Решение № 1334 от 02.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1334 гр. В., 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20243100100765 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен от П. Г. срещу Прокуратурата на Република България, иск с правно осн. чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 50 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по досъдебно производство № 52/2011г. по описа на ОД на МВР В. за престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. чл. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК, приключило с постановяване на оправдателна присъда № 260089/01.04.2021г. по НОХД № 495/2020г. описа на Районен съд – В., ведно със законната лихва, считано от 17.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

Претенцията на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за незаконната дейност на нейните правозащитни органи и по-конкретно на разпоредбата на член 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, съобразно която Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, разследващите органи, прокуратурата, съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, в случаите, когато лицето е оправдано.

В обстоятелствената й част, ищецът П. Г. излага, че е бил привлечен на 11.02.2011 г. в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл.

26, ал. 1 НК по ДП № 52/2011г. по описа на ОД на МВР В., което обвинение в досъдебното производство е изменено досежно формата на участие на обвиняемия и е преквалифицирано по чл. 212, ал. 4 вр. чл. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

В деня на привличането си, е задържан за срок до 72 часа по ЗМВР за вземане на мярка за неотклонение. Считано от 14.02.2011г. спрямо него е взета най-тежката мярка за процесуална принуда – задържане под страна по ЧНД № 797/2011г. по описа на ВРС.

Към момента на привличането му като обвиняем, ищецът е на 36 – годишна възраст и е упражнявал дейност като банков посредник. Твърди се, че в рамките на образуваното досъдебно производство, спрямо обвиняемия са взети мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда, както следва: „задържане под стража“ от 14.02.2011г. до 29.04.2011г.; „домашен арест“, считано от 29.04.2011г. до 10.08.2011г.; парична гаранция, определена му, считано от 10.08.2011г., която е отменена на 19.03.2013г.; забрана за напускане на пределите на РБ.

1

Считано от 09.12.2013г. е имал качество на подсъдим по НОХД № 6509/2013г. по описа на Районен съд – В. по внесен обвинителен акт за извършено тежко умишлено престъпление. Съдебното производство е прекратено и върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати отстраними процесуални нарушения. След отстраняването им, е образувано НОХД № 221/2014г. на ВРС, което е приключило с присъда, с която подсъдимият е бил признат за виновен.

По реда на инстанционния контрол, оправдателната присъда е отменена, а делото е върнато за разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото е постановена оправдателна присъда по НОХД № 495/2020г. на ВРС, влязла в законна сила на 17.04.2021г. Поддържа се, че за времето от привличането му като обвиняем – 11.02.2011г. до влизане в сила на оправдателната присъда – 17.04.2021г., са изминали 10 години, 2 месеца и 6 дни.

Посоченият срок е изключително дълъг и неразумен, през който период П. Г. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и притеснения още в следствения арест, поради необходимостта от контактуване с други криминално проявени лица, задържани за тежки умишлени престъпления, продължили през целия период на наказателното му преследване, срам, страх, стрес, висока тревожност, силна мигрена през определена част от денонощието, разстройство на съня, съпроводено от изпускане на урина, усещане за нереалност, безсилие и безпомощност от невъзможността да общува с близките си и да ги издържа, усещане за безперспективност, поради накърняване на доверието, авторитета и доброто му име в обществото, както и социална изолация.

Твърди се още, че в резултат на воденото наказателно производство при ищеца са установени следните заболявания, довели до влошаване на здравословното му състояние, както следва: хипертонично сърце без застойна дейност, сърдечна недостатъчност, други видове стенокардия, неинсулиновозависим диабет, дорзалгия, глаукома, исхемична болест на сърцето – нестабилна ангина пекторис, артериална хипертония, гастроезофагеална рефлуксна болест. Трудно овладяваните негативно емоции са причинили на ищеца тежка психическа травма, симптомите на която са актуални и към настоящия момент, наложили провеждане на психотерапия и прием на медикаменти.

След отмяната на мерките за процесуална принуда – задържане под стража и домашен арест, ищецът е изпитал затруднения при намирането на работа. В крайна сметка бил принуден да полага труд като снабдител в закусвалня, но без трудов договор, тъй като репутацията му е била опетнена в сферата, в която е упражнявал търговска дейност и поради шумно отразените в публичното пространство обстоятелства около задържането му. Едва през 2014г., ищецът започнал работа в международна компания, в която работи и към настоящия момент, която е изисквала пътувания в чужбина, като за осъществяване им, е искал многократно разрешения от съда.

В хода на наказателното производство по молба на Прокуратурата на РБ е допуснато обезпечение в полза на „БАНКА ДСК“ АД на бъдещ иск, който възнамерява да предяви в качеството на граждански ищец, в резултат на което са наложени запори на дружествени дялове и възбрани върху недвижими имоти по ч.гр.д. № 58/2012г. на ВОС, които са отменени с акт от 24.11.2012г. Допуснатите обезпечителни мерки за период от 10 години, са причинили у ищеца страх, че осъждането му за повдигнатото му обвинение, ще лиши него и семейството му от дом. Въз основа на изложеното се настоява за уважаване на осъдителната претенция в заявения размер. Извън срока по чл. 131 ГПК,

Извън срока по чл. 131 ГПК, започнал да тече на 20.05.2024г., е постъпил на 21.06.2024г. писмен отговор от Прокуратурата на РБ, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Настоява се за неговото отхвърляне. Поддържа се, че сочените вреди са недоказани и не се намират в причинно следствена връзка с повдигнатото обвинение.

Делото се е отличавало с правна и фактическа сложност, поради което срокът на 2 проведеното разследване в досъдебната фаза, следва да се счита за разумен. За продължителността на разглеждане на делото в съдебната фаза на процеса, ответникът не следва да отговаря. Взетата мярка за неотклонение – задържане под стража е ограничила в минимална степен гражданските му права. Разгласяването на информация в средствата за масово осведомяване не е резултат от поведението на Прокуратурата на РБ, поради което, ако вреди са търпени, то ответникът не отговаря за тях

Съдът, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На 10.02.2011г. е образувано досъдебно производство № 52/2011г. по описа на Сектор „ПИП“ – ОД – МВР - В., а по-късно под № 101/2012г. на ОСлС в ОП - В., за извършено престъпление по чл. 212, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК срещу пет лица, измежду които и П. Г. за това, че на неустановена дата до 10.02.2011г. в гр. В., чрез използване на документ с невярно съдържание – искания за отпускане на банков кредит и служебни бележки /удостоверяващи месторабота и доход/ получили без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 225 000 лв. от БАНКА „ДСК“ АД – клон „Г.“, В..

На следващия ден - 11.02.2011г. П. Г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.

212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК за това, че в периода от началото на месец декември 2010 г. до 10.02.2011г. в гр. В., в условията на продължавано престъпление в съучастие като съизвършител с Р.Г. и Б.М., с цел да набави за себе си и за РР.Г. и Б.М. имотна облага, чрез използване на неистински документи възбудил и поддържал заблуждение у служители на БАНКА ДСК ЕАД и получил без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери, собственост на БАНКА ДСК ЕАД общо в размер на 250 000 лв. с намерение противозаконно да го присвои.

Постановлението е предявено на обвиняемия и на неговия защитник, видно от отбелязването върху акта. Обвиняемият е разпитан в присъствие на защитника си.

В деня на привличането си като обвиняем, ищецът е задържан за срок до 72 часа по реда на ЗМВР с постановление на прокурор при РП – В..

В производството по ЧНД № 797/2011г. по описа на Районен съд – В., с протоколно определение от 14.02.2011г., по отношение на обвиняемия е взета най-тежката мярка за процесуална принуда „задържане под стража.“ Взетата мярка е потвърдена с протоколно определение от 23.02.2011г. по ВЧНД № 256/2011г. на Окръжен съд – В..

С протоколно определение от 29.04.2011г. по ЧНД № 2333/2011г. на Районен съд – В., мярката за неотклонение от „задържане под стража“ е изменена в „домашен арест.“ Така взетата мярка „домашен арест“ е изменена в „гаранция в пари в размер на 1 500 лв.“, с протоколно определение от 10.08.2011г. по ВЧНД № 1282/2011г. по описа на Окръжен съд – В., след отмяна на определение от 01.08.2011г. по ЧНД № 4464/2011г. на ВРС. На същата дата паричната гаранция е внесена от обвиняемия, за което е представено банково бордеро.

С постановление от 22.02.2013г. на Прокурор при ВРП, е наложена забрана обвиняемият П. Г. да напуска пределите на Република България без разрешение на наблюдаващия прокурор при РП – В..

Взетата мярка „парична гаранция“ е отменена с определение от 19.03.2013г. в производството по ЧНД № 1373/2013г. по описа на ВРС, поради изтичане на повече от две години от привличането на обвиняемия по чл. 234, ал. 8 НПК.

Н а 21.02.2013г. за нуждите на съдебно – почеркова експертиза, са взети експериментални образци от ръкописния почерк и подпис на П. Г..

В хода на разследването, обвиняемият доброволно е предал на разследващите органи 3 веществени доказателства, за предаването на които, са съставени приемо – предавателни протоколи.

С постановление от 20.09.2013г. П. Г. отново е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК за това, че в периода от началото на месец декември 2010 г. до 10.02.2011г. в гр. В., в условията на продължавано престъпление в съучастие като помагач с И.М., Й.Й., К.Р., Б.К., И.Ж., Г.Н., Ю.И., А.О., А.Ц., М.С. и С.Й. като съизвършители и Р.Г., Б.М. и Н.Р., последните в качеството им на помагачи, чрез използване на неистински документи, получил без правно основание чуждо движимо имущество, собственост на БАНКА ДСК АД по 9 броя кредити на обща стойност 275 000 лв.

Обвиняемият е разпитан в присъствие на защитника си. Взета е мярка за неотклонение „Подписка.“

Отново, на 22.11.2013г. П. Г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 212, ал.

4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Обвиняемият е разпитан в присъствие на защитника си. Взета е мярка за неотклонение „Подписка.“

Н а 26.11.2013г. на обвиняемия и неговия защитник са предявени материалите по разследването, видно от съставения протокол. Обвиняемият е разпитан отново в присъствие на защитника си.

Досъдебното производство е приключило със заключително постановление от 02.12.2013г., с което следовател при ОСлС в ОП - В., е изразил мнение за предаване на обвиняемите на съд.

На 06.12.2013г. в Окръжен съд – В. е внесен обвинителен акт срещу тринадесет лица, измежду които е бил и П. Г. за извършено в съучастие като помагач престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Производството по НОХД № 6509/2013г. на Окръжен съд – В. е прекратено с разпореждане от 17.12.2013г., а делото е върнато на ВРП за отстраняване на допуснати отстраними процесуални нарушения, ограничили правата на част от обвиняемите.