Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1989 от 22.05.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 11184/2025
Вид
Решение № 1989
Подписан
22.05.2026
В сила
16.06.2026
Състав
Ралица Каменова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1989 гр. Варна, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Каменова при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Ралица Каменова Гражданско дело № 20253110111184 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от П. И. Й., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Ц. П. Ц., срещу И. Й.

Й. иск с правно основание чл. 150 СК за изменение на определената с Решение № 5847 от 18.12.2013 г. по гр.д. № 1820/2013 г. по описа на Районен съд - Варна издръжка, дължима от бащата, от 102,26 евро (левова равностойност 200 лв.) на 281,21 евро (левова равностойност 550 лв.) месечно, с падеж на десето число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 08.10.2025 г., до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.

Твърди се в исковата молба, че П. И. Й. е дете на Ц. Ц. и ответника И. Й., родено по време на брака им. Последният бил прекратен с Решение № 5877 от 18.12.2013 г. по гр.д. № 1820/2013 г. на Районен съд – Варна, като упражняването на родителските права по отношение на ищцата били присъдени на майката, с оглед на което и бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв. Същата страната намира за недостатъчна към настоящия момент, предвид изминалия дълъг период от време и обстоятелството, че в момента е на 16 години, което налага разходването на средства в значително по-големи размери, съобразно нарасналите й както ежедневни, така и училищни нужди и потребности. Излага, че е ученичка в 10 „ж“ клас в П. „В. Л.“ в гр. В., което освен всички останали обичайни разходи, свързани със закупуването на учебни пособия, налага ежеседмично посещаване на частни уроци по математика, за което заплаща по 30 лв. Страната излага, че използва мобилен телефон, таксата за която е в размер на 35 лв. месечно. Отделно от това сочи, че през 2023 г. започнала да страда от силни главоболия, поради което след проведено изследване с магнитен резонанс й бил установен макро аденом на хипофизата. След поставянето на диагнозата детето изпаднало в депресия, което наложило ежемесечни посещения при психолог, всеки сеанс от които струвал по 80 лв., както и закупуването всеки месец на капки, изписани от експерта, струващи 35 лв. Отделно от това ищцата 1 страдала и от хормонални проблеми и инсулинова резистентност, което дори наложило престой в болнично заведение, като към момента се налагало извършването на нови изследвания, с оглед предписване на съответното лечение. Сочи, че за третиране на макро аденома майка й закупува медикаменти от Германия, което от своя страна налага извършването на ежемесечни разходи от по 150 лв. Допълва, че майка й полага грижи за още едно дете, както и че очаква и трето. При така изложеното и при съобразяване с измененията на икономическите условия в страна, ищцата намира, че се следва увеличаване на заплащаната от баща й издръжка от 200 лв. на 550 лв. Моли се за уважаване на претенцията и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника И. Й. Й. е депозиран отговор, в който е застъпено становище за допустимостта, но частичната неоснователност на иска. Не се оспорва от страната, че с Ц. Ц. са родители на П., както и че с цитираното в исковата молба решение родителските права са предоставени на майката, а бащата е осъден да заплаща издръжка в размер на 200 лв. месечно. Не отрича нарасналите с възрастта потребности на дъщеря си, както и специалните й нужни, свързани със здравословното й съС.ие. Сочи, че има възможност да заплаща издръжка в размер на 350 лв. месечно, тъй като не разполага с финансовата възможност за заплащане на по-висока такава. В тази връзка излага, че доколкото наскоро се е завърнал в страната от Република Чехия, където е живял, все още няма поС.ни доходи от трудова заетост, поради което и същите са силно ограничени. При така изложеното, моли за съобразяване с финансовото му съС.ие и определяне на издръжка в размер от 350 лв., като за разликата над посочената сума по претендираната такава от 550 лв. намира претенцията за недоказана, поради което счита, че подлежи на отхвърляне.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от представеното по делото удостоверение за раждане от 27.07.2009 г., че родителите на детето П. И. Й., родена на 24.07.2009 г., са Ц. П. Й. и И.

Й. Й..

С Решение № 5847/18.12.2013 г., постановено по гр.д. № 1820/2013 г. по описа на Районен съд – Варна, е прекратен гражданският брак между Ц. П. Й. и И. Й. Й., упражняването на родителските права спрямо детето П. И. Й. е предоставено на майката, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 200 лв.

Приложена е по делото служебна бележка от 23.09.2025 г., издадена от П. „В.

Л.“ – В., видно от която П. И. Й. е ученичка в дневна форма на обучение в X клас за учебната 2025/2026 г.

Видно от представените Решение № 592/12.03.2016 г. по гр.д. № 658/2016 г. по описа на Районен съд – Варна и удостоверение за раждане от 29.01.2014 г., майката на П. – Ц. П. Й. има второ дете от последващ брак – М. И. В., родена на 27.01.2014 г., като с бракоразводното решение упражняването на родителските права спрямо детето М. е предоставено на нея, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв.

Съгласно представеното удостоверение за раждане от 06.11.2025 г. Ц. П. Ц. има и трето дете – Б. Т. Ц., роден на 04.11.2025 г.

Според приложения по делото документ – магнитно резонансно изследване на глава с насоченост към хипофизна жлеза от 05.05.2023 г. на д-р Н. от Медицински център „***”, детето е имало оплаквания от главоболие в продължение на една година и при извършеното изследване са установени леко увеличена като размери и обем хипофизна жлеза, с дискретно набелязана малка хипоинтенсна нодулерна лезия в заден аспект на аденохипофизата, както и микро аденом. Издадено е и направление с изх.

№***/11.05.2023 г. за детето от неврохирург за консултация с детски ендокринолог.

2

Приобщени към доказателствения материал по делото са 13 бр. преводни нареждания за извършени преводи от майката на П. за заплащане на закупени фармацевтични продукти в периода 16.09.2024 г. – 15.09.2025 г. на обща стойност 1743,80 лв.

Представено е и допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги от 18.09.2025 г., с което се продължава срокът на договора за два мобилни номера и се уговарят допълнителни услуги, срещу месечна абонаментна такса от 36,99 лв. Приложена е и фактура от 22.09.2025 г., издадена от „В. Б.“ ЕАД, на стойност 135,56 евро, включваща цена за мобилни, интернет и телевизионни услуги и др.

Изяснява се от постъпилата справка от Агенция по вписванията, че на 02.10.2024 г. ответникът И. Й. Й. е закупил самостоятелен обект за търговска дейност „кафе бар“ с площ от 39,30 кв.м. в с. Т., общ. И., обл. Р.. През 2022 г. бащата на детето е продал притежаван от него в съсобственост поземлен имот с площ от 870 кв.м. в същото населено място, а през 2021 г. е дарил 1/6 ид.ч. от притежаван от него апартамент в гр. Р..

Видно от представената справка от ОД на МВР – Р., ответникът притежава лек автомобил „М. В.“, с дата на първоначална регистрация – 14.02.2013 г.

Според издадена от ТД на НАП – гр. Варна справка – данни за осигуряване за период от 01.01.2025 г. до 31.03.2026 г., ответникът е осигуряван в „***“ ЕООД през м.

11.2025 г. за 7 дни с осигурителен доход от 376,95 лв., през м. 12.2025 г. за 19 дни с осигурителен доход от 1077 лв. и през м. 01.2026 г. за 21 дни с осигурителен доход от 550,66 евро.

Изяснява се от представеното актуално съС.ие на „***“ ЕООД от Търговския регистър, че едноличен собственик на капитала въпросното дружество – осигурител на ответника, вписано в Търговския регистър на 14.10.2025 г., е именно бащата на П.. От друга страна, според публично достъпните данни в Търговския регистър Ц. П. Ц. е управител и едноличен собственик на капитала на „Е. У.“ ЕООД.

Ангажирани от ищцата са гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Т. С. Ц. (съпруг на Ц. П. Ц.), според които П. има здравословни проблеми, изразяващи се в поС.но главоболие, аденом на хипофизата и хормонален дисбаланс, във връзка с които посещава психолог и приема лекарства на стойност 150 евро, които майка й поръчва от Германия. Изяснява се от показанията на св. Ц., че не разходите за лечението на момичето затрудняват семейния бюджет, а тези за социални контакти на П., джобни пари, мобилен телефон и уроци по математика, които посещавала два пъти седмично. Свидетелства, че от м. ноември 2024 г. познава П. и майка й, понастоящем негова съпруга, но откакто е с тях бащата на момичето не е предоставял парични средства за него, нито е купувал нещо. Сочи, че П. има скъп мобилен телефон „iPhone 1 6 Pro Max”, за което плащат месечна такса от 35 лв. Общо месечно семейството разходвало по 10 000 лв., от които минимум 1000 евро били разходите за П..

Приложено по делото е и становище от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.

Варна, съгласно което в интерес на детето П. И. Й., с оглед пълноценната и законосъобразна защита правата и интересите му, предвид възрастта му, е да се актуализира размерът на дължимата издръжка до размер, който бащата да е в съС.ие да изплаща и предоставящ реална възможност да се разчита на нея.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки становището на страните и приложимите материални норми, съдът достигна до следните правни изводи:

По силата на императивната правна норма, уредена в чл. 143 СК, бащата ответник в настоящото съдебно производство, има право и е задължен да полага грижи за нормалното физическо, психическо и нравствено развитие на непълолетното 3 си дете П. И. Й.. Законодателят ограничава обема на правното задължение за издръжка на родителя, като в чл. 142, ал. 1 СК установява два критерия, съобразно които се определя размерът на дължимата издръжка – 1) нуждите на детето и 2) възможността на родителя да я предоставя, като той не може да се освободи от изпълнението на това правно задължение независимо от доходите, имуществото, здравословното съС.ие и работоспособност, в случай че право на издръжка имат ненавършили пълнолетие деца.

Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в ППВС № 5/1970 г., за да се уважи искът за изменение на присъдената издръжка, е необходимо трайно съществено изменение на нуждите на издържаните или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

Според съдебната практика на ВКС нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им съС.ие и квалификация. Не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката.

Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи са установени и с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК, както и в т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС.

При установените по делото обстоятелства, с оглед изминалия над 12-годишен период от определяне на дължимата от бащата издръжка в полза на детето с Решение № 5847/18.12.2013 г., постановено по гр.д. № 1820/2013 г. по описа на Районен съд – Варна, възрастта на П. – 16 навършени години, нарастването на неговите ежедневни лични и образователни потребности, които неминуемо са свързани с допълнителни ежемесечни разходи за родителя, полагащ непосредствените грижи за отглеждането на детето, съдът намира, че е налице трайно съществено изменение на нуждите на П..