Решение № 851 от 10.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 851 гр. София, 10.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря В.Д. като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20221110200284 по описа за 2022 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН

Подадена е жалба срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-024670 от 01.12.2021г., издадено Д.Д.Д. на длъжност началник сектор към СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, упълномощена със заповед № 8121 з-515/14.05.2018 г, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на В. АЛ. Р., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от три месеца.

В жалбата се съдържат доводи, че обстоятелствата, при които е извършено нарушението, не са описани правилно съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН., съответно, че е следвало да се приспадне като възможна грешка числото 3,12 км/ч, а не 3, както е процедирал АНО. Прави оплаквания, че АУАН не е съставен в присъствието на свидетелите очевидци или на тези, които са присъствали при установяване на нарушението. Счита, че АТСС не е преминало метрологичен контрол, а мястото на отразяване на нарушението не отразено с точни географски координати, а само е посочено името на улицата и номерът , съответно, че не е посочена точка на координатната система, релевантна за местоположението на заснетото МПС, както и точката на разположение на полицейския автомобил. Сочи, че не е установен режимът на работа на АТСС, съответно, че на снимката от клипа не са видими налични маркери, обозначаващи използваните лазерни лъчи, като с тяхна помощ би се установило на кое точно МПС е измерена скоростта, като не е ясно в 1 зоната на измерване дали попада само автомобилът на жалбоподателя. Моли съда да отмени НП. Претендира разноски

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Б., който пледира за отмяна на НП.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 19.08.2021 г. в 13:55 часа лек автомобил - "МЕРЦЕДЕС МЛ 350 с per № СВ******КА, регистриран и собственост на В. АЛ. Р., ЕГН ********** се движел в гр.Сов.

До №36, при ограничение на скоростта от 50 км/ч, важащо за населено място, автомобилът, посочен по-горе, е засечен да се движи със 104 км/ч, като е приспаднат толеранс от 3% във връзка с допустима грешка при измерване на скорост и същата се зачита като 101 км/ч.

Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение TFR 1M №653, записваща дата, час, място, скорост и регистрационен номер.

Явилият се в ОПП СДВР жалбоподател попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, като заявил, че автомобилът е управляван от него в посочения ден и час.

Следствие на това на жалбоподателя бил съставен АУАН на 05.11.2021г. за извършено нарушение в присъствието на двама свидетели при съставяне на акта. Като правна норма, която е нарушена, е посочен чл. 21, ал 1 във вр. чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДВП. АУАН е връчен срещу подпис на лицето на 05.11.2021г. Жалбоподателят не посочил да има възражения. До издаване на НП такива не са постъпвали.

Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление (НП) № 214332-024670 от 01.12.2021г., издадено Д.Д.Д. на длъжност началник сектор към СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, упълномощена със заповед № 8121 з-515/14.05.2018 г, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на В. АЛ. Р., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от три месеца.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства (показанията на актосъставителя Чалева) и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото.

2

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно приложените към административнонаказателната преписка заповеди за компетентност.

Актът за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган в законоустановения срок от установяване на нарушението и изясняване самоличността на извършителя. С помощта на изправни технически средства е установена точната скорост на превозното средство 101 км/ч (с приспаднат толеранс от 3% в полза на водача) при ограничение за населено място 50 км/ч и мястото на установяване на нарушението, с което са изяснени относимите обстоятелства. Съдът констатира, в правната квалификация на нарушената правна норма актосъставителят е посочил освен точната квалификация – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и основанието, на което са използвани технически средства за установяване на нарушението. Това не може да предизвика обаче съмнение относно това, коя е нарушената правна норма, доколкото в допълнително посочената разпоредба не се съдържа норма, във връзка с която може да възникне административнонаказателна отговорност за жалбоподателя, а просто е посочено законовото основание за използване на техническите средства при установяване на нарушението. Актът е подписан от актосъставителя, свидетелите и нарушителя при връчването му. На базата на него и в предвидения срок е издадено съответното наказателно постановление от компетентния за това орган, посочена е правилна правна квалификация, която напълно отговаря на деянието, а постановлението е връчено на 10.01.2022г. на нарушителя. Останалите реквизити на АУАН и на наказателното постановление са попълнени съгласно изискванията на ЗАНН.

Неоснователни са възраженията, че АУАН не е съставен в присъствието на свидетелите на установяване на нарушението. Двамата свидетели по АУАН Й. и П. са свидетели при съставяне на акта, когато именно е установено нарушението – при подаване на декларацията по чл.188 от ЗДвП, в същия ден, в който е и изготвен АУАН. Нарушителят е бил установен именно след подаване на декларацията, доколкото тогава е установено кой е управлявал автомобилът. Съдът не констатира в тази връзка съществено процесуално нарушение, когато да ограничава правата на жалбоподателя в хода на производството.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не е ясен режимът на работа на АТСС, заснело автомобила на Р.. В протокола за използване на уреда е посочено, че същият е бил в стационарен режим на измерване, с посока на задействане – приближаващите се автомобили.

Съдът намира, че правилно е приспаднат и толерансът за възможна грешка в размер на 3% от отчетената скорост в полза на водача. Несериозно е да се твърди, че скоростта на движение следва да се изчислява в десетични и стотични знаци след десетична запетая, 3 съответно да се приспада числото 3,12, както твърди жалбоподателят. Правилно АНО е закръглил числото към 3 км/ч и е приспаднал именно тази стойност от отчетената скорост, което отново е в полза на жалбоподателя, доколкото грешката би могла да е и в обратната посока – радарът да е отчел по-ниска скорост с 3%, а жалбоподателят да се е движел побързо. В случая толерансът на възможна грешка облагодетелства жалбоподателя и същият правилно е изчислен в негова полза.

Спазен е давностният срок, предвиден в чл.34,ал.1 от ЗАНН. Разпоредбата предвижда, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Нарушителят не е известен още при преминаването му покрай мобилната система. Първо следва да се посочи, че тази система, съгласно предвиденото в ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, уреждащи ползването на такива радарни системи, се предвижда, че те действат автономно и без намеса на контролните органи, съответно е необходимо информацията от тях да бъде извлечена и обработена, а впоследствие и да се установи кое лице е управлявало автомобила. Това става едва при попълването на декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, според който текст, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Следователно за датата, от която следва да се приеме, че тече тримесечният срок за съставяне на АУАН е датата на попълване на декларация или отказа да се попълни такава.

Когато контролният орган е наясно спрямо кого следва да състави АУАН и кой реално е деецът започва да тече и този тримесечен срок, който е своеобразна санкция са бездействието на компетентните лица да образуват производство по ЗАНН чрез съставяне на АУАН. В случая органите са предприели всички възможни усилия за установяването на нарушителя и призоваването му да е яви и да попълни декларация. Немислимо е да се твърди, че още при извършването на нарушението започва да тече тримесечният срок за съставяне на АУАН, доколкото в този момент няма яснота за самоличността на нарушителя.

Спазен е и едногодишният срок от извършване на нарушението.

Ясно и точно са посочени всички елементи от състава на нарушението в АУАН и НП.

Посочена е измерената скорост, като е посочен и толерансът в размер на 3%, както и наказуемата скорост. В двата документа фигурират автомобилът, който е заснет, техническото средство, с което е осъществяван контролът, датата, часът и мястото на нарушението. Неоснователни са аргументите в обратната посока, посочени в жалбата. Не е необходимо да се посочват точните географски координати на мястото на нарушението, доколкото то е точно определено и фиксирано както в АУАН, така и в НП с посочването на точния административен адрес на мястото, където е заснет автомобилът. Няма изискване да се посочва точка на координатната система, релевантна за местоположението на заснетото МПС и на патрулния автомобил. Няма такова изискване в закона, съответно съдът следва да посочи, че градовете и обектите в тях не се нанасят на координатна система, която има 4 съвсем други функции и предназначение, административнонаказателното производство. още по-малко за целите на

Жалбоподателят е попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП, и е посочил, че именно той е управлявал автомобила. Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДВП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая не е посочено друго лице, а самият жалбоподател, следователно правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността му, който е и собственик на автомобила, видно то материалите по делото, попълнената от него декларация.

Доколкото лекият автомобил е заснет като единствено МПС на пътното платно към момента на отчитане на скоростта и липсват други МПС, следва да се приеме, че АНО е доказал по безсъмнен начин констатациите в АУАН, инкорпорирани в процесното НП, тъй като единствено възможно е само този автомобил да се е движил със засечената скорост.

Неоснователни в този смисъл са доводите в жалбата, че не е ясно къде се пресичат лазерните лъчи на радара, доколкото в обхвата на АТСС е бил само автомобилът на жалбоподателя.