Решение № 4215 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4215 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110143273 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно чл. 26, ал.1, пр.1 и 3 от ЗЗД във вр. с чл.22 и 23 от ЗПК във вр. с чл. 11, чл.19, ал.4 от ЗПК и чл. 143, ал.1 от ЗЗП, както и иск по чл. 55, ал.1, пр.1-во ЗЗД с искане да бъде постановено решение, с което да се прогласи нищожността на договора за потребителски кредит № 796169, сключен между В. И. К. и /фирма/, и в условия не евентуалност на клаузата, предвидена в чл. 11 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 808,85 лева при неосигуряване в 3 - дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения чрез поръчителство/гарант или банкова гаранция, обявяване нищожността на клаузата установяваща размера на ГПР по процесния договор, както и за заплащане на сумата от 250,00 лв. недължимо платена и получена от ответното дружество.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 796169 от 13.01.2023 г. Сочи се, че съгласно чл. 3 от Договора, ищецът е следвало да върне сума в размер на 1 159,15 лева, а получената такава по кредита възлизала на 1 000 лева при ГПР 49,63 %, ГЛП 40,05 %, в срок от 7 месеца. Сочи, че в чл. 5 от договора, страните се споразумели договорът за заем да бъде обезпечен в 3- дневен срок чрез поне едно от следните обезпеченияпоръчителство/гарант или банкова гаранция. В чл.11 от Договора била предвидена неустойка в размер на 808,85 лева, разсрочена на 16 седмични вноски, като по този начин общото задължение по договора за паричен заем възлизало на 1968,00 лева. Поддържа, че клаузата за неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД и поради противоречие с разпоредбите на чл. 11, чл.19, ал.4 от ЗПК вр. с чл. 22 от ЗПК и чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Развиват се съображения в насока, че клаузата е нищожна поради противоречие с добрите нрави, като по този повод сочи и че е нарушен принципът на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на престациите. Излага, че клаузата е неравноправна и по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Поддържа, че преди 1 сключването на договора, кредиторът е длъжен да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя, и при отрицателна такава да откаже сключването на договора, като в този смисъл сочи, че е и Директива 2008/48 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. Клаузата според, която се дължи неустойка при неосигуряване в 3 - дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения чрез поръчителство/ гарант или банкова гаранция, счита че е в пряко противоречие с цитираната по-горе директива. Счита, че подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. Поддържа, че така уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции и цели постигане на неоснователно обогатяване. Сочи че е налице и заобикаляне на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, т.к. с уговорена неустойка, се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Счита, че по този начин се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Твърди, че посоченият в договора размер на ГПР не е реално прилаганият между страните, което освен всичко се окачествявало и като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Счита, че е налице и нарушение на Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г., развива съображения, че клаузата не е индивидуално уговорена. На последно място сочи, че в Договора е посочена само абсолютната стойност на ГПР, като липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР, поради което счита, че не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са компонентите, както и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. При тези твърдения моли съда да прогласи нищожността договора за потребителски кредит № 796169, сключен между В. И. К. и /фирма/ и в условия на евентуалност на клаузата, предвидена в чл. 11 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 808,85 лева при неосигуряване в 3- дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения чрез поръчителство/гарант или банкова гаранция, обявяване нищожността на клаузата установяваща размера на ГПР по процесния договор, както и за заплащане на сумата от 250,00 лв. недължимо платена и получена от ответното дружество. Претендира разноски с искане да не бъдат присъждани разноски на ответната страна.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Излага, че неустоечната клауза не е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, като по този повод развива съображения в насока, че в настоящия случай неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора, тя е уговорена като фиксиран размер и двете страни са били напълно наясно със стойността й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава. Излага съображения, че уговорената неустойка не следва да бъде включена в ГПР. Поддържа и че в случай че ищецът изначално е бил наясно, че не може да предостави исканото обезпечение, то очевидно същият е договарял недобросъвестно, целял е да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като в последствие заведе максимален брой неоснователни искове срещу своя кредитор. Очевидно същият е договарял недодобросъвестно и в нарушение изискванията на чл. 12 ЗЗД. Оспорва твърдението на ищеца, че неустойката е включена в ГПР. Сочи, че в договора ясно е определен размерът на ГПР, както и размерът на възнаградителната лихва. Поддържа, че клаузата не е неравноправна и по смисъла на чл. 143 ЗЗП, т.к. в договора ясно било посочено какви ще са последиците при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Твърди, че не е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК. Излага, че не е налице 2 заблуждаваща търговска практика при посочването на ГПР в договора за кредит. В заключение сочи, че в случая е налице индивидуално договаряне, което изключва неравноправността на оспорените клаузи и липсата на достатъчно информация за финансовите задължения, които се поемат с тях. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.

Съдът намира предявените искове за допустими поради наличието на правен интерес от ищеца с оглед твърденията му за нищожност на клаузи в потребителски договор и за извършени от него недължими плащания на основание тези клаузи.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест при предявени искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, в който се съдържа атакуваната клауза, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 808,85 лева при неосигуряване в 3- дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения чрез поръчителство/гарант или банкова гаранция, както и че същата е нищожна на сочените в исковата молба основания; по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – извършено плащане на исковата сума в полза на ответника на основание процесната договорна клауза.

В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че при сключването на договора са спазени императивните правила на ЗПК, или че клаузата е индивидуално договорена. По насрещния главен иск с правно основание чл.

9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 240, ал. 1: В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно правоотношение, възникнало по силата на процесния Договор за потребителски кредит № 796169; кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия кредит; уговореният начин за връщане на усвоените суми и падеж на уговорените дължими вноски за връщане на кредита; настъпване на падежа на задължението за връщане на сумата. При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните суми.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по силата на сключен между страните договор за потребителски кредит № 796169/13.01.2023 г. заемодателят /фирма/ е предоставило в заем сумата от 1 000 лева, която сума е получена от заемополучателя, както и че сумата в размер на 250,00 лв. е получена от ответника.

От представения по делото договор за потребителски кредит № 796169/13.01.2023 г. се установява, че на ищеца е отпуснат кредит в размер на 1000,00 лв., платим на 16 вноска с падежна дата 27.01.2023 г. Общата дължима сума по кредита възлиза на 1159,15 лева, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05 % и ГПР 49,63 %.

Съгласно чл.11, ал. 1 от договора за потребителски кредит кредитополучателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора договореното в чл. 5 едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител. При неизпълнение на задължението за предоставяне на 3 обезпечение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 808,85 лева – съгласно чл. 11, ал. 1 от договора. Неустойката се заплаща от кредитополучателя на разсрочено, съобразно посочения в Приложение № 1 към договора за кредит погасителен план начин.

Видно от представения по делото погасителен план кредитополучателят следва да заплати заетата сума от 1159,15 лева на една вноска, с падеж 27.01.2023 г., заедно с месечна лихва 159,16 лева и неустойка в размер на 2808,85, лева, или общо месечната вноска възлиза на 1968,60 лева /1006,22 евро/.

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Законa за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съдът намира, че уговорената в договора неустойка в размер на 808,85 лева за непредоставяне на обезпечение е в противоречие с добрите нрави и е неравноправна клауза. Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва.

Процесната клауза за неустойка въвежда възникването на неустоечно задължение за заемателя не при неизпълнение на главното задължение (задължението за връщане на получения заем), а при неизпълнение на съпътстващо такова – непредоставяне на точно описано обезпечение, като размерът на неустойката възлиза на около 1/4 от стойността на отпуснатия заем. С оглед на това следва да се посочи, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като при неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с последиците от това неизпълнение. Непредставянето на обезпечение всъщност не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.