Решение № 81 от 03.07.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Разград, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Е. Д. Стоев

Членове:

Теодора М. Нейчева

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Светлана Л. Илиева в присъствието на прокурора Е. Й. Е. като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253300600177 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 11 от 06.02.2025г. по нохд №374/2025г. по описа на РС-Разград, съдът е признал подсъдимият Е. Л. С. ЕГН **********, за виновен за това, че на 22.07.2023г. в гр.Разград е причинил на Д.Ж.Д. от гр. Русе средна телесна повреда, изразяваща се в сублуксация на дясна акромиокравикуларна става, обуславящо трайно затруднение в движението на десен горен крайник и запушване на горни дихателни пътища от корена на езика, обуславящо разстройство на здравето с временна опасност за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди и макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК му наложено НАКАЗАНИЕ ПРОБАЦИЯ, включваща следните пробационни мерки: 1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ДВЕ ГОДИНИ, с периодичност на изпълнение ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО. 2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН

СЛУЖИТЕЛ за срок от ДВЕ ГОДИНИ. 3. ПОПРАВИТЕЛЕН ТРУД за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с удръжки върху възнаграждението му в размер на 10 % в полза на Държавата.

Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на РУ МВР - Разград сумата от 323,92 лева за разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд-Разград - сумата от 130лв. за деловодни разноски.

1

Против присъдата е постъпил протест вх. №1422 от 12.02.2025г. от РП-Разград.

В допълнителни съображения към протеста представителят на прокуратурата изразява не съгласие с така наложеното наказание на подсъдимия. Сочи, че с присъда по нохд №40/2023г. на РС-Разград подсъдимият е осъден за извършено престъпление по чл.195 ал.1т.4 вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, отложено за изпитателен срок от 3 години. По нохд №310/2023г. на РСРазград, е одобрено споразумение между подсъдимия и прокурора, като аз извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 вр. с чл.63 ал.1 т.3 НК било договорено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, изпълнението на което отложено за срок от 3 години. Счита, че въпреки тези осъждания подс. С. не се е поправил и продължил неправомерното си поведение. Само два месеца след двете осъждания на 22.07.2023г. подсъдимият извършил друго тежко умишлено престъпление. Поради което счита, че присъдата, с която на подсъдимия е наложено наказание пробация е незаконосъобразна.

Предлага същата да бъде изменена, като бъде наложено наказание лишаване от свобода.

В срока за отговор на изпратения протест и допълнителен такъв подсъдимият , чрез адвокат Д. не е депозирал възражение.

В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград поддържа протеста на основанията изложени в него, като счита определеното наказание за явно несправедливо. Изразява несъгласие с развитите съждения на първата инстанция по отношение на посочените като смекчаващи обстоятелства многобройни такива поради това, че са общожитейски, нормални качества, които следва да притежава всеки един индивид и член на обществото. Сочи, че последващото признание на подсъдимия и изразено съжаление, може да се тълкува в посока, че е призната вината, за да бъде ценено като смекчаващо вината обстоятелство с оглед избягване наказателна репресия в по-висока степен. За неотносимо към тези обстоятелства намира и възстановяването на неимуществените вреди, което не е дало възможност на пострадалия да встъпи в производството като граждански ищец. Това, че подсъдимят е ученик намира също за неотносимо към тази категория обстоятелства, тъй като е взето предвид от закона, с предвидена съответна редукция на наказанието, тъй като подсъдимият е действал като непълнолетен. Посочва наличието на отегчаващи обстоятелства – предходни две осъждания.

Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК със съответната редукция, като присъдата да бъде изменена, а наказанието - увеличено, като предлага същото да бъде лишаване от свобода в размер на шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Защитникът на подсъдимия Е. С. – адв. С. Д. счита протеста за неоснователен, а присъдата за правилна и законосъобразна, като пледира за потвърждаването й. Сочи, че единствения аргумент на прокурора за определяне на по-тежко наказание е това, че подс. С. е бил осъждан и за друго престъпление – две деяния извършени по едно и също време на едно и също място, при едни и същи обстоятелства - гражба на гориво от МПС, като стойността е под размера на минималната работна заплата. Излага доводи за това, че РП2 Разград не е спазила чл.217 от НПК, за обединяване на тези дела, поради което са налични две осъждания, както това, че е имало съучастник в тези деяния, като делото срещу него е било прекратено на основание чл.61 НПК. Счита, че не се дава необходимото значение на факта, че подсъдимият е непълнолетен, не се взема педвид разпоредбата на чл.60 НК, която повелява, че наказанията спрямо лица извършили деяния като непълнолетни имат за главна цел тяхното поправяне и превъзпитание, като РС е изложил подробни мотиви защо определя наказание при тези условия и размер. Аргументира позицията си с млада възраст на подсъдимия и особеностите на психиката, който ще бъде „прекършен“ и пречупен за цял живот, при предлаганата от прокурора алтернатива - да бъде изпратен в затвора. Твърди, че в хода на делото пред РС и сега подсъдимият се е мобилизирал и завършил средното си образование с отличен успех, което говори, че подсъдимият не е безделник е не води непорядъчен живот, като е дал признаци, че е осъзнал това, което е извършил и има изгледи да се поправи. А това, което е извършил преди е случайно, изолирано деяние. Сочи също така за наличие на многобройни награди от състезания по специалността, че подсъдимият многократно е бил награждаван по различни поводи от Кмета на Община Разград и от университета, където се явил на състезание, което не пораждало съмнение, че ще стане един добър инженер, необходим за икономиката на страната. Посочва и практика на ВКС обективрана в Постановление на пленума на ВС №6 от 1975г., които принципи общовалидни и досега касаят дейността на съдилищата, при определяне на наказанието за деяния извършени от непълнолетни. Това, че определянето на наказанието трябва да се базира не само на анализа и преценката н съществуващите вече обстоятлества, но и на една прогноза за бъдещето развитие на непълнолетния - как същия възпирема наказанието, как неговата неукрепнала психика ще реагира на тази мярка. Моли да се приема, че РС е постановил законосъобразна присъда и е определил наказание, което напълно съответства на доказатлествата по делото и в най-добра степен ще обезпечи постигането на целите на наказанието, което е поправянето и превъзпитанието на извършителя на дянието, който тогава е бил непълнолетен.

Подсъдимият Е. Л. С. се присъединява към становището на защитника си. Заявява, че желае да продължи образованието си.

В последната си дума заявява, че съжалява много. Иска да стане инженер и да продължи образованието си.

Окръжен съд – Разград, след като обсъди доводите в протеста както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:

При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство първият съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото.

Съвкупният им анализ установява фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета и изложена от първоинстанционният съд в мотивите на обжалваната присъда. Въззивната инстанция изцяло се съгласява с фактическите 3 констатации на първия съд, които са доказателствено обосновани и убедително аргументирани. При собствения анализ на доказателствата настоящият състав не установи основания да се отклони от възприетите от районния съд факти и по - конкретно намира, че по делото безспорно е установено следното от фактическа страна:

На 21.07.2023г. вечерта подс. Е. С., който към този момент бил на 17 години и ученик в ПГТС „Хр.Смирненски“ гр .Разград, посетил дискотеката в хотел „Картун“ в гр.Разград заедно със своя приятел св.М.М.. В същото заведение били и свидетелите Ц.А., К.П. и К.М., които били в една компания. Там бил и пострадалият - Д.Д., който се познавал със св. Ц.А., а същата вечер се запознал и със св. К.М.. Св.Д.Д. бил в компанията на своя позната – В.Д..

Сутринта на 22.07.2023г. около 05ч., след като заведението затворило, всички посетители излезли отвън пред хотел „Картун“. В.Д. си тръгнала с такси, а св. Д.Д. изчаквал да дойде друго такси, за да се прибере. В близост до него били свидетелките Ц.А. и К.М.. Разговарял със св. Ц.А., когато към тях се приближил подс.Е. С., когото св. Д. не познавал. Двамата си разменили реплики, при което подс. С. казал „Ти на мен ли“, явно се ядосал и внезапно нанесъл силен удар с юмрук с дясната си ръка в лявата част на лицето на пострадалия Д..

Вследствие на силния удар Д. паднал на земята по гръб, при което ударил главата си. След падането на земята останал неподвижен, като започнал да посинява. Намесила се св. К.М., която изтеглила назад главата на пострадалия, който поел въздух и започнал да диша. Св. М. казала на присъстващите, че си бил глътнал езика. През това време подс. С. избягал по посока ЖК „Орел“. Останалите свидетелки не познавали подсъдимия С., но св.А. забелязала, че същата вечер подсъдимият бил в компанията на св.М.М., който бил ученик в НПТГ „Ш.Петьофи“, където работела А.. Св.А. разговаряла със св.М.М., който й казал, че това е негов приятел, който се казвал Е. и е от гр.Разград. Св. А. го попитала защо приятеля му е постъпил така, при което св. М. споделил, че преди това подс. С. попитал дали някой живее в ЖК „Орел“, за да се приберат заедно с такси, при което пострадалият Д. отговорил, че той е за там и го бил поканил в къщи/или нещо подобно/, което подразнило подсъдимия.

За инцидента бил уведомен ЦСМП и на на св. Д. била оказана медицинска помощ от екипа пристигнал на място, като същият бил откаран в ЦСМП при МБАЛ „Св.Иван Рилски“ Разград.

От заключението на вещото лице по назначената в досъдебното производство съдебно - медицинска експертиза се установява, че при инцидента от 22.07.2023г. на пострадалия Д. са били причинени: разкъсно-контузна рана на горна устна и на лицето от дясната страна; сублуксация (частично изкълчване) на дясна акромиокравикуларна (лопатково-ключична) става, палпаторна болка, лек оток и ограничено движение; съС.ие на запушване на горни дихателни пътища от корена на езика. По своята медико-биологична характеристика сублуксацията на дясна акромиокравикуларна става обуславя трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок повече от един месец. Също така му било причинено разстройство на здравето с временна опасност за живота поради запушването на горни дихателни пътища от корена на езика и временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия - разкъсно-контузна рана на горна устна и на 4 лицето в дясно. Вещото лице отговаря, че сублуксацията на дясна акромиокравикуларна става се получава от непълното разкъсване на ставната капсула с дислокация на двете кости (акромиален израстък на лопатката и външния край на ключицата) и се реализира по пряк механизъм или индиректно. Имобилизацията с ортопедична митела (фиксатор за ръка за обездвижване на рамото) се налага за срок от 3-4 седмици, а срока за възстановяване е около 1,5 до 2 месеца. В своята съвкупност травмите могат да бъдат получени от нанесен силен удар в дясната половина на лицето, загуба на равновесие и призимяване на терена на дясно или по гръб, удар на главата в настилката. Удара на главата в настилката е довел до лекосредно изразено мозъчно сътресение, протекло като зашеметяване и дезориентацията, при което корена на езика е попаднал във входа на горни дихателни пътища.