Решение № 314 от 23.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Пловдив, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20265330200850 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е НП № 25-1030-008907/15.12.2025 г., издадено от Началник Група при ОД на МВР, Сектор „Пътна полиция“, с което Х. Й. Г., с ЕГН:

**********, е санкциониран с глоба в размер на 30.00 лв. /15,34 евро/, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и глоба в размер на 30.00 лв. /15,34 евро/, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят, Х. Й. Г., представляван от адв. К., оспорва цитираното НП и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно с присъждане на сторените в производството пред съда разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, Началник Група при ОД на МВР, Сектор „Пътна полиция“, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнагражение. При условия на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна се установява следното:

1

На 13.11.2025 г., около 10.50 часа в Община „Родопи“, на път Втори клас № II-86, километър 17+030, в крайпътен частен имот, жалбоподателят Х. Г. управлявал товарен автомобил Волво ФМ 12, с рег. № ******, когато при управление на превозното средство жалбоподателят Г. претърпял ПТП, преобръщайки се с камиона по време на работа с него. Тъй като същият получил наранявания, бил откаран в болница за предприемане на съответни медицински грижи. По-късно на мястот на инцидента пристигнали служители на 01 РУ и на Сектор „Пътна полиция“, сред които актосъставителят А. Г.. Същият констатирал, че управляваният от жалбоподателят товарен автомобил е с прекратена регистрация, за което съставил АУАН. В Последствие посетил жалбоподателят в болница, където същият пролежавал за лечение на 5 счупени ребра, където актосъставителя констатирал, че жалбоподателят не може да представи СУМПС и СРМПС. За тези нарушения бил съставен още един АУАН. Въз основа на така издадените АУАН срещъ жалбоподателят било издадено обжалваното НП, с което същият е санкциониран с глоба в размер на 30.00 лв. /15,34 евро/, за нарушение на чл.

100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и глоба в размер на 30.00 лв. /15,34 евро/, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП. За нарушението по чл. 140 ЗДвП АНП е прекратено и за същото деяние е образувана преписка за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК.

В хода на проведеното съдебно производство пред настоящия съдебен състав като свидетел е бил разпитан актосъставителят – свид. А. Г., който в своите показания е потвърдил изложените от него в АУАН факти, посочвайки, че нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП е констатирал в болничното заведение, в което жалбоподателят Г. е бил настанен за лечение, непосредствено след настъпване на инцидента с управлявания от него товарен автомобил. Свидетелят е посочил също така, че не може да посочи дали жалбоподателят е носел в себе си посочените документи - СУМПС и СРМПС, преди инцидента, управлявайки товарния автомобил, заявявайки, че „не е ровел в камиона на водача“, а е установил, че същият не носи визираните документи в себе си в болницата. Съдът кредитира тези показания като обективни и логични, съответни на събраните писмени доказателства и неопровергани от кредитирания доказателствен материал.

Правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана 2 страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Съдът намира, че нарушенията, за които е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са доказани.

Задълженията, вменени с нормите на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т.

2 ЗДвП, могат да бъдат осъществени само от водачи на МПС в това им качество, респ. не съществува задължение за носене на СУМПС И СРМПС за гражданите, когато същите не управляват съответни МПС. В конкретния случай се установи, че свид. Г. е установил, че жалбоподателят не носи посочените документи при посещението му в болничното заведение, където Г. бил настатен за лечение във връзка с наранявания, които получил от процесния инцидент. Установи се също така, че именно при това посещение от актосъставителя, същият е установил, че жалбоподателят не носи в себе си СРМПС и СУМПС. Няма спор и че към момента на проверката в болницата, жалб. Г. не е бил водач на МПС, напротив – същият е бил пациент в болничното заведение, където е пролежавал за лечени на счупени ребра. От друга страна свид. Г. е посочил, че не е установил неносенето на съответните документи преди настъпването на инцидента от страна на жалб. Г., когато същият е бил водач на МПС, тъй като от една страна в този момент не е бил там, а от друга - когато в последствие е посетил мястото на инцидента „не му е ровил в камиона“. При това положение се налага и изводът, че неправилно и незаконосъобразно в конкретния случай е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушения на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, тъй като те могат да бъдат осъществени само от водач на МПС в това му качество, какъвто жалбоподателят в конкретния случай не е.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По въпроса за разноските:

Предвид изхода на делото, искането на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява основателно и следва да бъде уважено. Съгласно тази разпоредба, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. По настоящото производство те се изразяват в заплатено адвокатско 3 възнаграждение в размер на 400 лв. /с еврова равностойност 204,52 евро/, за които се установява, че са заплатени. Ето защо, предвид крайния изход на делото, ОД на МВР-Пловдив следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сумата от 204,52 евро за направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Пловдивски районен съд IV н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 25-1030-008907/15.12.2025 г., издадено от Началник Група при ОД на МВР, Сектор „Пътна полиция“, с което Х. Й. Г., с ЕГН:

**********, е санкциониран с глоба в размер на 30.00 лв. /15,34 евро/, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и глоба в размер на 30.00 лв. /15,34 евро/, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Х. Й. Г., с ЕГН:

********** сумата от 204,52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два евроцента/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4