г. на ОСЗ, гр. Г.Т.. Изложени са твърдения за нищожност на постановения административен акт с искане да се прогласи нищожността на обжалваното решение.
В жалбата се сочат доводи, че оспорваното решение е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби по ЗСПЗЗ, Ответната на жалбата страна оспорва жалбата като неоснователна.
Производството е по реда на чл.14,ал.3 от ЗСПЗЗ във р. с на чл.145 и сл.АПК вр.§19,ал.1 от ПЗР към ЗИД на АПК/изм.ДВ.бр.58 от 2017г. и бр.102 от 2022г./ В насроченото съдебно заседание жалбоподателката, чрез представител по пълномощие,подържа жалбата.
От приложените по делото доказателства съдът установява следното:
С Решение № 53/2.04.2001г. по КАД №139/1999г. на Окръжен съд Д. е възстановено с план за земеразделяне правото на собственост върху 1 966 дка земеделски земи в землището на с. Б., общ. Г.Т. на 43 наследници, посочени в решението.
1
На основание посоченото съдебно решение органът на поземлена собственост е издал протокол №15/3 от 8.08.2001г. по чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ за възстановяване чрез план за земеразделяне правото на собственост на посечените 43 наследници върху 1 966 дка земеделски земи в землището на с.
Б., общ. Г.Т.. С атакуваното с жалбата решение от 18.05.2022г. на основание посочения протокол по чл.18ж,ал.2 от ППЗСПЗЗ ОСЗ Г.Т. определила на посочените наследници правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху, 1 666 дка земеделски земи за обезщетение с поименни компенсационни бонове по чл.10,ал.8 от ЗСПЗЗ.
С Решение №15/3 от 23.08.2022г. ОСЗ възстановила на посочените наследници правото на собственост върху 300 дка земеделски земи в землището на с.Б., представляващи девет имота с план за земеразделяне.
Доколкото липсват данни обжалваното решение да е съобщено лично на страната, жалбата е процесуално допустима, подадена от лице имащо правен интерес, с оглед на обстоятелството, че има качеството на наследник по закон по обжалваното решение.
Относно твърденията за нищожност на обжалваното решение съдът приема следното: Общинска служба земеделие е колективен орган, на който със закон е възложено да извършва дейността възстановяване правото на собственост върху земеделски земи.
В конкретното решение в титулната част е посоч ено кой е органът, издал решението и имената на лицата, които формират състава.
Поради това съдът приема, че по изискванията на закона за форма и компетентност на административния орган обжалваното решение на ОСЗ е валидно постановено, издадено в кръга на правомощията на органа с особена юрисдикция, съгласно ЗСППЗ и правилника за прилагането му, като в процесния случай не са налице никакви основания за нищожност на акта на органа на поземлена собственост.
Относно доводите в жалбата, че оспорваното решение е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби по ЗСПЗЗ следва да се посочи следното: Съгласно чл.10,ал.8 от ЗСПЗЗ възстановяват се правата на собствениците на земеделски земи до размерите, определени по отменените чл.8 и и чл.10 от ЗТПС.За земеделски земи над тези размери собствениците се обезщетяват с поименни компенсационни бонове. В разпоредбата на чл.8 от 2 цитирания отменен закон е посочено, че правото на собственост върху обработваеми земи за семейство, което пряко стопанисва земята си, е ограничена до 300 дка за Г. околия.
В мотивите на цитираното решение на Окръжен съд Д. е установено, че към датата на отнемането/одържавяването на процесните земеделски земи наследниците са били съсобственици върху общо 1 966 дка в землището на с.
Б..
Съобразявайки това законово ограничение, както и в изпълнение на решението на Окръжен съд Д., ОСЗ постановила възстановяване на правото на собственост на 43 наследници върху общо 300 дка земеделски земи с план за земеразделяне, като за останалите 1 666 дка постановила право на обезщетение с поименни компенсационни бонове.
Поради това са неоснователни доводите в жалбата, че оспорваното решение е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби по ЗСПЗЗ.
Предвид тези обстоятелства съдът намира, че твърденията в жалбата, в частта за незаконосъобразност на оспорваното решение, са също неоснователни, поради което подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора неоснователни са претенциите на жалбоподателката за присъждане на сторените по делото разноски.
Като съобрази всичко изложено и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът РЕШИ:
Отхвърля изцяло подадената жалба от С. И. Д. ЕГН **********, чрез адв. Ф.
Ч. с адрес за призоваване гр. С., район „Л.“, ул. „Р.Е.“ № 2-4, ет.2, ап.3, срещу Решение №15/№О от 18.05.2022г. на ОСЗ, гр. Г.Т..
Решението подлежи на обжалване пред А дминистративен съд Д. в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________ 3