Решение № 186 от 23.07.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Велико Търново , 23.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно търговско дело № 20204001000369 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение №23 от 21.03.2019г., постановено по т.д. №98/2017г., Окръжен съд-Ловеч е признал за установено на основание чл.422 ал.1 ГПК по отношение на СТ. П. СТ. от с.Дерманци, Ловешка област, съществуването на вземане на Панацея ООД, със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, представлявано от управителя Маша Б.а, в размер на 55 498,00 лева по запис на заповед от 27.06.2016г., издаден от Агропродукт С.и ЕООД, със седалище и адрес за кореспонденция с.Дерманци, Ловешка област, авалиран на 27.06.2016г. лично като физическо лице от СТ. П. СТ., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.08.2017г., както и за сумата 4 379,92 лева разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение, присъдени със заповед за изпълнение №312 от 22.08.2017г. по реда на чл.417 т.9 ГПК и изпълнителен лист от 24.08.2017г. по ч.гр.д. №432/2017г. на Районен съд-Луковит. Осъдил е СТ. П. СТ. да заплати на Панацея ООДгр.Севлиево сумата 3 304,90 лева, направени разноски по делото.

1

С определение №305 от 19.06.2019г. по т.д. №98/2017г. Ловешкият окръжен съд е допълнил на основание чл.248 ал.1 пр.1 ГПК решение №23, като е осъдил СТ. П. СТ. да заплати на Панацея ООД-гр.Севлиево сумата 4 379,92 лева разноски за заповедното производство. Оставил е без уважение молба вх.№2875/18.04.2019г., подадена от адвокат Г.Б., като процесуален представител на Панацея ООД-гр.Севлиево, с искане да му се присъди пълният им размер от 6 377,86 лева, от които 1 110,00 лева заплатена държавна такса и 5 267,86 лева адвокатско възнаграждение, както и направеното при условията на евентуалност искане, в случай че съдът не уважи молбата за изменение на решението в частта за разноските, върху присъдената сума от 2 195,00 лева да бъде начислен ДДС.

С определение от 09.09.2020г., постановено по т.д. №98/2017г., Окръжен съд-Ловеч е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК, съдържаща се във въззивната жалба на СТ. П. СТ., за изменение на решение №23 в частта за разноските.

Постъпила е въззивна жалба от ответника СТ. П. СТ. против решение №23/21.03.2019г., постановено по т.д. №98/2017г.

Жалбата е против първоинстанционното решение в неговата цялост, както в частта, с която е уважен предявеният иск по чл.422 ГПК, така и в частта за присъдените разноски. Счита, че обжалваното решение е изцяло неправилно.

Моли Апелативният съд да го отмени изцяло или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Ловешкия окръжен съд.

Претендира присъждане на всички направени от него разноски в двете инстанции, като твърди че ще представи списък по чл.80 ГПК.

Прави оплакване за нищожност на процесния запис на заповед поради липса на всички изискуеми реквизити, а именно в него не били посочени място на издаване и място на плащане. Не била посочена и банковата сметка, по която издателят му да заплати процесната сума на кредитора. Тъй като счита записът на заповед за недействителен, недействително било и задължението на С. като авалист. Нищожният запис на заповед не пораждал 2 менителнично задължение/вземане.

Прави оплакване, че в нарушение на материалния и на процесуалния закон Окръжният съд бил осъдил жалбоподателя като ответник в първата инстанция да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство. Нямало доказателства за реално плащане адвокатско възнаграждение, както и че такова плащане е отразено във фактура и в дневника за продажбите на адвокатско дружество Б. и партньори.

Евентуално прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение с другата страна.

Оспорва присъдените разноски за първата инстанция по същите съображения, както и за присъденото адвокатско възнаграждение за заповедното производство, а именно не било доказано да е реално заплатено и не било доказано да е отразено в дневника за продажбите на АД Б. и партньори, както и да е била издадена фактура.

Прави искане за присъждане в негова полза на всички направени от него разноски по делото в двете инстанции.

Въззиваемият ищец в първата инстанция Панацея ООД-гр.Севлиево, чрез процесуален представител адвокат Г.Б., в писмен отговор, заявява, че въззивната жалба е допустима, а по същество неоснователна.

Жалбоподателят не бил посочил конкретни недостатъци на изготвения от Окръжния съд доклад. Напротив, той бил подробен, ясен и пълен.

Неоснователно било възражението на ответника за нищожност на процесния запис на заповед. Въз основа на доказателствата по делото и трайната съдебна практика, обосновано първоинстанционният съд бил разгледал твърденията на ответника и правилно бил приел, че процесният менителничен ефект е редовен от външна страна и съдържа всички изискуеми реквизити съгласно разпоредбата на чл.535 от ГПК. Неоснователни и недоказани били и оплакванията на жалбоподателя за неправилно присъдени от първата инстанция направени разноски по делото.

Моли Апелативният съд да остави без уважение въззивната жалба.

3

Претендира за присъждане на направените разноски по делото във Въззивната инстанция.

Постъпила е частна въззивна жалба от ответника СТ. П. СТ. и от третото лице помагач Д. П. СТ., двамата от с.Дерманци, против определението от 09.09.2020г., постановено по т.д. №98/2017г., на Ловешкия окръжен съд.

Жалбоподателите считат същото за неправилно.

Молят Апелативният съд да го отмени.

Постъпил е отговор от адвокат Г.Б., като процесуален представител на ищеца Панацея ООД-гр.Севлиево.

Моли Апелативният съд да остави същата без уважение, като неоснователна и недоказана.

Претендира за присъждане на направените разноски по делото.

Подадената от третото лице помагач Д. П. СТ. от с.Дерманци въззивна жалба е върната с влязъл в сила съдебен акт.

Въззивникът С.С., чрез процесуален представител адвокат Й.М. П., в съдебно заседание и в писмена защита отново моли Апелативният съд да уважи въззивната жалба и въззивната частна жалба. Излага подробни съображения.

Въззиваемият Панацея ООД-гр.Севлиево, чрез процесуалния представител адвокат Г.В. Б., в съдебно заседание и в писмена защита отново моли Апелативният съд да остави без уважение въззивната жалба и въззивната частна жалба по подробно изложени съображения.

Страните претендират за присъждане на всички направени разноски по делото в двете инстанции.

Като разгледа направените във въззивната жалба и във въззивната частна жалба оплаквания, съобрази възраженията в отговорите, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на страните и 4 извърши проверка на обжалваните първоинстанционно решение и първоинстанционно определение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба и въззивната частна жалба са допустими.

При обсъждане на тяхната основателност приема за установено следното.

Ищецът Панацея ООД, със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, представлявано от управителя М. В. Б..а, твърди в исковата молба и по делото, че на 27.06.2016г. Агропродукт С.и ЕООД-с.Дерманци, Община Луковит, Ловешка област, е издал запис на заповед за сумата от 55 498,00 лева, с падеж 30.10.2016г. Същият е авалиран в датата на издаването му 27.06.2016г. от СТ. П. СТ. като физическо лице. Задължението не било изпълнено. Ищецът подал пред Районен съд-Луковит заявление с приложен към него записът на заповед. По образуваното ч.гр.д. №432/2017г. по описа на РС-Луковит била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изп.д. №3936/2017г. по описа на ЧСИ Мариян Петокв, с рег.№851. Длъжниците подали възражение, поради което в едномесечния срок по чл.415 ал.4 от ГПК ищецът предявява настоящият иск. Тъй като записът на заповед е валиден и поражда правно действие, но ответниците са подали възражение против издадената въз основа на него заповед за изпълнение, ищецът има правен интерес да предяви установителния иск по чл.422 от ГПК.

Предвид изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което на основание чл.422 от ГПК да установи със сила на присъдено нещо по отношение на Панацея ООД-гр.Севлиево, че С.С. от с.Дерманци дължи на ищеца сумата от 55 498,00 лева, представляваща пълния размер на вземането по издаден на 27.06.2016г. от Агропродукт С.и ЕООД запис на заповед за същата сума, авалиран на 27.06.2016г. лично като физическо лице от С.С., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.08.2017г. – датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до изплащане на вземането.

Във връзка с изискването на чл.127 ал.4 от ГПК посочва конкретна 5 банкова сметка с титуляр Панацея ООД.

В допълнителна искова молба ищецът оспорва основното възражение на ответника, че процесният запис на заповед бил нищожен поради липса на реквизитите място на плащане и място на издаване, като неоснователно и недоказано. Видно от приложения запис на заповед, в горния му десен ъгъл, са отбелязани датата и мястото на издаване, а именно гр.Севлиево, 27.06.2016г. Съгласно съдебната практика достатъчно е да се посочи населеното място, без да е необходимо да се уточняват улица и номер. Освен това след името на издателя Агропродукт С.и ЕООД е посочен подробен административен адрес – с.Дерманци, ********. Съгласно разопредбата на чл.536 ал.4 от ТЗ записът на заповед се счита за издаден в мястото, посочено до името на издателя. Неоснователно било и другото възражение на ответника, че не било посочено място на плащане и банкова сметка, по която да се плати. Позовава се на разпоредбата на чл.536 ал.3 от ГПК, а именно че когато не е изрично посочено място на плащане, мястото на издаване се смята за място на плащането. В записа на заповед било изрично посочено, че трябна да се плати по банкова сметка, която е известна на страните. Счита, че такива възражения относно редовност от външна страна на записа на заповед е допустимо да се правят единствено и само в заповедното производство с частна жалба против разпореждането за издаване на заповедта за изпълнение.

По отношение възражението на ответника за несъществуване на задължение по каузалното правоотношение – договор за доставка на семена за посев – поради некачествено изпълнение от страна на Панацея ООД и извършено плащане на части, ищецът заявява, че не е получил плащане и ответникът не е ангажирал по делото доказателства за тикава плащания, а възражението за лошо изпълнение е по реда на чл.197 ал.1 от ЗЗД и е допустимо само ако е направено в 6-месечен срок от доставката, който срок в случая не е спазен.

Взърженията за недобросъвестност и злоупотреба с парво от страна на Панацея ООД по същото каузално правоотношение били бланкетни и неоснователни. Тези възражения можело да се правят само от издателя на записа на заповед, не и от авалиста.

Претендира за прнисъждане на всички направени по делото разноски.

Ответникът СТ. П. СТ. от с.Дерманци, в писмен отговор и по делото 6 оспорва изцяло предявения иск, както по основание, така и по размер, и моли съдът да го отхвърли изцяло. Прави възражение за нищожност на процесния запис на заповед поради липса на форма – в него липсвало посочване на основните реквизити място на плащане и място на издаване. Не била посочена банкова сметка, по която да плати. Поради нищожността, отпадало задължението по него, както на издателя, така и на авалиста. Прави възражения и по каузалното правоотношение, въз основа на което е издаден записът на заповед. Това бил договор за доставка на семена за посев.

Продавачът-Панацея ООД били проявили недорбосъвестност и злоупортреба с право, които ответникът не конкретизира, а прави само бланкетно заявление в тази насока. Доставчикът бил в неизпълнение на този договор, тъй като доставените семена били с лошо качество, поради което не дължал цената им, за която е издаден записът на заповед. Освен това твърди, че бил платил изцяло, на няколко пъти, тази цена, за каквито плащания не представя доказателства по делото.